Спорната Наредба Н-18 на финансовото министерство за отчитане на приходите, срещу която се обявиха представители на малкия и средния бизнес и бяха подкрепени от общопрактикуващите лекари, няма да позволи на медиците да вършат работата си по същия начин както досега.
В декларация до медиите лекари от Сдружението на общопрактикуващите лекари в София-област заявиха, че наредбата е неприложима в областта на медицината. За същността на Наредба Н-18 и какви спънки създава тя пред здравните работници разговаряме с председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари в София-област д-р Виктория Чобанова.
- Д-р Чобанова, в Декларация до медиите алармирате, че подготвяната Наредба за касовите апарати (Н-18) създава безсмислени ограничения пред лекарите. Бихте ли обяснили какви са ограниченията?
- За да стане ясно на читателите на вестник “Доктор”, Наредба Н-18 е създадена от Министерство на финансите и цели да подобри събираемостта на данъците от фирмите, които извършват продажби на стоки и услуги в България.
Наредбата определя изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО). В общия случай фирмата има някакви суровини, извършва дадена преработка, получава се продукт от производството, който се продава на клиенти.
Всички процеси са строго описани и корекции в тях не се допускат. Този софтуер позволява на управителя на фирмата да прави справки за това колко суровини има на склад, какво се произвежда в момента, колко готова стока има на склад и колко от нея е продадена, на кого и за какви пари. Това се има предвид под термина “управление на продажби“.
Със свое указание НАП определи медицинския софтуер като СУПТО и така приравни лечението на хората и прегледа към продажба. Ние от Сдружението на общопрактикуващите лекари в София-област, както и стотици други медици от извънболничната помощ, считаме, че не сме търговци, че нашите кабинети не са търговски обекти и лечението не е продажба.
Дейността ни е регулирана от много специфични закони и наредби. Ние предоставяме нашите знания и умения на хората, които се нуждаят от тях.
Нашият софтуер, който сме закупили и за който ежемесечно плащаме лиценз, не е СУПТО, а база от данни за здравето на нашите пациенти, направените изследвания, проведеното лечение. Той не ни е необходим, за да “управляваме продажбите”, т.е. да си правим статистика за извършените прегледи.
Той е необходим за пациентите, за да можем да вземем днес важно решение за тяхното лечение въз основа на данните от миналото и сегашните оплаквания. Този софтуер е необходим и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), и на Министерството на здравеопазването (МЗ), за да пази тази информация и регламентираните бланки (направления, рецепти), както и да предава информацията за извършената дейност към НЗОК.
Т.е. нашият софтуер замества частично това, което държавата отдавна трябваше да направи - електронното здравно досие, електронното направление и електронната рецепта, и да раздаде на всички индивидуалните електронни здравни карти.
Аз като лекар мога да работя и без този софтуер - необходими са ми слушалка, апарат за кръвно, няколко диагностични апарата, място и време, и най-вече знания, умения и опит.
Отново подчертавам - пациентът не е стока. Той влиза в лекарския кабинет, споделя оплакванията си, аз го преглеждам и приключвам прегледа, като издавам амбулаторен лист. Често се случва пациент да сподели нещо важно, след като подпише листа.
Или да донесе резултати от направени изследвания, или консултации. Може да се върне и защото в аптеката няма точно това лекарство, което е изписано на рецептата. Сега аз допълвам новите данни в листа или пиша нова рецепта.
Д-р Виктория Чобанова
Ако софтуерът ми е СУПТО - каквито са изискванията на Наредба Н-18, няма да е възможно допълване или корекция. Ще трябва да издам нов лист, с ново плащане от пациента, защото СУПТО изисква срещу всяка “продажба“ съответна касова бележка.
Така работата ми се усложнява административно, губя време, печатам много повече хартии, които след това трябва да подреждам... Всичко това “краде” време от пациента, чакането за преглед ще се увеличи, а също и разходите на хората за прегледа.
