Константин Ганчев е магистър кинезитерапевт, в периода 1996 – 2001 г. Преподавател е в Катедра «Кинезитерапия» в Националната спортна академия. Той е и бивш национален състезател по лека атлетика – спринтьор в продължение на 17 години. Започва професионалния си път в «Център по протезиране» – Горна баня. Има дългогодишен опит в областта на травматологията и спортния травматизъм. Работил е с национални състезатели по шорттрек и фигурно пързаляне от 2001 до 2008 г. За уникалния си опит Ганчев разказва в интервю.
- Г-н Ганчев, бяхте кинезитерапевт на световните шампиони по фигурно пързаляне Албена Денкова и Максим Стависки в най-успешния им период. Как започнаха да ползват вашите услуги?
- С Албена се запознахме след европейското първенство в Ница през 2000 г., когато я контузиха – фигурист й сряза сухожилие на левия крак. След операция във Франция трябваше да й се направи рехабилитация. Тогава бях доста млад и като ме видя, Албена влезе с недоверие в кабинета. Но кракът й отлично се възстанови и за кратко време. Използвах всички средства на физиотерапията и рехабилитацията. Резултатите дойдоха три седмици по-рано. Стъкмихме и лечебна тренировка. До ден-днешен Албена не е имала проблем с тази травма. Остана само белегът от операцията. Травмата беше много сериозна. Това, че само сухожилието е срязано, не значи, че единствено там е проблемът. Беше засегната функцията на целия крайник и трябваше да работя мускул по мускул, става по става. Албена обаче беше страшно мотивирана и дисциплинирана пациентка и с позитивна нагласа нещата се получиха. Така станахме и приятели. Запозна ме с Максим, довери ми се като специалист и по-късно започнах да работя с тях. И в добро, и в лошо съм бил с двамата.
Работих и със състезателите от шорттрека. Когато Иван Пандов го срязаха при падане на едно състезание, после го възстанових и можа още дълги години да се състезава. Участва и на олимпийски игри.
- Кой е най-критичният момент в състезателната кариера на Албена и Максим, когато е трябвало да се намесите?
- На световното първенство в Токио, когато спечелиха втората си титла. Оставаха десетина минути преди да излязат на леда за последния си танц – волната програма. Излязох, за да изпуша една цигара. Тъкмо тръгнах по стълбите и Максим ме догони да се връщам, защото Албена си е навехнала глезен и не може да стъпва. Прегледахме я с д-р Христо Василев, лека му пръст, голям спортен лекар беше. Видяхме, че няма счупено, а само дисторзио втора степен, т.е. навяхване. Преценихме, че единственото, което може да се направи, е лед. Докато е още топъл кракът и не е отекъл, трябваше да обуе кънката. Знаехме, че като излезе на леда,
под въздействието на адреналина
няма да усети болката. Албена е голям състезател и го направи. Но през цялото време на монитора гледах крака й. Знаех всеки елемент от танците и кога стъпва на контузения крак. Когато завърши всичко, си отдъхнах. Тогава никой не разбра, че е играла с изкълчен глезен. После глезенът се поду, имаше болка, но нямаше нищо страшно за здравето на Албена, а тя си свърши работата. Като се върнахме в София, я лекувах и се оправи.
Навяхването обаче не е безобидна травма и ако не се лекува, може да доведе до усложнения. То има три степени на увреждане. При първа степен навяхване не е толкова страшно, при втора степен има повече засегнати структури – сухожилия, меки тъкани, ставната капсула, лигаментите на капсулата, може да има и излив, разцепена ставна капсула. При третата степен има и разкъсвания – увреждане на границата с луксация на ставата.
- Повечето хора са изкълчвали глезен. Какво се прави, за да не останат трайни увреждания?
- Независимо от степента на изкълчването за всеки случай се прави снимка, за да се отхвърли наличие на фрактура. После кракът трябва да се обездвижи за около две-три седмици със шина, така че спокойно да се стъпва. Повечето хора не правят обездвижването, защото си мислят, че така мускулатурата много ще отслабне. Вярно, но ако ставата е неподвижна, се дава възможност на структурите й да заздравеят по-бързо. Накрая пациентът отива при физиотерапевт и кинезитерапевт и прави рехабилитация. Задължителните стъпки са рентгенова снимка, обездвижване на глезена и накрая рехабилитация. Ако водещото оплакване е болката, в началото се правят обезболяващи процедури. На друг етап целта е да се засили мускулатурата, след това фината координация. Самата рехабилитация е много индивидуална, защото в медицината две и две не е равно на четири. При някои хора
възстановителният процес настъпва много бързо,
при други – по-бавно. Зависи от двигателната култура на човека.
