Учените нямат абсолютно точно обяснение за феномена. Предполагат обаче, че наред с по-студеното време влияние върху кръвообращението има нездравословният начин на живот, който хората водят през зимата. Те се хранят с по-малко пресни плодове и зеленчуци, употребяват по-тежки и мазни продукти. Освен това не се движат достатъчно.“Най-застрашени през зимата са хората, които страдат от хипертония, сърдечни болести, ритъмни нарушения, метаболитни заболявания като диабет или ендокринопатии. Страдат и онези болни, които са с хронична съдова недостатъчност на крайниците, болест на Бюргер, синдром на Рейно или студова алергия. Индиректно те също могат да се окажат рисков фактор за инсулт.
Ниските температури навън се оказаха наистина доста опасни. Но проблемът не е само в това, че сме заплашени от измръзване или от опасността да паднем и да счупим някой крайник. Покрай застудяването е отчетен ръст на инфарктите и депресиите”, предупреди д-р Десислава Кателиева от Националната кардиологична болница.
“Идват пациенти, както със сериозни здравословни съдови заболявания, така и такива, които практически никога досега не са имали проблеми с кръвно налягане или с някакви съдови заболявания. Идват и млади хора, които имат леко завишени стойности на кръвното налягане, което се обяснява с особености на вегетативната ни нервна система”, обясни експертът.
“Особено чувствителни към студа са хората, които вече имат прекарани съдови заболявания. Трябва да се има предвид също, че се наблюдава и ръст на мозъчно-съдовите инциденти след излагането на минусови температури дълго време. Опасно в това отношение може да се окаже дори риненето на сняг навън.
Студеното време е рисково за хората със слабо сърце. Ниските температури имат негативно влияние върху сърдечно болните и могат да увеличат сърдечните пристъпи. В последните два дни имаме увеличаване на бройката приети с инфаркт и високо кръвно. За да се ограничи загубата на телесна температура, сърцето започва да работи по-интензивно и това може да предизвика болка у пациентите, а при стеснени съдове и инфаркт. Това най-често се случва, когато пациент рязко промени температурата, към която се е адаптирал, например стои в топла стая, излиза навън, без да е облечен добре”, коментира още д-р Кателиева.
“Поемането на първите глътки студен въздух може да доведе до спазъм. Не трябва рязко да се преминава от топло на студено. Пациентите, които имат сърдечни проблеми, трябва преди излизане да вземат нитропрепарат”, препоръчва кардиологът.
Много често пациентите не разпознават сърдечната болка. Затова кардиолозите съветват, ако болката в сърдечната област е продължителна, да се търси лекарска помощ и да не се отлага, защото изгубеното време може да се окаже фатално.
“Имах пациент, мъж, който в продължение на четири часа беше стоял навън в опит да размрази колата си. Пациентът за съжаление беше с миокарден инфаркт”, разказа още д-р Кателиева.
Препоръките на специалистите са по-възрастните хора да не излизат навън за дълго. Освен това е добре да взимат редовно антихипертензивната терапия и ако кръвното отново е високо, да потърсят лекарска помощ.
“Сериозно влияние студът оказва и на психическото здраве. През последните дни се забелязва ръст и на оплаквания при хора, които са с тревожни или депресивни състояния.
Ние нямаме много добра здравна култура как да се обличаме, когато е студено. В тази връзка е добре да се знае, че нито прекалено лекото обличане е полезно, нито прекаленото навличане с дрехи. Не бива да се допуска нито претопляне, нито преохлаждане, натрупването с много дрехи може да усложни оросяването на тъканите”, посочи още д-р Кателиева.
При преохлаждане тя препоръчва вместо алкохол, да си приготвим билков чай или някаква друга топла напитка.