Нещо повече, когато връзката с Националната агенция за приходите (НАП) прекъсне, работата на лекаря трябва да спре, независимо от състоянието на пациентите пред кабинета. Ако прекъсването е по-дълго, работното време на лекаря може да свърши и пациентите да останат непрегледани.
Всъщност тези проблеми бяха обсъдени при срещи на представители на Сдружението на общопрактикуващите лекари с НАП, при което се достигна до нов вид софтуер - СУПТО за лекари. Този софтуер реално може да се ползва от нас и не ни пречи на работата, с едно изключение - той не може да се използва за прегледи на неосигурени и случайни пациенти.
Изричното изискване на НАП е в този случай да пишем на ръка, на отделни файлчета, които да пазим неизвестно как. А какво става, когато пациентът заплати здравните си осигуровки? Неговата информация няма да бъде в софтуера, тя може да се загуби. Този въпрос ни притеснява. НАП упорито отказва да допусне тази информация в софтуера по чл. 52а, ал. 2 (СУПТО за лекари).
- И каква ще бъде съдбата на здравнонеосигурените пациенти?
- Ние, лекарите, имаме задължителни дейности и за неосигурените пациенти. Такива са задължителните имунизации, задължителното съобщаване на заразни болести, противоепидемични мерки, грижи при бременност.
Ако спазим Наредба Н-18, тези дейности няма да бъдат регистрирани в софтуера, те няма да могат да бъдат отчетени към МЗ и съответно ще деформират отчетите за извършените имунизации, за обръщаемост, заболеваемост, диспансеризация, инфекциозни болести. Което само по себе си е нарушение на наредбите на МЗ за имунизациите, заразните болести, статистическата отчетност и др.
- За никого не е тайна, че лекарите в България са обсипани с бумащина, а с изикванията на тази наредба, доколкото разбирам, тя се увеличава. За сметка на кого и на какво, д-р Чобанова?
- Всяка нова административна дейност, която ни се възлага, в крайна сметка се плаща от пациента - с неговото време, с неговото здраве, с неговите пари. Ние можем да работим всякак - ако трябва и със СУПТО. Но това ще намали броя на прегледите, които правим, ще затрудни достъпа до нашите съвети, ще се увеличат цените на нашата дейност.
Нашите управляващи не разбраха за 20 години, че медицината е изкуство и че причината за недоволството на хората от здравната система са непрекъснатите ограничения, които се въвеждат с нормативни документи всяка година.
Медицината не трябва да се разглежда като бакалия, която се зарежда със стока. Няма как да работим по тази схема. Според Наредба Н-18 имаме 2 варианта за работа, и двата не работят. В единия случай увеличеното време за преглед за сметка на административното регистриране на 2, понякога 3 листа на 1 пациент за 1 здравен проблем.
Това ще намали броя на прегледите в рамките на работното време и не е изключено да останат непрегледани пациенти за следващия ден. Така ще започнат постепенно да се формират листи на чакащите и вероятността да бъдете прегледан днес намалява.
В другия вариант - СУПТО за лекари - потърпевши ще бъдат неосигурените. Много колеги декларираха, че ще престанат да приемат неосигурени пациенти поради новите ограничения на наредба Н-18. Ще стане по-трудно за тях да намерят лекар, който да ги прегледа, цените също ще се повишат.
- В декларацията си казвате, че фискалната дисциплина, с чиято цел е създадена Наредба Н-18, може да бъде постигната и без регламентиране на неизпълними задължения. Какви са вашите предложения?
- Наредба Н-18 има за цел “изсветляване“ на парите, но тя няма да постигне този ефект - поне при нас. Ако се приложи СУПТО за лекарите във вида, в който е сега, то информацията за извършените дейности на неосигурените и случайните пациенти, които не са наши пациенти, няма да е достъпна за контролиращите от НАП. Не изключвам дори вариантът тези прегледи да не се регистрират изобщо, съответно да не се издават касови бележки - т.е. наредбата насила ни “вкарва” в сивия сектор.
