Светлана Павлова-Янакиева е когнитивно-поведенчески терапевт. Специализирала е в областта на зависимостите и е работила в общинска метадонова програма, както и в две терапевтични програми. В момента има частна практика във Варна.
Светлана Павлова изнесе онлайн лекция на тема “Райският газ - краткосрочни и дългосрочни ефекти и кои са психосоматичните заболявания, свързани с употребата му”, както и отговори на въпроси на близки на зависими. Публикуваме част от споделеното от г-жа Павлова.
- Г-жо Павлова, как родителите и обществото може да се справят с проблема райски газ?
- Забранителният режим и възпирането от употреба чрез страх от негативни последици не работи. По този начин рискът да направим райския газ по-интересен за младите хора е много голям. Съгласна съм, че не трябва да се допуска младежи под 18 години да употребяват такива вещества. Но ми е трудно да повярвам, че употребата може да бъде контролирана. Ще бъде само едно от онези публично изявени добри намерения на държавно ниво, които имат съвсем малка практическа насоченост и полезно действие.
Вариант е да говорим за вредите на райския газ пред учениците в различните класове. Имах възможността да говоря на клас по клас в едно училище, без присъствието на учители и на училищния психолог, за да се получи атмосфера на доверителност.
Децата ми разказаха за употребата си на райски газ и други вещества, че от тях често припадат, без да осъзнават това в момента. Потискащо прозвучаха разкази на момичета, че са дошли на себе си извън дискотеката, полуразсъблечени, в храстите, повръщали върху себе си. Но като цяло разговорът ни не беше за вредите от райския газ, а каква е причината да го употребяват.
Когато така или иначе са отишли да се забавляват в дискотека, защо не им е достатъчно да се забавляват на такова място, извън дома и училището, където са приятелите им, където е техният социален кръг и имат възможност за развлечения? Защо това не им стига, че имат нужда от външен стимулант, който да им даде още удоволствие?
- Защо всъщност младите хора имат нужда от допълнителни вещества, за да се забавляват?
- Това е основният въпрос, върху който си струва да обърнат внимание и родители, и общество. Нещата са се объркали много преди тези деца да тръгнат да употребяват каквито и да е вещества. Не говоря само за райски газ, а за каквато и да е употреба на наркотични вещества.
На първо място, проблемът е в това, че ние, родителите, не оставяме децата „да скучаят“. Честа гледка е бебе на няколко месеца или годинка, две, три да гледа филмчета или да слуша песнички на телефона. На пръв поглед това не изглежда ужасно. Но детето свиква и когато съзнанието му не е ангажирано с външен стимул, то не знае какво да прави.
Когато няма външен стимул, човешкият мозък е устроен така, че не стои дълго време безработен, той си търси забавления. Ако не му поднасяме наготово непрекъснати външни стимули, малкият човек ще започне да събира камъчета, мидички, ще си направи пясъчен замък, ще гони котката, ще си увие фунийка и ще я изстрелва от тръбичка.
Когато детето е свикнало да не му се поднася външен стимул, преживяването на удоволствие носи неговото авторство, той е двигателят. Такива деца нямат през годините на израстването си този изграден рефлекс, когато не им е добре, по най-бързия начин да вземат вещество, с което да им стане добре, даже да вземат веднага още нещо, с което да им стане още по-добре. Накрая се получава емоционално и психическо „преяждане“ от външно стимулиране.
За да се почувства човек доволен, радостен, щастлив, това изисква да вложи собствени усилия. Спомнете си подготовката на който и да е празник – боядисване на яйца, украса на елха, подредба на масата, на цялата къща. Това е много труд. На практика трудът, който влагаш, и крайният резултат те карат да се чувстваш щастлив. Вярно, че е по-лесно да се обадим по телефона и да поръчаме боядисаните яйца, готовите козунаци, печеното агне. А междувременно какво правим?! Колко добре ще ни е от това нищоправене?!
От тази гледна точка превенцията започва от волята на родителя да остави малкия човек да поскучае, за да може да развие собствената си креативност и да се научи, че удоволствието идва след положено усилие, а не след натискане на магическо копче в мозъка. В противен случай ние подготвяме детето си, когато нещо не му е наред, да търси външен стимулант – може да е флакон райски газ или екстази, или метамфетамини, или нещо друго.
Така внезапно, без да полага огромни усилия, само срещу една малка сума, това дете ще се почувства добре. Само че мозъкът му ще става все по-ленив и неспособен да поема предизвикателства. Това е най-важната дългосрочна вреда от даването на дигитални устройства на невръстни деца и от постоянното гледане на клипчета.
