“Жестока е зависимостта към медикаменти. След хапчетата обаче трябва да има и ефективна терапия. Проблемът у нас, е, че и най-евтините психотерапевтични сеанси струват между 20 и 35 лв., а много хора с проблеми се нуждаят да посещават специалист поне веднъж седмично в продължение на месеци.”
Ето какво още сподели по темата проф. Вихра Миланова, ръководител на Катедрата по психиатрия към Медицински университет в София и началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница.
- Напоследък като че ли са повече хората с психични проблеми у нас. Има ли статистика, проф. Миланова?
- Трябва да признаем, че статистика няма, не се води такава за броя на болните и заболяванията им. Но като пренеса това, което знам от другите страни, може да се каже, че честотата на заболяванията е една и съща навсякъде по света. Друг е въпросът каква е грижата за тези хора.
- По клинични пътеки ли ги приемате?
- При нас хората се лекуват без значение дали са осигурени, или не. Те имат право на болнично лечение, ако отговарят на критериите на такова.
Финансирането става от държавния бюджет през Министерството на здравеопазването. За всеки болен заведението получава определена сума, независимо какъв е престоят му и каква помощ получава.
- Тези пари достатъчни ли са?
- Не са достатъчни. По грубо изчисление стигат за 8-9 дни, а един психично болен не се лекува за толкова време. Нашият среден престой в клиниката, защото имаме и много тежко болни, е около три седмици.
- Това означава ли, че след като тези 8-9 дни приключат, болничното заведение поема лечението на пациентите?
- Да, оставаме на минус. Тук попадат пациенти, които са преминали през други болници, не са получили нужното лечение и се нуждаят от по-компетентна помощ и второ мнение. По-малко са дошлите директно от “Спешна помощ”. Това означава, че те имат нужда от повече изследвания и консултации.
- Обществото ни ги определя като “луди”, страхът от тях също е налице...- Има стигма, но тя е навсякъде по света. Всички общества са чувствителни по темата, но трябва да има баланс. Факт е, че колкото повече тези хора стоят в болница, толкова по-скъпо плаща обществото. Да го държиш навън, да го гледаш навън, да го поддържаш в състояние, в което да е полезен и на себе си, и на цялото общество, е много по-ефективно.
Няма улеснение за тези хора, няма например защитени работни места. В София има два-три центъра за реинтеграция, които събират около стотина души. Какво са те за един двумилионен град?! Необходими са социални, медицински, общински служби, да предоставиш помещение, да си толерантен, да се осигурят заплати за тези хора...
- Какъв вид зависимост е пристрастяването към медикаменти?
- Пристрастяването към лекарства почти винаги има психична, а не физиологична основа. Приемането на много лекарства е своеобразен навик за хората. Но това “увлечение” води понякога до т.нар. лекарствена зависимост. В много случаи
организмът може да се справи и без лекарства
Винаги съм искала да се знае истината - докато нивата на стрес у нас се покачват, а достъпът до лекарства остава относително безпроблемен, броят на зависимите ще се увеличава стремглаво. Сериозността на проблема обаче остава скрита заради съществуващата стигма, обгръщаща търсенето на психологическа помощ в съвременното ни общество. Признаването на психологически проблем все още е табу в региона, както и методите, свързани с отстраняването му.
- Могат ли да работят такива хора?
- Зависимостта към лекарства прави хората като изтръпнали - и към семействата им, и в работата им. Представете си как тези хора преподават на децата ви, карат автобуса, в който се возите, или прокарват електрическите мрежи в дома ви...
В София вече не могат да се купят успокоителни без рецепта. Те се продават само с т.нар. зелена рецепта от лицензирани фармацевти, а продажбите се записват стриктно в специални тетрадки. Продажбата на антидепресанти обаче е по-малко контролирана. Въпреки че и те изискват рецепта, тя е обикновена и все още е възможно да се закупят без рецепта от малките квартални аптеки, в които съществува доверие между фармацевтите и клиентите им.
“От години идва при мен една бизнес дама и си взима всеки месец по опаковка “Деанкист”, споделя моя приятелка, софийска аптекарка. “Познавам я и затова й давам без рецепта, какво да ходи всеки месец при лекаря си”, обяснява тя и аз само клатя глава в безпомощност. Защото тази пациентка
с 90% вероятност ще попадне в психиатрията
където дълги седмици ще я лекуват за пристрастяването й. Трябва да се знае - пристрастяването към медикаменти е като това при дрогата - смяташ, че не можеш без тях!
- Сега в клиниката ви има ли пациенти заради липсващ медикамент на пазара?
- Да, три жени и един мъж. От три месеца се борим със зависимостта към “Ривотрил”. Той беше предписван поголовно от невролозите при липса на сън, тревожност, за успокоение, дори припадъци от друг характер. Дава се и на деца епилептици. Пациентите ни описват като усещане ледена пот, гадене, нарушение в зрението, чувство за непреодолим студ, мускулни болки, сковавания по крайниците и лицето, учестен пулс, повишаване на кръвното налягане, затруднено дишане - това е състоянието, в което попадат при отнемането му.
- До какво води продължителната му употреба?
- Води до пристрастяване, много от пациентите вече зависят от него. Обикновено това са възрастни хора, които страдат от редица физически болести, както и от типичната за възрастта им тревожност. Прекратяването на лекарствата при тях би било доста по-травмиращо за организма и психиката им, отколкото продължаването на приема им, смятат много лекари. Аз ги каня в клиниката да видят
пораженията върху здравето
и организма на такива хора...
- Как ги лекувате?
- Отказването след дългогодишна злоупотреба не е лесна задача. Спирането след толкова продължителен период е свързано с риск от интензивна тревожност, безсъние и дори гърчове. Изисква подход с голяма предпазливост. От решаващо значение е постепенното намаляване на дозите, вместо внезапното прекратяване на медикамента.
За разлика от спирането на цигари и алкохол, при спиране на бензодиазепини няма унифицирано лечение. Действаме по правила и според състоянието и нагласата на пациента. Още с приема му в клиниката започват вливки, за да помогнем на организма да се изчисти от отровата. Добавяме лекарства, които да потушат липсата му, но гледката е потресаваща - когато могат да се вдигнат от леглото, ходят като призраци, с потъмнели лица, не се хранят, не говорят.
- Има ли случай, когато пак започват приема му?
- Да, и това се случва. Една от жените споменава, че без него не може да диша. Всъщност тя не знае, че от три дни ривотрилът й вече е спрян, приема друг медикамент. От това, което пациентката споделя, смятам, че след излизането си оттук вероятно ще продължи да го приема, докато обаче запасите й свършат.
Тогава отново ще се видим...
За съжаление много от пристрастените към лекарства стигат до центровете по наркомании. Защитните механизми на организма се износват и тогава дори най-малкият проблем може да ви тласне към хапчетата. Те правят хората алергични към мисленето и неспособни да видят истинските си проблеми. Депресираните хора понякога са толкова объркани, че не могат да започнат ефективна терапия, без да взимат лекарства, които да ги балансират и да организират мислите им.
На това трябва да има край!
Люба МОМЧИЛОВА