Ние не сме против контрола, искаме да работим спокойно и да си плащаме данъците, но това не трябва да става за сметка на затруднения да лекуваме пациентите. И тук искам да отбележа нещо много важно. Ако софтуерът е СУПТО, НАП ще има пълен достъп до медицинската информация в него, вкл. за конкретен пациент и даден преглед.
При стандартния вариант на СУПТО това ще може да става и дистанционно, чрез специален одиторски профил. Въпреки изявленията на НАП, че да, те не се интересуват от заболяванията, но трябва да имат достъп до всички прегледи, които сме направили и за дейностите, които сме извършили, за да могат да си правят справките, всъщност те ще гледат медицинската информация.
Наистина, при използване на СУПТО за лекари, този достъп ще имат само по време на проверка, а не постоянно. Но за мен, като лекар и като пациент, не е редно с тази информация да разполагат хора, които не са компетентни да я ползват.
- Много се говори за статута на лекаря в България, за неговите права и задължения, за отношението на обществото към професията. Бихте ли споделили впечатленията си от вашата практика - имали ли сте случаи на агресия срещу вас, на неуважително отношение. Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в професията?
- Общопрактикуващ лекар съм в Ихтиман от 2000 г. Преминах заедно с хората, които ми довериха здравето си, през всички етапи на “реформата”. Свидетел съм на множество неправилни управленски решения в здравеопазването, които постепенно докараха здравеопазването в система, която на практика не работи и от която никой не е доволен.
Претрупани сме с административни дейности. Принудени сме да гледаме повече в компютрите, отколкото в пациента, за да не сбъркаме някоя отметка в листа, да не забравим да напишем някоя фраза, защото за всякакви елементарни и клавишни грешки ни глобяват с трицифрени суми.
Министерството на здравеопазването непрекъснато променя правилата за работа, като ограничава практикуването на медицината и се опитва да я сложи в строга рамка. Само през 2019 г. са издадени поне 30 нови наредби и са променени по 5-6 пъти всички основни закони в здравеопазването и повечето основни наредби, а всички те са задължителни.
Не успяваме да ги прочетем, толкова са много. Чудим се ежедневно как да лекуваме, като за всяка рецепта имаме по няколко ограничения, неспазването на които се санкционира.
Липсват медикаменти в аптеките, налага се да преписваме рецепти. Нямаме право да извършим наглед елементарни дейности, като например да изпратим пациента в санаториум. Не можем да изпратим пациента в местната болница, защото няма съответната клинична пътека.
Мислим все по-малко за болния и все повече за стотиците ограничения - как да не ги нарушим. Това остава скрито за пациентите. Те са дошли при мен с проблем и искат той да бъде решен. Максимално бързо. Трудно е да обясня понякога, че зная какво трябва да се направи, но нямам право да го направя.
Разбирам недоволството на хората - те са прави. Всеки лекар се е сблъсквал с негативни реакции. Но причината не е в лекарите, а в грешно регламентираната здравна система.
Убедена съм, че огромната част от лекарите в България правят всичко възможно, за да помогнат на своите пациенти, и че в повечето случаи те оценяват това. Защото ние сме лекари, избрали сме тази професия, за да помагаме на хората. А понякога това е невъзможно - системата на здравеопазване не ни го позволява.
Затова моят призив към хората е: “Бъдете търпеливи с вашите лекари, така ще го улесните да ви помогне максимално успешно да преминете през системата на здравеопазването. Простете му, ако е изнервен, уморен или болен и се държи не точно така, както очаквате”.
И, ние, лекарите, сме хора като вас, само с повече конкретни знания и умения за болестите. Уморихме се да се борим с недоразуменията в системата. Докога ще издържим? И ще има ли кой да лекува нас след време?
Румяна СТЕФАНОВА