Ако един тийнейджър не може да се чувства щастлив в компанията на гаджето си, на приятелите си, от танци и музика, ако има всички условия да се забавлява, а не може, това е започнало в детството – от постоянните стимули на движещите се картинки от телефона и телевизора. Още преди този тийнейджър да е посегнал на райския газ, родителите са направили грандиозна грешка в отглеждането му.
- Как несъзнателно родителите тласкат децата към зависимости?
- Друг важен момент в превенцията на зависимостите е начинът, по който ние, възрастните, понасяме нещастията си. Не само в България, но и в цяла Европа, дори в света, в последните години се налага някаква обща, групова полупсихотична реалност, в която се чувстваме нещастни, неуверени в себе си, в бъдещето си, във връзките си, в средата си.
Разбира се, има много външни причини за това – политическите условия, войните близо и далеч от нас, пандемията от Ковид-19. Когато живееш в такава среда, естествено е да търсиш убежище от страха, от несигурността, от болката, от отчаянието. Не говоря за индивидуално преживяване, а за масовите, общите преживявания, които са част от средата, в която всички ние сме.
Светлана Павлова-Янакиева
А светът на възрастните изгражда света на децата. Ако децата виждат възрастни, които са безкрайно омерзени от реалността, те по условие приемат, че това е нормалното отношение към реалността. Те смятат вече, че е в реда на нещата да не си харесваш работата, заплатата, защото друг взима повече; да не одобряваш държавата, политиците; да не харесваш и себе си, носа си, тялото си… Когато сме в тази среда, ние отглеждаме деца, които не се харесват
Те не се чувстват добре от нещата, които им се случват, всичко им е безсмислено – да ходят на училище, след време и на работа. И интимността им изглежда безсмислена.
Казвали са ми: „Защо да съм с тази или с този, след като постоянно ме изнервя?“ Питала съм кое им е смислено, но отговор нямат. Когато човек е загубил смисъла на реалността, тогава търси някаква друга действителност, в която да се чувства удовлетворен. Райският газ дава възможност за това.
Реалността става с размити граници, ти си безпричинно щастлив, хората около теб са безпричинно щастливи, всички се обичат и забавляват. Лошото са чисто телесните увреждания, че умират невронни връзки, че се губи витамин В12, без който миелиновите обвивки на клетките на периферната нервна система се разрушават, при което човек страда от невропатия до понижен имунитет. От нивата на В12 зависи и производството на червени кръвни телца, затова от райския газ може да си докарате тежка анемия, а понякога и злокачествено заболяване на кръвта.
Само че да обясняваш на тийнейджър, че не е вечен, че може да се разболее и така да се влоши качеството му на живот, е напълно безсмислено. Младите имат усещането, че са вечни и че лошите неща се случват само на други хора. Според тях се разболяват и умират само старите хора, като под тях разбират тези на 30 години. Това отношение е забавно в моята работа, защото аз съм много над 30 години.
Обяснявам им, че и в „древни времена“ имаше хора, които търсеха чрез наркотиците начин да се почувстват по-добре, да намалят своя дискомфорт и вътрешното си усещане за болка. В тийнейджърството и ранната младост всички емоции са изключително силни. Една пъпка на носа преди среща с гаджето може да е основание за края на света, а какво остава като цяло да се чувстваш несигурен.
Ясно е, че децата и тийнейджърите ще търсят начини да избягат от реалността и да си създадат алтернативна. Защото те не са научени, че трябва да направят нещо, за да подобрят реалността, те очакват наготово флакончето, балончето с райски газ, хапчето, линийката да подобри света. Вместо те да го подобрят със собствените си усилия.
От анестезия до средство за развеселяване
Райският газ е създаден в Германия за медицински цели – за кратка анестезия при стоматологични и гинекологични манипулации. При това никога не се ползва чист райски газ. Употребата му в медицината днес рязко е намаляла, тъй като от маската на пациента изтича, макар и минимално количество газ, което обгазява и лекаря. При положение че медиците са подложени почти постоянно на малки количества газ, това крие риск от онкологични заболявания на кръвта. Райският газ се използва при някои форми на депресия, но без дозиране и контрол на специалист резултатите не са добри.
В Германия 20% от тийнейджърите на възраст между 15 и 18 години употребяват райски газ. В Нидерландия употребява всеки пети млад човек от 20 до 24 г. За България няма статистика.
Прекият ефект трае от 30 секунди до няколко минути, през които употребилият райски газ се чувства развеселен. Според медиците 5 до 10 капсули за цял месец не са вредни. Проблемът е, че младежите не употребяват само един флакон, а повече от 10 на вечер. Тъкмо прекомерната консумация е опасна. При това райският газ не се употребява самостоятелно, а в комбинация с алкохол и други упойващи средства, което може да доведе до необратими щети на нервната система.
