Новите медицински технологии улесниха лечението на много заболявания при „малките хора”. Болести, които доскоро са ги тормозели и измъчвали, вече се лекуват с различни, много по-щадящи методи. Това каза специално за в. „Доктор” доц. д-р Валентин Стоянов, д.м. – специалист уши-нос-гърло, ръководител на катедра „Отоларингология и дерматовенерология” към Тракийския университет в Стара Загора, член на „Rotary-Bg”.
Повод за този наш разговор е желанието на познатия на всички ни Георги Софкин – създател и президент на неправителствената организация „Малки европейци”, да изкаже публична благодарност този път на доц. Стоянов за неговата съпричастност, помощ и подкрепа на „малките” хора в България.
- Доц. Стоянов, какви здравни проблеми във вашата медицинска област най-често застигат хората с нисък ръст? По-трудно ли се осъществява лечението при тях?
- Общо взето проблемите са свързани с диспропорциите в развитието на човешкото тяло като цяло, в частност и в нашата медицинска област. Като един от най-типичните примери са честите възпалителни заболявания, особено на ушите. Причината е, че при тях евстахиевата тръба е видоизменена, най-грубо казано, и не изпълнява функциите си така коректно, както при другите хора. Нека обясня, че целта на евстахиевата тръба е да вентилира средното ухо, както и да го дренира, т.е. секретът да изтича в посока носоглътката и да изравнява налягането от двете страни на тъпанчето. Ето тази анатомична особеност сама по себе си води до чести заболявания.
- По-трудно ли се осъществява лечението, или то е по-различно?
- Лечението не е по-различно от това като при другите пациенти. При малките хора проблемите идват от по-честите рецидиви и въобще от всичко, което се случва с тях. Известен дискомфорт възниква от обезверяването им във възможностите на медицината. Но причината, разбира се, не е в лекарите, просто такава е ситуацията.
- При кои други състояния се срещат трудности в лечението?
- Затруднения понякога възникват при т.нар. ендотрахиална интубация – манипулация, при която
в трахеята на пациента
се въвежда тръба с цел изкуствено обдишване или осигуряване проходимостта на дихателните пътища. Това се налага често при операции, когато е нужно да се постави обща упойка на пациента. В такива ситуации наистина ние, лекарите, сме доста затруднени пак поради тези анатомо-физиологични особености на пациентите. Но, разбира се, с напредването на технологиите в медицината, освен класически методи за интубация, вече прилагаме и по-нови, при които използваме специални устройства. Чрез тях в значителна степен процесът става по-щадящ. За нас лекарите пак е доста трудно, но за пациента наистина е по-щадящо. Така че тези наши пациенти вече имат и друга алтернатива, а не както беше преди време. Затова мога да кажа, че това е положително развитие, добра новина. Докато относно честите отити в средното ухо, за които говорихме по-горе, там нещата няма как да бъдат променени именно поради анатомо-физиологичните особености при тези пациенти.
Операцията на ларинкса например е от медицинската сфера уши-нос-гърло, а също и други някои процедури и манипулации. По принцип всички операции, процедури, диагностични изследвания при тези хора е
технически по-затруднено
именно поради диспропорцията при тях. Но пак казвам, това си остава по-скоро проблем на нас, лекарите. Ние сме длъжни да се справяме с тези случаи – кога с опит и рутина, кога с помощта на новите технологии. Аз може би ще го кажа за трети път, но наличието на ендоскопи, на ларингоскопи в случая, на всякакви нови, модерни и ефективни апарати допринесе и придвижи напред лечението на много заболявания при тези наши пациенти.
- Доц. Стоянов, може ли да отправите някакви препоръки, съвети към „малките” хора? Може би им е липсва доверие, както и вие казахте в началото?
- Да, точно така. Да повярват, че вече с навлизането на някои новости в медицината до голяма степен се улесни и лечението на заболявания, които досега са ги тормозели и измъчвали поради тези техни анатомични особености. Да повярват, че вече има алтернатива.
Ние, специалистите, общо взето трябва да проявяваме повече разбиране. И се опитваме. Аз и моите колеги никога не бихме отказали конкретна помощ, разбиране и подкрепа.
- А институциите – и здравните, и социалните, те проявяват ли разбиране и адекватно отношение в достатъчна степен?
- Едва ли е в достатъчна степен. Трябва да се помисли за улесняване достъпа на „малките” хора до социална и медицинска помощ. Те посещават всякакви специалисти – ортопеди, ендокринолози, отоларинголози и т.н., затова трябва да се има предвид фактът, че техните нужди са малко по-големи и специфични.
Истината е, че трябва да се обърне по-специално внимание на тази група хора – от една страна, по отношение на здравето им като цяло, отчитайки техните физиологични особености и да им се осигури медицинска помощ оттам, откъдето те се нуждаят. От друга страна – да се обърнем към тези пациенти с цялата сериозност на проблема и с цялата си душа.
Георги Софкин: Има много добри и благородни лекари
„Нещата изглеждат по-слънчеви напук и въпреки овластените лилипути”. Каза в типичния си стил Георги Софкин на въпроса ми какво позитивно се случва в тяхната общност. „Позитивното е фактът, че има хора като доц. Валентин Стоянов, като д-р Илко Семерджиев, като проф. Чирков, д-р Мишо Илиев, моля ви, не искам да пропусна някого. Освен това, както и преди съм ви казвал, аз познавам и съм контактувал с много лекари, които не са толкова публични като имена, но няма да забравя тяхната помощ и подкрепа. Тези благородни и отговорни хора ме изпратиха в Холандия в клиника по неврохирургия, където имат голям опит с пациенти като мен. Когато има такива хора, аз мога да кажа, че животът е малко по-спокоен. Тук е мястото да изкажа публична благодарност на „Rotary-Bg” за тяхното партньорство и подкрепа. Но не очаквайте от мен нищо положително, когато заговорим инфраструктурно, т.е. политически, на ниво социално министерство, здравно министерство, политика. Е, в тази насока нещата са зле, бих казал фатално зле. Не мога да съм положителен, когато направиха ТЕЛК-а така, че хората да треперят от страх. Не мога да съм позитивен, след като само в България не се отбеляза Световният ден на ниския ръст през ноември месец – ден с достатъчно силни хуманитарно, антидискриминационно, медицинско, ценностно и други послания. Но с огромни мъки, унижения и страдания сякаш нещата придобиват смисъл”.
Тук е мястото да припомним, че Георги Софкин е бил седем пъти шампион на България по бадминтон за юноши, през 2003 г. взема сребърен медал от световните корпоративни игри, след това е два пъти световен и олимпийски шампион на хора с нисък ръст.
Яна БОЯДЖИЕВА
Доц. д-р Валентин Стоянов, д.м.: С новите технологии по-лесно лекуваме „малките” хора
Проблемите им са свързани с диспропорциите в развитието на тялото
