Тревожността сама по себе си е вреден навик

Д-р Джъдсън Бруър е американски психиатър и международно признат експерт по обучение в осъзнатост с цел лечение на пристрастявания. Той комбинира над 20-годишния си опит в обучението по осъзнатост със своите научни изследвания.

Д-р Бруър е директор на Отдела по изследвания и иновации в Центъра по осъзнатост и доцент по поведенчески и социални науки и психиатрия в Колежа по обществено здраве и медицина към Университета „Браун“. Също е и научен сътрудник към Масачузетския технологичен институт. 

Бруър е разработил иновативни програми за осъзнатост, целящи промяна на навиците. По този начин лекува тютюнопушене, емоционално преяждане и тревожност. Изучавал е също така и неврологичните механизми, на които се основава осъзнатостта, с помощта на функционален магнитно-резонансен томограф и неврофийдбек. Автор е на „Зависимият ум: от цигарите, през смартфоните до любовта – защо се „закачаме“ и как да се преборим с лошите навици“ (2017) и „Избави се от тревожността“ (2021).

Живеем в тревожни времена. Сблъскваме се както с глобални проблеми, като пандемия, икономическа криза, инфлация, военни конфликти, така и с лични несгоди: изолация, несигурност, трудности във взаимоотношенията. Чувстваме огромна тревога в ежедневието си и сякаш губим контрол. Книгата на Джъдсън Бруър “Избави се от тревожността” (Издателство Изток-Запад, 2022 г.) идва точно навреме, за да ни покаже как да се справим с безпокойството и стреса, и да си върнем живота. 

Смятаме, че тревожността варира от леко безпокойство, до пълна паника, но всъщност е много по-всеобхватна. Тя е в основата на различни видове пристрастявания и лоши навици – от алкохолната или наркотичната зависимост, до преяждането на емоционална основа, отлагането на нещата, които трябва да свършим, ровенето онлайн до забрава и др.

Ивелина Александрова: Неотработената тревожност води до заекване

Всичко това са механизми, които ни „помагат“ да се справяме с вътрешното безпокойство. Опитваме се да се контролираме, но тревожността е неподатлива на разумни доводи. Това е причината да не можем да се избавим от лошите си навици със силата на разума и на волята. 

Д-р Бруър създава научно доказан алгоритъм, който може да облекчи ума ни от тревожността, обсебващите мисли и пристрастяванията. Той предлага достъпни начини да спрем тревогата веднага щом усетим надигането й, както и техники за осъзнатост, които могат да пренасочат енергията ни по позитивен и лечебен начин. Само ако сложим край на старите навици, които подклаждат безпокойството, ще успеем да размотаем въжето, стегнало в примка живота ни.

„Тревожността е навсякъде – разказва д-р Джъдсън Бруър. – Винаги е била. Но през последните няколко години тя започна да доминира в живота ни, както може би никога досега. Моята история с тревожността започва доста по-далеч в миналото. Аз съм лекар психиатър.

Едва след дългогодишна борба да помогна на моите пациенти да преодолеят тревожността си и след като постоянно изпитвах чувството, че пропускам нещо важно в лечението им, успях да направя връзката между тревожността, неврологичните изследвания в лабораторията ми, свързани с промяната на навиците, и собствените ми панически атаки. Тогава всичко се промени. Осъзнах, че една от причините толкова много хора да не разбират, че са тревожни, е начинът, по който тревожността се прикрива зад лошите навици. 

Моят стаж в психиатрията ми отвори очите. Разбрах, че просто обожавам да съм в отделенията и истински да вниквам в затрудненията на пациентите си с психиатрични проблеми. Усещах как ще бъда напълно щастлив, докато се опитвам да им помогна да разберат ума си, за да работят по-ефективно върху проблемите си. 

Когато завърших медицинския колеж и започнах ординаторството си в „Йейл“, развих още по-дълбока връзка с пациентите, които се бореха с пристрастявания. Докато научавах повече за затрудненията на моите пациенти с пристрастявания, осъзнах, че те говореха за същия тип затруднения, които изпитвах и аз – тези свързани чувства на непреодолимо желание, прилепчивост, вкопчване. За моя изненада установих, че споделяме общ език и затруднения.

