България има 2000 подготвени парамедици, които веднага могат да започнат работа в “Спешна помощ”, но щатни бройки няма, въпреки отчайващата липса на кадри. Назначени са едва 150 души, и то предимно в три области в страната. В останалите парамедици не се наемат, или са на други длъжности и са третирани като санитари, шофьори и носачи.
Квалификацията им – оказване на спешна помощ, реанимация, стабилизиране на пациента и бърз транспорт до лечебно заведение, не се използва. Същевременно сертификатът им се признава в целия Европейски съюз и постоянно са атакувани от предложения за работа в Англия и Германия. Държави, в които парамедиците са внедрени в системата на „Спешна помощ“, показват снижаване на смъртността при инциденти със 70%. А тук хората чакат линейки с часове, защото екипите са малко и със застаряващ персонал.
Данните бяха изнесени на първото Общо събрание на новоучредения Съюз на парамедиците в България. Съюзът обединява всички практикуващи парамедици. Целта му е да реши проблемите на съсловието, да популяризира професията и да помогне за справянето с дефицита на медицински кадри у нас.
„Към специалността има огромен интерес. Всеки ден ми се обаждат хора, които желаят да учат за парамедици. Но голяма спирачка е реализацията“, сподели Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците в България.
Според действащата нормативна уредба, парамедикът не се води медицински специалист, макар че има медицинско образование
Същевременно, той работи в линейки и спешни отделения, понякога и сам. Парамедикът няма длъжностна характеристика, не е ясно докъде се простират правомощията му. Това го прави уязвим. Въпреки че няма разписани правомощия, той носи юридическа отговорност.
Подготовката на парамедика е различна в отделните медицински училища – някъде подготвят за най-високата, четвърта степен, а другаде – само до трета степен. Парамедик с четвърта степен може да работи самостоятелно, а този с трета – само в екип. Парамедикът учи минимум три години, като подготовката му включва освен анатомия и физиология, много практически часове за оказване на първа помощ при различни спешни състояния, включително и реанимационни действия, като интубация, включване на венозен път, поставяне на медикаменти.
„Ние сме първите, които пристигаме при пациента, които го спасяваме и даваме надежда, че той ще живее. Обучени сме за правилно справяне със спешността, независимо какъв е пациентът. Парамедиците са млади и физически добре подготвени хора. Държавата ни разполага с истинско съкровище в тяхно лице и трябва да го използва“, посочи Георги Борисов, регионален представител на Съюза на парамедиците в столицата. Самият той работи в ЦСМП-София – един от първите центрове в страната, който е започнал да назначава парамедици и да ги използва по предназначение. Във Варна например, голям и курортен регион, в „Спешна помощ“ няма назначен нито един парамедик.
Обучението на парамедиците в България се извършва по стандартите, по които подготвят тези кадри в Англия и Германия и които виждаме по филмите. Хорариумите са близки, практическите часове – също. Изучава се и педиатрична спешна помощ и вече има търсене на парамедици в детски градини и училища. Нашите парамедици без никакъв проблем могат да заминат да работят в чужбина и го правят, когато получат няколко отказа тук.
„Настояваме за внедряване на парамедика в „Спешна помощ“. За това е необходима промяна в различни нормативни актове
Подготвили сме предложения, които са внесени в съответните институции – МОН, МЗ, но липсва приемственост между експертите, които работят по темата. Затова настояваме наши експерти да участват в работните групи, за да има приемственост и да продължим със следващите експерти“, обясни Ива Пехливанска. - Ние проучваме съвременната европейска практика.
Хората не могат да повярват, че е възможно в европейска държава парамедикът да работи в такъв хаос. Ние нямаме нищо – нито правила за работа, нито длъжностна характеристика, работим без да знаем какво. И често за заплата, по-ниска от тази на шофьор“, добави тя.
Специалистите от другите медицински специалности не са наясно с това какво можем и къде могат да ни използват, изтъкнаха парамедиците. Стига се до парадокси в един град парамедикът да бъде използван само като носач, а другаде да работи в реанимация.
Съюзът даде като добър пример областите София, Пловдив, Бургас – в Центровете за спешна медицинска помощ и филиалите им работят парамедици. Голяма подкрепа на професията оказва Медицинският факултет на университета „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас, който също обучава парамедици, а първият випуск е подпомогнат със стипендии и от Община Бургас. Съюзът е създаден по инициатива на декана на Медицинския факултет – проф. д-р Христо Бозов, автор на най-новото ръководство по спешна медицинска помощ, което вече е настолна книга на парамедиците.
„Парамедикът оказва първа помощ на пострадал човек. Лекарят лекува в болницата. В цял свят парамедикът е звеното между пациента и лекаря, човекът, който стабилизира и транспортира пострадалия човек и го предава на лекаря в болницата.
Той е обучен да асистира на лекаря при реанимация, той може да работи и в реанимационен екип. Нашите парамедици, завършили в България, всички са млади, защото знаят, че може да им се наложи да свалят пострадал от петия етаж и после да го носят на носилка още 100 метра“, посочи Цвятко Луджев, регионален представител на съюза в Пловдив.
Парамедиците настояват всички медицински училища у нас да подготвят за най-високата, четвърта степен професионална квалификация. Да бъдат уеднаквени образователните изисквания, парамедикът да бъде признат за медицински специалист, да има ясна длъжностна характеристика и да се отпуснат бройки в спешните центрове в цялата страна. В част от медицинските училища липсват и съвременни материали за подготовка на български език. Ръководствата са остарели, а спешната помощ се развива, включително с техника и набори от инструменти, които ги има и в линейките тук, но не всички знаят как да работят с тях.
Милена ВАСИЛЕВА
