- Д-р Гаража, каква е разпространеността на тази коварна болест – рак на мозъка?- Заболеваемостта от рак, в т.ч. и на главния мозък, съществено се увеличава с възрастта. При децата по принцип се среща по-рядко, въпреки че при тях е на второ място след левкемията. По-нататък с възрастта разпространеността на рака остава на по-задни позиции, след рака на белите дробове, на млечните жлези, на червата и простатата. Средно разпространеността сред възрастните е един до три процента. Може и да се създава впечатлението, че тази болест е подмладяла и по-често срещана заради трагичните истории с известни хора в разцвета на силите. Но това са единични случаи, които не ни дават право да говорим за промяна в статистиката. Освен това в днешно време диагностиката е много по-достъпна и ефективна, затова често болестта се открива в ранен стадий. И въпреки това ранното откриване на мозъчния тумор до този момент е сложна задача.
Проблемът е в това, че този орган е с много сложна структура и разнообразни типове клетки и в тази връзка има повече от 120 вида рак на мозъка. В зависимост от това къде е разположен туморът симптомите могат да бъдат абсолютно различни: от нарушена координация в походката до влошено зрение, слух, памет и т.н. Подобни симптоми се проявяват при маса други неврологични заболявания, затова пациентите често попадат при невролога и чак след това – при онколога. Оттук възникват нови трудности. Дори и да успеят специалистите да открият новообразувание в мозъка с помощта на магнитен резонанс или компютърна томография, е нужно също да се разбере дали е доброкачествен или злокачествен този тумор. Това се изяснява с помощта на биопсия, която в дадения случай сама по себе си е сложна невро-хирургична намеса. С една дума на практика често се случва сериозно закъснение с откриването и лечението на болестта. Ако специалистите успеят да поставят диагнозата тумор на мозъка и своевременно се пристъпи към лечение, то в 65-60 на сто от случаите се достига петгодишно оцеляване на пациентите.
- Може ли да се определи висока степен на предразположеност към тази болест?
- Активно се провеждат генетични изследвания и сега е известно, че някои конкретни типове мозъчни тумори са свързани с определени мутации в гените. Обаче първо степента на достоверност все още не е достатъчно висока, тъй като мозъчният рак е относително рядко заболяване и подборът на пациенти не е голям. Второ, известните ни генетични особености определят развитие на тази болест в не повече от 10-15%. В такива случаи е необходимо внимателно да се проследи семейната история, за да се разбере има ли налице неблагоприятна наследственост.
- И все пак кои са основните рискови фактори?
- По данни от научни изследвания към днешна дата най-сериозният рисков фактор за развитие на мозъчен тумор и не само, това е йонизиращото излъчване. То разрушава ДНК и води до опасни мутации в гените, провокиращи развитие на рак. На практика от такова излъчване могат да пострадат тези, които живеят близо до атомни електростанции – там има риск от аварии, от заровени радиоактивни отпадъци и зони с повишен естествен радиационен фон на Земята. Също така има риск при извличане и обработка на полезни изкопаеми. Няма съмнение, че влияе и космическото излъчване, което ние активно „улавяме”, летейки на самолети. Статистически данни все още няма, но не трябва да се изключва фактът, че честото летене в немалка степен може да повиши риска от възникване на рак на мозъка. А що се отнася до излъчването от мобилните телефони, заради което много хора се плашат, то не е йонизиращо. Възможно е в бъдеще да открием данни за някакво негативно влияние на електромагнитните полета от клетъчните телефони, но засега няма достоверни потвърждения за опасността от тях върху мозъка.
Яна БОЯДЖИЕВА