Работата ми като лекар ординатор беше периодът, в който аз самият започнах да получавам панически атаки, подклаждани от липсата на сън и усещането, че не знам нищо. Те се съчетаваха с несигурността от това да съм винаги на повикване и никога да не знам кога пейджърът ми ще се раззвъни посред нощ, и за каква касапница ще ме викат, когато се обадя в болницата. Всичко това се отрази зле на психиката ми. 

Д-р Джъдсън Бруър

За щастие, моята медитативна практика ми помогна. Успях да приложа уменията си да постигам осъзнатост, за да овладявам тежките панически атаки, които ме будеха нощем. Тогава не знаех защо, но тези умения ми помогнаха да не наливам бензин в пожара на паниката: научих се да работя с тревожността и паниката, да не се безпокоя и да не откачам, че ще получа и други панически атаки – това държеше тревожността настрана и ме предпази да не развия напълно разгърнато паническо разстройство. Започнах също да разбирам, че мога да обучавам хората да се справят и да работят с емоциите си, а не просто да им предпиша хапчета.

Към края на ординаторската си практика осъзнах, че никой не изследва научно медитацията. Тя беше скрит диамант, който ми беше помогнал в пристъпи на крайна тревожност (и вероятно можеше да помогне и на пациентите ми), но никой не изследваше защо и доколко добре работи.

Ето защо, през следващото десетилетие аз вложих всичките си сили в това да създам програма, която да помага на хората да преодолеят вредните си навици – а те са силно свързани с тревожността и дори се причиняват от нея. Всъщност, тревожността сама по себе си е вреден навик. Днес тя е епидемия. Тази книга е резултатът от всички тези научни изследвания.“ 

Най-интересната и важна взаимовръзка, която лекарят е установил, е тази между тревожността и навиците – защо се научаваме да се тревожим и как дори и това се превръща в навик. Удивително – тревожността се крие в навиците на хората. 

Тревожността вдига кръвното и засилва спазмите в стомаха

Тя се крие в телата ни, докато се учат да се изключват от травмиращите чувства посредством безброй поведения. Забелязвайки тази връзка, психиатърът вече можел да помогне на пациентите си да разберат как са си създали навици около всичко – от пиенето на твърде много алкохол, през тъпченето с храна заради стрес, та до отлагането – като начин да се справят с тревожността.

Също така, можел да им помогне и да разберат защо изпитват трудности и се провалят в преодоляването както на тревожността, така и на собствените си навици. Тревожността подхранва другите поведения, които впоследствие я подсилват, и накрая всичко излиза от контрол.

„През 2011 г. първото ми голямо клинично проучване за отказване от тютюнопушенето показа удивителния петкратно по-голям успех при спирането на цигарите, отколкото съществуващия златен стандарт за лечение. Тогава започнах да изследвам как бихме могли да помогнем на хората да преодолеят и другите си лоши навици. Подложих и това на щателно проучване, като установих, че можем да постигнем забележителни резултати в реални клинични изпитвания.

А под „забележителни“ имам предвид 40% намаляване на преяждането, свързано с непреодолимо желание за определени храни при хора със затлъстяване или с наднормено тегло, 63% понижаване на тревожността при хора с генерализирано тревожно разстройство и др. Дори доказахме, че чрез обучение онлайн, чрез приложение на телефона може да се прицелим в специфични мозъчни мрежи, свързани с тютюнопушенето. 

Резултатите от моята практика като клиничен психиатър и от изследванията ни са събрани в тази книга. Надявам се тя да бъде полезно и прагматично ръководство за промяната в начина, по който разбирате на тревожността. Това може да ви помогне да работите ефективно с нея – и като бонус, да прекратите всички онези пречещи ви навици и пристрастявания“, смята авторът на „Избави се от тревожността“.

 Мара КАЛЧЕВА