Еуфорията от един флакон преминава бързо и се търси отново същия ефект. Затова средната употреба на вечер е 50 флакона. При това между две вдишвания на газа употребяващите не си оставят достатъчно време да дишат чист въздух, да поемат кислород. Дълготрайните увреждания започват от това, че кислородът в кръвта се измества от райския газ.
А липсата на достатъчно кислород в мозъка води до частични парализи. В Дания са описани и първите случаи на смърт от райски газ. Двама души са починали. Други щети от газа са делюзии, тъй като мозъкът не възприема реалността. Понеже газът блокира центъра на болката, може да настъпи самонараняване, без употребяващият да разбере в този момент. След употреба тийнейджърите стават лесен обект на сексуално посегателство.
Практически решения за превенция„Да научим себе си и децата ни да приемат дискомфорта, че в този живот има тежки ситуации, има и отегчителни ситуации, че не всичко може да е забавно, да се случва лесно и минава леко. Че точно с това животът е интересен – да се справяме сами с товара, който ни се полага да пренесем. Такова приемане на дискомфорта не започва от тийнейджърските години, а от много по-ранна възраст. На детето трябва да делегираме свободата да допуска грешки, да пада, да си счупи нещо, да си обели колената. Естествено, че трябва да си пазим децата. Но трябва да им дадем нужната свобода да добият опит в реалността и да видят, че не е толкова страшна. Да, може да ги заболи, но ще станат, ще се изтупат от прахта и пак ще се качат на колелото. Няма страшно. В противен случай децата растат с дълбоко вкоренена несигурност. Не ги е страх от провала, а изобщо да опитат да направят нещо, защото „в това няма смисъл и всичко води до провал“, обясни специалистът. Проблем е скъсаният диалог между родители и деца Много лесно и бързо раздаваме квалификации: „Вие сте такива и такива, ние не бяхме такива“. Не е вярно – точно такива сме били. Просто не е бил на мода райският газ. Било е нещо друго. В началото на 90-те години беше на мода хероинът. Сега почти няма зависими от хероин. После на мода дойдоха стимулантите, след това кокаинът, енергийните напитки, райският газ, които могат да те повдигнат, да ти повишат настроението. По модерния за времето наркотик можем да разберем какво е липсвало на тогавашното поколение и на обществото като цяло. Опиатите например дават усещане, че сме в майчините обятия, приласкани, утешени, успокоени, тоест на поколението е липсвало чувство на сигурност. „На сегашното поколение му трябва нещо, с което да навакса, да настигне, да изпревари, и то колкото по-бързо, толкова по-добре. Живеем в света на бързите удоволствия, на бързите връзки и успехи, което не е естествено. Затова и сега райският газ, който дава моментално удоволствие, е на мода. Като всяка мода и той ще премине. Но няма да премине вродената човешка потребност да се търси щастие. И ако ние не научим себе си как да бъдем щастливи, защото нещастни родители не могат да възпитат щастливи деца, наследниците ни ще се закачат за всяко следващо излязло на мода вещество. Впрочем вече на българска земя започна да се употребява и тепърва ще придобива огромно разпространение фентанилът. Пред него райският газ, кристалите и всичко останало ще ни се види като разходка из полянка с маргаритки. При фентанила вече няма да говорим за възможни увреждания, а за възможна смърт. Това е евтин синтетичен опиат, с много силно действие и изключително смъртоносен. Така че нека се погрижим превантивно да коригираме средата, в която живеем, докъдето всеки от нас има възможност. Това е единствената превенция. От нас като родители зависи да оставим децата сами да намерят с какво да играят, да се занимават с подръчни средства, а също да ги научим да са по-адаптивни, да носят на стрес и негативни преживявания, да ги научим да участват със самочувствие в живота около тях, да обичат животните, да поемат отговорност за тях, да се грижат дори само за едно цвете в саксия. Трябва да ги научим също, че имат право на глас, да вземат решения. Ако дъщеря ви реши да облече някаква рокля и така да отиде на детска градина, кажете „Да“. Е, ако иска да излезе по бански през януари, кажете: „Не можем да сложим банския върху роклята. Не е ли по-добре да е под нея?“ Но при всички случаи трябва да даваме територия на децата, в която да се чувстват овластени. Когато решенията им водят до негативни последствия, да не вървим след тях и да замазваме грешките. Нека се научат, че всяко решение има някаква цена. Ако сме взели добро решение, получаваме дивиденти. Ако сме взели лошо решение, получаваме негативи. Надявам се райският газ да отиде в небитието, както това се случи с дишането на бронз, на лепило, пиенето на таблетки за паркинсон и цял куп други модни за времето си субстанции. От мода обаче няма да излезе отговорността, която всеки от нас носи към хората, с които живеем – от собственото ни семейство, до всеки човек, на когото можем пряко или косвено да повлияем“, обобщи Янакиева. |
Мара КАЛЧЕВА
