Паническата атака се проявява като инфаркт
Моля за конкретен отговор: по какво сърдечният пристъп се различава от паническата атака?
Според статистиката 5 на сто от хората страдат от пристъпи на паника, но на практика са доста повече. Много от тях не търсят лекарска помощ с надеждата „всичко да се размине”. Паническата атака е сериозно състояние, при което човек бива обзет от необясним страх, треперене на цялото тяло, силно сърцебиене, задух, покачване на кръвното налягане. И не само: към тези прояви се добавят прилошаване, повръщане, болки в корема, често уриниране, диария… Като цяло, възникват множество различни и непонятни симптоми. Истината обаче е, че паническата атака не е така страшна, както изглежда. Дори и да се „маскира” като сериозно заболяване. А това се случва много често.
Паническата атака може да се прояви като инфаркт на първо място. Страдащият е убеден, че има проблеми със сърцето: болка, „бясно” сърцебиене, понякога спира за кратко, друг път „се разкъсва” на части. Но при всички тези оплаквания нито едно изследване не показва сериозни нарушения. Вследствие на което болният би трябвало да се успокои, че всичко е наред. Но не. „Аз имам инфаркт! Кардиологът нищо не разбира! Трябва да търся друг доктор!” – си мисли той.
И търси – един, втори, трети… Има обаче достатъчно добри диагностични методи, които точно показват, че сърцето е здраво, а всички онези симптоми, които изпитвате, са субективни усещания. Единствената проява, която „не ви се струва”, а е истинска, това е учестеният пулс. Но това е нормално, защото в състояние на стрес се активизира т.нар. симпатична нервна система, която е отговорна за мобилизацията на организма. Оттук идват повишеното кръвно и честото сърцебиене. Щом се успокоите, и сърцето се успокоява. Но за целта ви е нужна помощ не от кардиолог, а от психолог или невролог. Когато ви се струва, че при пристъп на паника ви „полазват мравчици”, пробожда ви тук-там по тялото – например по брадичката или бузата, бъдете сигурни – това не е инсулт. Затова не изпадайте в по-голяма паника, защото повишеното кръвно и главоболието са на нервна основа. По принцип за същинска хипертонична криза, която наистина може да доведе до инсулт, се говори само ако кръвното е надминало 180/120. Ако кръвното е леко повишено и нямата типичните симптоми – внезапно изтръпване или слабост в лицевите мускули, ръката или крака; ако не ви се влоши рязко зрението, не се обърка говорът и „разклати” походката, това няма как да е инсулт.
Другата „маска” на паническата атака е психическото разстройство. Човек има усещането, че полудява, защото при много страдащи пристъпите на паника са съпроводени с усещане за нереалност на случващото се наоколо. Хората се страхуват да не изгубят контрол над себе си и да не извършат някаква глупост. Това води след себе си други страхове – страх да излезе от дома или обратното – да остане сам. Запомнете, пристъпите на паническа атака нямат нищо общо с психическо заболяване, а показват, че сте в състояние на силен стрес. Вие сте в кулминацията на тревожно разстройство и опит да осъзнаете, че живеете в постоянно нервно напрежение. Много страдащи дотолкова са свикнали, че дори не забелязват стреса. Но тялото не го подминава и то реагира на тревогата с пристъп на паника. Не забравяйте, психотерапевтът е този, който лекува хора като вас.
Яна БОЯДЖИЕВА
Паническата атака може да се прояви като инфаркт на първо място. Страдащият е убеден, че има проблеми със сърцето: болка, „бясно” сърцебиене, понякога спира за кратко, друг път „се разкъсва” на части. Но при всички тези оплаквания нито едно изследване не показва сериозни нарушения. Вследствие на което болният би трябвало да се успокои, че всичко е наред. Но не. „Аз имам инфаркт! Кардиологът нищо не разбира! Трябва да търся друг доктор!” – си мисли той.
И търси – един, втори, трети… Има обаче достатъчно добри диагностични методи, които точно показват, че сърцето е здраво, а всички онези симптоми, които изпитвате, са субективни усещания. Единствената проява, която „не ви се струва”, а е истинска, това е учестеният пулс. Но това е нормално, защото в състояние на стрес се активизира т.нар. симпатична нервна система, която е отговорна за мобилизацията на организма. Оттук идват повишеното кръвно и честото сърцебиене. Щом се успокоите, и сърцето се успокоява. Но за целта ви е нужна помощ не от кардиолог, а от психолог или невролог. Когато ви се струва, че при пристъп на паника ви „полазват мравчици”, пробожда ви тук-там по тялото – например по брадичката или бузата, бъдете сигурни – това не е инсулт. Затова не изпадайте в по-голяма паника, защото повишеното кръвно и главоболието са на нервна основа. По принцип за същинска хипертонична криза, която наистина може да доведе до инсулт, се говори само ако кръвното е надминало 180/120. Ако кръвното е леко повишено и нямата типичните симптоми – внезапно изтръпване или слабост в лицевите мускули, ръката или крака; ако не ви се влоши рязко зрението, не се обърка говорът и „разклати” походката, това няма как да е инсулт.
Другата „маска” на паническата атака е психическото разстройство. Човек има усещането, че полудява, защото при много страдащи пристъпите на паника са съпроводени с усещане за нереалност на случващото се наоколо. Хората се страхуват да не изгубят контрол над себе си и да не извършат някаква глупост. Това води след себе си други страхове – страх да излезе от дома или обратното – да остане сам. Запомнете, пристъпите на паническа атака нямат нищо общо с психическо заболяване, а показват, че сте в състояние на силен стрес. Вие сте в кулминацията на тревожно разстройство и опит да осъзнаете, че живеете в постоянно нервно напрежение. Много страдащи дотолкова са свикнали, че дори не забелязват стреса. Но тялото не го подминава и то реагира на тревогата с пристъп на паника. Не забравяйте, психотерапевтът е този, който лекува хора като вас.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари