Проф. Валентин Фадеев, д.м.н., е член-кореспондент на Руската академия на науките, завеждащ е на Катедра по ендокринология към Московския медицински университет “Сеченов”. Предлагаме ви подбрани моменти от интервюто с проф. Фадеев, за да се запознаете с неговата оригинална гледна точка за това заболяване.
Точно преди 100 години канадските лекари Фредерик Грант Бантинг и Чарлз Бест откриват инсулина и успяват да спасят живота на дете с диабет 1 тип. Това откритие впоследствие спасява живота на десетки милиони хора с различен тип захарен диабет.
Чак през 80-те години на миналия век, благодарение на новите биотехнологии, се оказало възможно да се синтезира човешки инсулин, а през последните 30 години вече говорим не само за спасяване на живот с това лечение, но и за запазване на неговото качество.
- Проф. Фадеев, в бъдеще възможно ли е да се изобрети таблетка инсулин? Или някакво друго хапче против диабет 1 тип?
- Диабет тип 1 и абсолютният дефицит на инсулин в организма са резултат от разрушение на клетките, продуциращи инсулин – фатално и необратимо. Това не е някакъв срив, който може да се оправи с таблетка. Има разлика в това да ти се повреди някаква настройка на телевизора, да не се вижда добре картинката, и когато сте потрошили апарата с бухалка например.
Същото е и с диабет тип 1: клетките, продуциращи инсулин, са унищожени. Нашата задача е да назначим инсулин, който максимално да имитира продукцията на собствения инсулин. Всяка година се появяват все повече възможности.
5 сигурни признака, че развивате диабет
По отношение на „таблетката инсулин“ засега е нужно той да се влива подкожно, тай като това е достатъчно голяма белтъчина и не може да се усвоява в червата. Не бъркайте този момент с таблетираните антидиабетични препарати – това е отделна тема и тя няма отношение към диабет тип 1.
- Къде тогава е прогресът?
- На мен ми изглежда най-перспективно (такива данни вече се появяват) създаването на някакво миниатирно компютърче, преносимо, което може да се прикрепи към ръката или рамото и само, независимо от човека, да реагира на захарта в кръвта и редица други вещества, като влива нужната доза инсулин. Т.е., изцяло автономна, саморегулираща се система за вливане на инсулин.
Първообраз на тази система са инсулиновите помпи – апарат, който постоянно влива инсулин, но успехът от тази терапия пак на 90% зависи от пациента. Съвременната инсулинова помпа, разбира се, е „по-умна“ от инжекцията, но тя не умее да „мисли“ самостоятелно колко инсулин да влее. Това е феноменален технологичен пробив.
- А защо въпреки тези наистина напредничави технологии диабетът е много повече разпространен в сравнение с минали епохи – 18-19-и век?
- Много интересен и важен въпрос и именно в неговото решаване според мен лежи познаването на епидемията от захарен диабет тип 2
Ако говорим за 18-19-и век, тогава диабетът се е диагностицирал чрез дегустация на урината на пациента, която заради болестта ставала сладка. Диабет тип 1 винаги е завършвал със смърт в детска и юношеска възраст, детето „изсъхвало“ и умирало.
Диабет тип 2 в ония времена вероятно се е срещал изключително рядко. Между другото, през втората половина на 19-и век рядко заболяване е бил и миокардният инфаркт, който съпътства диабет тип 2. Най-простото обяснение е следното: епидемията от диабет е следствие от промяната в начина на живот и хранене в постиндустриалното общество.
Автоматизацията на селското стопанство почти ликвидира глада… Жизненоважните хранителни продукти, особено на Запад, са стрували много евтино. В резултат на това обаче нарасна популацията със затлъстяване, а като следствие от него и диабетът. Тези промени се случиха само за 100 години – нищожен срок от гледна точка на човешката биология, за който ние не се адаптирахме към новите постиндустриални условия. Много вярна теория, но тя далеч не обяснява всичко.
Проф. Валентин Фадеев
- Кои рискови фактори са най-значими за възникване и развитие на диабет? Вярно ли е, че наследствеността е определяща?
