Здрави сме, когато принадлежим

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/zdravi-sme-kogato-prinadlezim Zdrave.to
Здрави сме, когато принадлежим

Нова рубрика: “Здрав род - здрав човек”

Уважаеми читатели, във в. „Доктор” вече ще можете да четете статии в новата ни рубрика „Здрав род - здрав човек”, написани от Аида Марковска. Тя е холистичен и родов терапевт и преподавател, мотивационен оратор, евдемонолог (изследовател на щастието), човек с богат и съществен опит в холистичния подход към здравето на човека във всички негови аспекти.

От 2012 г. се интересува и занимава с терапия на рода и родовите потоци. Тя е основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“. В школата от 2019 г. се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да се дава тласък на доброто и здравето в българските родове. Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно- и обредни традиции, което се оказва изключително високорезултатно в подобряването на родовата ни орис. 

От 2009 г. Аида Марковска е рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи.

Аида Марковска има широка обществена дейност. От 2010 г. тя е в екипа на организаторите на Фестивала на здравословния живот „Здравей, Здраве!“ и основател на Ангелския фестивал в Пловдив от 2015 г. Често можете да я срещнете на фестивалите „Здравей, Здраве!“ в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми.

Повече за Аида Марковска и работата й можете да научите на нейния сайт: https://aida.bg/za-aida

В днешно време е трудно човек да е в мир със своята принадлежност. Учим се от малки, а така възпитаваме и следващите поколения, че ценността е единствено в нас самите и всеки е много важен сам по себе си. Това е безспорно в 21-ви век и щеше да е чудесно и безпроблемно, ако подобно възпитание не беше криворазбрано и не донесе себичност, егоизъм и усещането, че сме съвсем сами в света. 

Ние, съвременните поколения, както никога преди страдаме от самотност. Дори да сме приобщени в многолюдни колективи, да имаме големи родове, всеки живее в своя дом, само със своите вещи и рядко споделя пространство и емоции с околния свят. Ако го правим - нужно е да посетим специалист: психолог или психо-терапевт. Икономически всеки от нас може да бъде напълно независим. 

Тази икономическа независимост е достижение едва на последните две поколения. През вековете преди това човек не е можел да оцелее сам. Още от времената на ловците-събирачи хората са споделяли труда и придобивките от него, за да могат да живеят и да оцелеят. Днес всеки при добро желание може да има своята професия и да получава възнаграждение, с което минимумът в живота му ще бъде осигурен: храна, топлина, покрив, защита… Но можем ли без любов, без ласка, без опора, без помощ и съдействие във времена на болести и война? Едва ли…

Принадлежност – това означава да сме принадени, да сме допълнение към нещо, което се състои от много, като всеки от нас и заедно образуваме мощна и велика структура, по-силна от всеки свой компонент, където сме поддържани невидимо, понякога и напълно неясно как, от десетки и дори стотици други. 

Най-естествената ни поддръжка е от тези, сред които сме родени и израснали, защото продължаваме техните гени и осъществяваме мечтите на общото. Тези мечти са ценност за цялото човечество, но най-вече за нашия род и народ: свобода, разбирателство, мир, благоденствие. Та има ли някой, който не ги желае, и има ли някой, който съвсем сам може да ги създаде и да ги наложи към голямото?

Аида Марковска

Нашите предци са имали ясно осъзнаване за принадлежността към корена и рода си. Още с майчиното мляко са възприемали идеята, че са от определена прослойка, възможности, занаят, характер, потекло: наричало се от сой и джинс. Всеки се е определял като човек от рода си и е бележел себе си с професията и начина на прехрана на родителите и дядовците си, а родът е търсел сродяване с подобните нему. Това е била задача на цялото семейство и съвсем не се е оставяла в ръцете на сляпата любов или случайността. Вярвали са твърдо, че така събраните в един род ще имат повече възможности не само за оцеляване на тях и потомците им, но и по-голямо разбирателство, сила и общи цели. 

В рода принадлежността е първостепенен закон. Всеки, който е създаден, вече е в рода си и няма как да го напусне, дори да бъде отхвърлен, затрит или забравен. Всеки, който е създаден, има свой, уникален отпечатък в рода и семейството, който бележи неговото присъствие и казва на всички останали, че взаимно си приличат и си принадлежат. „Аз съм ваш и вие сте мои“ е темата в живота на всички нас. Тя е болезнена за тези, които не припознават своите, които считат, че са пренебрегнати, обидени и ощетени от роднините си. Най-често в кабинета ми срещам такива хора, които с много тъга и обида разказват за отлъчването си и за омерзението да принадлежат на своите роднини. 

Това, което те разбират след нашите разговори, е, че тази принадлежност е необратима, но може да бъде преосъзната и осмислена. Когато ясно разберем, че един път създадени в утробата на мама, ние няма как да подменим това, пътят към своите започва да става по-различен. Омразата и гневът са добавени в рода от различни емоционални спадове, от рани и обстоятелства, които не подлежат на хладнокръвно и разумно обмисляне, това са рани от предците ни, които ни озлобяват и насъскват срещу всеки, който носи същите рани като нас - нашите роднини. Именно затова ни боли толкова силно, защото сме свързани в единна генетична верига и от общи травми. 

Принадлежността е сила, тя е извор на осъзнавания, на гордост и родолюбие. Във всеки род има човеци, които съзидават, творят с любов не само за своите, но и за всички; има хора, надскочили ръста на себелюбието и даряващи съвременниците си и потомците си с много енергия от рода. Родовата сила на всеки от нас идва само през тези, от които сме.

А какво става, ако сме отхвърлени, ако сме отлъчени или не желаем да споделяме живота с рода си? Тогава е нужно да намерим друга сила, която със същата мощ да ни захранва и да ни дава устойчивост: това са организации и корпорации, църкви и секти, сдружения, политически партии и други подобни, чрез които се опитваме да установим своето място на този свят. Дали това е дълготрайно и удовлетворяващо – отговорът на този въпрос ще оставя на всеки от вас, моите любими читатели.

Аида Марковска, 

Родов терапевт,

22 септември 2023 г.

Горещи

Коментирай