Едва една седма от новородените бебета в българските болници не са били отделяни от майка си в първия час от живота си след раждането, а над една трета са били закърмени повече от шест часа след раждането.
Това показа анкета сред повече от 5200 жени, родили през последните три години в България. Анкетата е проведена през декември 2015 г. и организирана от коалицията. Темите във въпросника засягат утвърдени практики от препоръките на СЗО и международните организации за детско и женско здраве.
Българските болници да създадат условия новородените да не бъдат разделяни от майките си веднага след раждането, ако няма сериозни медицински основания за това, настояват организаторите на анкетата. Според доклад на организациите, практиките на неразделяне на майките и бебетата се изучават от десетилетия и са доказали положителните си ефекти в многобройни научни изследвания.
“Под “първи контакт“ ние имаме предвид дефиницията, дадена от Световната здравна организация - оставянето на голото тяло на бебето върху голото тяло на майката непосредствено след раждането.” Тоест бебето не се отделя от майката, може само да бъде подсушено и двамата да бъдат завити. Този контакт се нарича “кожа до кожа”. Това уточнение е важно, тъй като когато говорим за изследвания, те се отнасят именно до този контакт “кожа до кожа”, а не до практиката изкъпаното и повито бебенце да се даде на майката след известно време, пък било то и кратко. Ползите от този първи контакт са безспорни. Този контакт стабилизира основните жизнени показатели на бебето, регулират телесната температура, сърдечната и дихателната честота, имат по-висока кръвна захар и по-ниски нива на кортизол (хормон на стреса). Бебетата плачат десет пъти по-малко и 40 пъти по-кратко. Тези майки се грижат по-добре за бебетата си, кърмят по-лесно, имат по-голямо удовлетворяване от раждането. Освен това през деветдесетте години има проведени изследвания, които показват една много интересна зависимост. Въвеждането на първия контакт в една система намалява броя на изоставянето на децата. Изследване, проведено в Тайланд през деветдесетте, показва, че въвеждането на първия контакт е намалило бройката на изоставените бебета от 33:1000 до 1:1000.”
Организаторите обясняват, че анкетата им не е представителна, защото е достигнала само до майки, които имат интернет и активно са пожелали да я попълнят - никой не ги е агитирал за това.
Въпреки това са получени 5292 отговора при общо около 180 хил. жени, отговарящи на условието (родили в България през последните 3 години), което е огромна цифра.За сравнение - стандартните национално представителни социологически проучвания ползват извадка от около 1000 респонденти при над 6 млн. пълнолетни българи.
Миглена Делчева, Фондация “Родители за родители”:
Акушерки толерират изкуствените млека
“Всички сме майки, общуваме с други майки, споделят се истории. Ние знаем, че масово първият контакт не се случва, но това го знаем от нашето обкръжение. Реално ние не знаем какво се случва действително в болниците. Тази анкета, макар и непредставителна, обхваща голям брой майки и дава доста добра представа за това, какво реално се случва в болниците. От анкетата виждаме, че в 86% от случаите това не се случва, което означава, че наистина имаме голям проблем. Съвременните, добрите практики за грижа за бебето и майката, не са оптимални, не се изпълняват в нашата страна.Около 1/3 от попълнилите анкетата са отговорили на последния въпрос, приканващ ги да споделят впечатления за раждането си. 20 на сто от тях споделят негативен опит с кърменето в болнична среда. Според разказите на майките получаваната в болниците информация относно кърменето в ранните дни от живота на бебето е противоречива, остаряла или напълно невярна. На места акушерките в отделенията не само че не са оказали съдействие за успешно слагане на новороденото на гърда, а са предлагали адаптирани млека като “по-добрата алтернатива”. Това е в разрез с препоръките на СЗО и останалите международни педиатрични организации.”
Ралица Димитрова, Сдружение “Родилница“:
80% от родилките искат да прегърнат новороденото веднага
“Това е единственият период от живота на децата ни, за който използваме думи като “взеха ми го”, “върнаха ми го” - по-нататък в живота никога не позволяваме просто така някой да ни вземе детето или да се разпорежда вместо нас. Над това си струва да се помисли. Жените споделят още истории за негативно отношение на лекари и акушерки в родилните отделения. То се изразява в неполучаване на достатъчна или дори никаква информация за състоянието на бебето (особено в случаите, когато то изисква допълнителни медицински грижи), неглижиране на тревогите и мнението на родителите, грубо и арогантно поведение на медиците. Подобни споделяния се отнасят в голяма степен до държавните болници и случаите, в които родителите не са платили за услугата “избор на екип”, както и от страна на медицински специалисти, за които такава услуга не е предвидена - неонатолози и акушерки. За съжаление, тези показатели увеличават травматичността на раждането като психологическо преживяване. Много майки усещат периода около раждането на децата си и последвалия болничен престой като травмиращ и в някои случаи това води до страх от следваща бременност и раждане или дори отказ от повече деца.
Резултатите показват, че в частните болници първият контакт успява да се случи много по-често - 12% за родените със секцио и 34% за нормално родените, при съответно 2% и 12% за същите в държавните болници. Това ни навежда на мисълта, че нещата наистина зависят от доброто желание на ръководството и екипите на лечебните заведения, защо иначе в частната болница да може, а в държавната не?!”
Според организаторите на анкетата, жените споделят желанието за по-лесен контакт между майка и бебе в първите им минути заедно след раждането - 79% са подкрепили подобни промени в организацията на болничните практики. Масово българските новородени не получават оптимални грижи по начина, по който те са описани от СЗО и международните организации за майчино и детско здраве, тълкуват данните майките. За да се преодолее това явление, коалицията от организации намира нужда от промени не само в самата система, а и в медицинските университети, тъй като остарелите практики се показват и налагат още там.
Гергана Далова, психолог и майка на три деца:
В Англия не отделят детето
“Аз имам опит от Великобритания. Там не се дискутира въпросът за разделяне на майката от бебето, понеже такова нещо не съществува на този етап. При тях също е имало такава практика преди години и те са извървели доста труден път, докато стигнат до това колко вредна е анонимната грижа, колко е важно да се насърчи човешката връзка между майката и бебето. Веднага след раждането ме попитаха дали съм съгласна да поставят бебето върху мен. Никой не го е къпал, повивал, завивал и т.н. По-късно бебето беше взето за рутинните процедури за няколко минути, но те се извършиха при мен, в същата стая, в мое присъствие, и веднага след това ми го върнаха.
Това, което се е запечатало в съзнанието ми, е една акушерка. Тя ми помогна с много дребен наглед професионален жест, в момент, в който бях връхлетяна от всички чувства, които заливат майката след раждане - страха, объркването - тя просто ми помогна с позицията в леглото, подкрепи ме и резултатът беше вълшебен. Получи се нещо прекрасно. Едни от най-хубавите си спомени свързвам с първите минути и часове след раждането. Впечатли ме също, че там никой не изпраща послание, че майката ще е изморена да посрещне бебето си, или че то не трябва да е при нея, за да може тя да се наспи. Представете си удовлетворението на тази акушерка, която не просто наблюдава създаването на връзка между майка и бебе, а е агент на нейното случване! И съпоставете това със ситуация, в която една акушерка трябва да обгрижва 8, 10 или 20 новородени, оставени сами, в противоестествена среда - защото домът на бебето в тези първи часове и дни е майката.
Така че ползи има и за хората, които работят в системата. Това ще улесни грижите им.”
Надежда Георгиева
