Мартин Монов: 5 години след трансплантацията на стволови клетки празнувам нов живот

През Световния месец на злокачествените заболявания на кръвта бе представен първият у нас художествен проект, посветен на пациентите с рак на кръвта. Фасади в София и Пловдив бяха изрисувани от артиста JahOne и екипа на Фондация “Visionary” с графити, символизиращи надеждата за нов живот на пациентите с рак на кръвта, благодарение иновативното лечение на тази група заболявания. Графитите са като част от кампанията “Животът със злокачествени заболявания на кръвта е възможен!”, който цели да повиши информираността за рака на кръвта и съвременните възможности за диагностика и лечение. Организатори на кампанията са Българското сдружение “Лимфом”, Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

По време на откриването на графита в София на ул. “Ангел Кънчев”№ 27 разговаряхме с 39-годишния Мартин Монов, който два пъти се бори с онкохематологичното заболяване лимфом на Ходжкин. 

- Г-н Монов, кога ви откриха заболяването лимфом на Ходжкин и трудно ли ви диагностицираха? Какви бяха симптомите?

- Подути лимфни възли. Най-често това са лимфните възли зад ключицата - оттам започва. Другите симптоми са нощните изпотявания, телесна температура малко над 37 градуса, необяснима загуба на тегло. За няколко месеца загубих десетина килограма. Един от най-неприятните симптоми беше необясним сърбеж по кожата на цялото тяло. Често хората не го свързват с нищо, а то може да се дължи на заболяване на кръвта. 

Отне повече от половин година да получа точната диагноза, защото имаше съмнения за различни други заболявания. Понеже преди това имах лаймска болест и съм се борил с нея, лекарите предположиха, че това, което се случва с мен, е в резултат на лаймската болест. Беше ходене напред-назад по лекари. Лятото мина и изведнъж състоянието ми се влоши. За първи път получих диагнозата лимфом на Ходжкин в края на 2012 г. след биопсия на лимфен възел. Заболяването вече беше напреднало - четвърти стадий. Осем месеца бях на химиотерапия и постигнах ремисия. 

Но една година по-късно получих рецидив

Наложи се да премина повторно на химиотерапия. Направиха ми и автоложна трансплантация на стволови клетки в Националната болница за лечение на хематологични заболявания в София. Това беше през декември 2013 г. Така че сега празнувам пет години нов живот.

- Вероятно шокът от диагнозата лимфом на Ходжкин, четвърти стадий, е бил огромен?

- Да, беше и шок, но беше и облекчение, защото най-после разбрах причината за това какво се случва с мен. Повече ме тормозеше, че месеци наред не знаех защо не се чувствам добре, защо се изтощавах ден след ден. Накрая вече научих с какво трябва да се боря. 

- Кой ви беше лекуващ лекар и какво ви обясни той за лечението?

- Лекар ми беше д-р Васил Хрисчев, който тогава работеше в Хематологията в кв. “Дървеница”. Мога да кажа, че е изключителен лекар и диагностик. Пестелив е откъм думи, но казваше правилните неща в конкретния момент. Каквото трябваше да знаем, основно обясняваше на жена ми. Аз си ограничавах информацията до това, което в момента ме интересува. Избягвах да търся статистика и съответно информация с черни оттенъци, защото не исках да си натоварвам излишно психиката. Конкретният човек не е просто статистика и винаги храни надежда, и винаги се бори за живота си. 

 

Мартин Монов пред графита на ул. Ангел Кънчев в София

- А как приехте рецидива на заболяването?

- От психологическа гледна точка беше по-тежко да науча, че заболяването ми рецидивира. След като минеш лечението и постигнеш ремисия, у теб остава страхът, че е възможен рецидив. Той е възможен при всички хора с рак. Този страх понякога те хваща много силно за гърлото. Но когато наистина се случи връщане на заболяването, си казах: “Добре, има рецидив - трябва да се справя и с него. Няма място за предаване”. Знаех, че лечението ще бъде по-трудно. Трансплантацията е много тежка процедура и възстановяването след нея също е по-тежко. Няколко месеца прекарах 

изолиран в специална стая за трансплантация 

в отделението по трансплантации на болницата, след което се възстановявах вкъщи 2 - 3 месеца, но пак изолиран от външната среда. Трябваше да се пазя много, тъй като имунната ми система беше срината и се възстановяваше от нулата.

- Какво правите в момента, за да сте здрав?

- През цялото време след трансплантацията търсех информация как да помогна на тялото си. Насочих се към здравословен начин на живот. Движа се повече, спортувам. Промених си диетата - изключих определени храни и наблягах на други, по-здравословни. С течение на времето диетата ми се нормализира и сега се опитвам да се храня балансирано, да не изключвам цели групи храни, с изключение на полуготовите и захарните изделия. 

По време на лечението избягвах да пия билки, защото те могат да взаимодействат с химиотерапията. Но година след края на лечението започнах да приемам билки. Купувам си ги от билкова аптека, всеки има достъп до тях. Те ми помагат да се изчистя от химията и да поддържам баланс в организма. От време на време подпомагам тялото си и с различни добавки. 

- Налагаше ли се да доплащате за нещо през двата цикъла на лечение?

- Не съм доплащал за нищо. Единствено първия път за едно от лекарствата, включени в съответната химиотерапия, което 

липсва в България от много години 

То не е абсолютно задължително, а препоръчителна част от лечението - просто повишава успеваемостта на химиотерапията. Налагаше се да го купуваме от чужбина. Струваше около 100 евро за два месеца, което значи, че сме дали няколкостотин евро за целия курс на лечение. В Националната специализирана болница по хематология винаги имат лекарства. Но понеже общувам с много хора, които се лекуват в момента, знам, че в други болници и в други градове на България нямат всички необходими лекарства и на пациентите се налага да търсят медикаменти в Турция или в Гърция. Това е излишно натоварване за пациентите в такъв момент, въпреки че не става въпрос за много скъпи медикаменти. Цената им е от порядъка на 30 - 50 лева, но не се доставят. 

- Какво е проследяването ви, след като вече сте в ремисия?

- След трансплантацията през определени периоди от време ми правеха скенери на цяло тяло. Вече е време да си направя още един контролен преглед. В последните две години за всяко нещо си общувам с д-р Ганева, която ме лекуваше и по време на трансплантацията. В момента тя е началник на отделението по трансплантации. Д-р Ганева е изключително отзивчива. Ако ми се наложи, й звъня по телефона, и веднага реагира със съвет.  

- Кой ви подкрепяше по време на лечението? Потърсихте ли някъде психологическа помощ?

- Не потърсих психологическа помощ от специалист. До мен през цялото време беше семейството ми, съпругата ми с детето, всичките ми приятели. Не съм крил от никого заболяването си. Веднага говорих с всички хора от моето обкръжение. Получих подкрепа и от работодателя си, което е много важно. Защото знаем, че обикновено работодателите не проявяват разбиране към  хора в моето положение и това е голям проблем. 

Въпреки че аз самият не съм се обръщал за помощ от други хора и от психолог, в момента помагам на хора с онкохематологични заболявания като доброволец на Българското сдружение “Лимфом”. Стартирахме група за взаимопомощ на пациенти, които си обменят информация и си вдъхват надежда. Такива като мен, които вече са минали лечение и са постигнали успех, дават кураж на пациенти, които наскоро са диагностицирани и тепърва започват терапия. Групата общува ежедневно във фейсбук страницата на сдружението. Отделно през 2 - 3 месеца организираме срещи на пациенти с участието на психолог. 

Мара КАЛЧЕВА