- Да, наследствеността има много голямо значение като рисков фактор. Но тази генетична предразположеност се реализира само в определени условия. Представете си двама души от един и същ генотип, но живеещи в условията на 18-и и 21-ви век. Една и съща генетика, но в първия случай по-скоро не би се развил диабет, а във втория болестта ще се реализира.
Пример: моите две прабаби не са имали диабет, доколкото знам, но и двете са преживели минимум две световни войни. Едната през 80-те години ми казваше следното: „Не мога да се наситя на този хубав бял хляб, тъй като и до ден-днешен усещам вкуса на ужасния хляб, с който ни хранеха по време нае войната“.
Но баба ми вече имаше диабет, майка ми също. Като се замисли човек, сега рядко ще срещнеш човек, който да е без роднина, страдащ от диабет. Това донякъде измества надолу позицията на генетичната предразположеност. Възниква усещането, че целият ни вид Хомо сапиенс е предразположен към диабета, ако бъде поставен в определени условия. Но независимо от това, ако открият диабет при ваш роднина, това за вас трябва да е сигнал, че е нужно да се преборите със ситуацията.
- Това възможно ли е?
- Гаранции няма как да дадем, но може да се опитаме да въздействаме на т.нар. модифицируеми фактори, т.е., тези, които е възможно да променим. Преди всичко, въпреки че е най-трудно, нужно е да се стараете да не качвате килограми.
Постепенното понижаване на теглото значително намалява риска от развитие на диабет, както и от много други болести.
Много е важна физическата активност – ежедневната, постоянната. Аз бих казал каквато и да е, сами избирате. Мускулите трябва да работят, иначе човек постепенно умира. Животът без движение е невъзможен. Това е заложено генетично у нас като биологичен вид.
Не става дума за 50-километрови маратони, ползата от които е доста съмнителна… Нека са тези прословути 10 хиляди крачки, но за начало - 6-7 хиляди. Защо никой не иска да разбере колко е здравословно да ходи поне половината път до работата пеша?! И още една на пръв поглед дреболия, често се оказва нереализуема. За човека е свойствено да получава удоволствие от храната, но се лишава от тази радост, която е на една ръка разстояние, както се казва.
10 билкови рецепти ще ви простят с диабета
Ами ако този човек няма друга радост в живота? Ако той е самотен в съвременното агресивно общество? Алкохолът и наркотиците са вредно „удоволствие“, а лакомствата не са. Ненапразно привеждам този пример. Всяка статистика показва, че лечението на затлъстяването се оказва къде-къде по-сложна задача, отколкото на алкохолизма и наркоманията. Изводът: поддържането на нормално тегло и умерените физически натоварвания са същинската профилактика на диабета.
- Може ли тук да помогне здравословното хранене?
- Аз като лекар и особено като учен не обичам понятията „здравословно хранене“ и „здравословен начин на живот“. В тях няма нищо конкретно от научна гледна точка. Бизнесът не се интересува, че овесените ядки струват 50 рубли, но спокойно могат да напишат на етикета, че това са „здравословни овесени ядки“. Тогава ще ги купуват за 500 рубли. Много трудно биха се получили научни доказателства за ползата или вредата от един или друг вариант на хранене или диета.
Най-често разсъжденията за ползата на едни или други продукти се базират на косвени данни, при това 80% от тях са измислици. Хайде, докажете ми, че две пържени кокоши яйца с голям комат пресен бял хляб, с натурално краве масло, не е здравословно хранене! Боя се, че няма да можете… Докато преяждането е друга работа. Една моя пациентка скоро беше на консултация, тя изяжда по 8 шоколадови блокчета с карамел… Това са 4 хиляди калории, но майка й се опитва да ме убеди, че момичето много малко яде…
- А доколко е вярно, че тези, които ядат много сладко, рискуват да развият диабет?
- Сладкото само по себе си не предизвиква диабет. Сладостта е вкус, който изпитваме с върха на езика. Но сладкишите с всичките им съставки, включително мазнини, са много калорични. Излишните калории водят до затлъстяване, а то до диабет. Парченце захар, добавено в кафето, съдържа много по-малко калории, отколкото филийка хляб с масло и сирене или 100 г водка.
Яна БОЯДЖИЕВА