- По-лесно ли се възстановяват спортуващите за здраве?
- Хората, които спортуват за здраве, имат огромно преимущество пред тези, които лежат по диваните пред телевизора. Трябва да се спортува, защото движението е живот, то е здраве. Умереният спорт се отразява позитивно и на кръвоносните съдове, и на ставите, възстановителните процеси доминират, метаболизмът е по-добър. Важното е да бъдеш удовлетворен и психически от спорта, който практикуваш. Да избереш спорт, който ти носи удоволствие. Затова насочвам пациентите си да тренират това, което им харесва.
Наблюдавам деца от 13 до 18 години и вече е очевидно, че младото поколение затлъстява. В нашето поколение го нямаше този проблем. Казват, че проблемът е в храните, че сега не били истински, че са химия, пълни с Е-та (консерванти), че нямат нищо общо с храните от 70-те години на миналия век. Но е факт, че нашето поколение спортуваше, а днешното е обездвижено.
- Продължавате да сте в чудесна форма на 45 години. Как го постигате?
- Човек прави и някои глупости през живота си. Моята е, че пропуших на 30-годишна възраст. Пуших 14 години и ги отказах. Дотогава не бях много дебел, но се поомазних. Сега просто спортувам – вечер след работа. Може да е тъмно, студено, но влизам в Южния парк и тичам – само за удоволствие и за здраве. Не гоня резултати, а просто да се чувствам добре. От септември спрях цигарите. Някои пълнеят, но аз за шест месеца постопих мазнините. Шест килограма свалих. А не гладувам, количеството на храната не намалих, но просто внимавам какво ям. Само приемът ми на храна стана по-чест при същото количество калории. Това е
истината за отслабването –
яжте често и спортувайте. Без ядене и движение няма отслабване. Много хора не могат да го разберат или ги мързи.
- Какви пациенти идват във вашия кабинет?
- С проблеми на опорно-двигателния апарат – дискови хернии, радикулити, плексити, гръбначни изкривявания при деца, след получени травми, фрактури, мускулни разтежения и скъсвания, след операции. Наскоро дойде 30-годишна жена с болки в рамото и изтръпване на ръката, доста изплашена. Като я поразпитах, оказа се, че работи, седнала пред компютър по десет часа. Проблемът се оказа от шийния дял на гръбнака – плексит на врата, на който не е обръщала внимание, защото е настъпил постепенно, не с цялата симптоматика. В този случай включихме физиотерапия, някои средства на мануалната терапия. Нямам предвид изпуквания на ставите, които доста се практикуват със сертификати и без сертификати. Към мануалната терапия спада и масажът, защото се работи с ръце. Съществуват най-различни методики, като ПНУ (PNF) – проприоцептивно нервно улесняване. Това е мека техника, чрез която се прави цялостно лечение на конкретния проблем. При тази методика се сумира активирането на мускулни групи с почти еднакво действие, така че засегнатият мускул да даде по-силен отговор. Например, ако не можеш да си сгъваш китката, включваме по целия крайник мускулите с подобно движение. Тогава се сумира възбуждението и се получава по-голям отговор. Резултатите са много добри.
Гръбначни изкривявания се лекуват до завършване растежа на децата
Когато се открие гръбначно изкривяване, лечението продължава, докато детето завърши растежа си – поне до 16-18-годишна възраст. При напреднало изкривяване се налага носене на коригиращ корсет, а децата не искат. Изправителната гимнастика е трудна. В крайна сметка всичко опира до мотивацията на детето и до убеждението на родителите, защото лечебният процес е доста продължителен.
При добра мотивация в първите 1-2 години се наблюдава голям процент на корекция на изкривяването. Но ако по-рано се спре гимнастиката или корсетът не се носи, мускулите се отпускат, гръбначното изкривяване се връща, а понякога се и задълбочава. При много тежко изкривяване се стига и до оперативна намеса, защото се изкривява гръдният кош, поставят се в неблагоприятна позиция сърцето, белият дроб и вътрешните органи. Разбира се, от неправилната стойка се увреждат и ставите, по цялата верига в скелета настъпват дегенеративни процеси.
Сега за съжаление е слаба профилактиката. Ако родителят забележи изкривяването у детето си, обикновено го води на ортопед и тогава лекарят ни го праща.
Мара КАЛЧЕВА
Константин Ганчев: Албена Денкова игра с изкълчен глезен на световното в Токио
Възстанових я напълно и след като й срязаха сухожилие
