“Все още нивото на познания за симптомите на диабета като цяло е незадоволително. Особено притеснителен е фактът, че хората не са склонни да обръщат внимание на ранните прояви като жажда, лесна уморяемост, сухота в устата и др. Резултатите показват, че се наблюдава тенденция към повишаване броя на хората с диабет, посетили ендокринолог през 2017 г., в сравнение с 2013 г. Въпреки това повечето анкетирани споделят, че на първо място биха потърсили за съвет личния си лекар”, обяснява идеята на проучването ендокринологът проф. д-р Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в Университетската болница по ендокринология “Акад. Иван Пенчев”.
“Изводите от проучването посочват, че 15% от диабетиците не знаят какви са притеснителните нива на кръвната захар, средно 34% от диабетиците не са измервали нивото на гликирания си хемоглобин през последните 12 месеца, а около 20% от тях не познават дефиницията на гликиран хемоглобин.
Проф. д-р Цветалина Танкова
Макар и с малък темп, все пак расте склонността да се търси специалист ендокринолог при съмнение за заболяването. Леко намалява делът на диабетиците, които следят редовно нивата на кръвната си захар, но информираността им относно тревожните стойности на кръвна захар на гладно и 2 часа след хранене расте значително. Все повече диабетно болни постигат добрите стойности на гликиран хемоглобин”, обясни още проф. Танкова.
- Проф. Танкова, приблизително колко процента от случаите на диабет се отнасят до тип 2 на болестта?
- В момента говорим за епидемия от захарен диабет, но винаги трябва да имаме предвид, че става въпрос за епидемия от захарен диабет тип 2, тъй като той представлява над 90% от всички случаи на захарен диабет. Или ако в момента по света има 382 млн. души с диабет, 90% от тях са със заболяването захарен диабет тип 2.
- Данните за недиагностицираните в Европа отнасят ли се и за нашата страна?
- Цифрите за недиагностицирания захарен диабет в пълна сила важат и за България, защото и тук около половината от хората с диабет са все още недиагностицирани. Разбира се, много се работи за ранна диагностика, за скрининг на захарен диабет и аз мисля, че в последните години има прогрес в тази насока, но цифрите са все още високи.
Преди години казвахме, че ако човек има рискови фактори и е над 40-годишна възраст, трябва да провежда скрининг или активно да търси захарен диабет. Тази възраст значително се намали и през последните години, включително и при доста млади хора, да не кажа и при деца, се открива захарен диабет тип 2, точно поради този нездравословен начин на живот, който водят не само младите, не само възрастните, но и децата. Този заседнал начин на живот пред компютрите, намалената физическа активност, нездравословното хранене повиши риска от захарен диабет и сред подрастващите. Така че аз бих казала - има ли в едно семейство хора със захарен диабет, нека всички останали членове на семейството да бъдат изследвани в насока на кръвната захар.
- Споделихте, че диабетът е невидима заплаха за цялото човечество...
- Така е, защото често пъти пациентите го развиват, но не подозират за него. Нивата на кръвната захар са станали твърде високи, нохората не изпитват болка
Отивайки на изследвания по друг повод, става ясно, че те са болни и от диабет. Много често причината пациентите да потърсят лекар са последващите усложнения от диабет, които са свързани и с физическа болка - намалено зрение, сърдечносъдови проблеми или с бъбреците. Човек може да развива диабет в продължение на 10 и повече години, но да не го усеща.
Затова колкото по-рано един човек открие, че вдига кръвната захар и вземе мерки, толкова по-лесно това положение ще бъде овладяно и няма да се стигне до инсулино зависим диабет. Хората не трябва да се отнасят безотговорно към своето здраве, защото усложненията са прекалено тежки. Особено внимание трябва да обърнат рисковите групи. Това са хора, в чиито семейства е имало или има болни от диабет, хора с наднормено тегло, пациенти с високо кръвно налягане, с повишено количество мазнини в кръвта.
- Кои са рисковите фактори?
- Рисковите фактори са много. Има генетични фактори, и като пол и възраст, срещу които ние нищо не можем да направим. Но можем да променим неща като заседналия начин на живот, наднорменото тегло, затлъстяването, артериалното налягане, сърдечносъдовите заболявания. Това, че в едно семейство има хора с диабет, е много силен рисков фактор. Трябва да се търси контакт с ендокринолог дори при млади хора, а не само при навършили 40 г. Половината от хората не знаят, че имат диабет. И когато той вече се установи, те имат сериозни увреждания на зрението, на бъбреците, вече са претърпели инфаркт или инсулт.
- Кои са симптомите, които да ни подскажат, че страдаме от диабет?
- Хората с диагностициран по-късно диабет тип 2 могат дълги години да нямат никакви симптоми. Те обикновено си правят изследвания покрай някое друго заболяване и се откриват едни доста високи стойности на кръвната захар.
Иначе най-очебийните признаци за диабет тип 2 са жаждата, често уриниране, включително и през нощта, намаляване на теглото, отпадналост, които са валидни за тип 1. При диабет тип 2 човек обикновено е с наднормено тегло, със затлъстяване, може да има някакви оплаквания заради трудно заздравяващи рани, лесна умора, отпадналост.
Наши изследвания в Клиниката по диабетология през последните 10 години при над 4500 души с наличие на поне един рисков фактор за диабет показаха, че 40% от тях имат някакво отклонение в кръвната си захар - предиабет или диабет, а 17% са със захарен диабет
Това е изключително висока честота и налага много сериозно отношение към проблема.
- Ако родителите са диабетици, има ли шанс децата им да не развият болестта?
- Захарен диабет тип 2 се разглежда като заболяване с комплексна генеза, при което генетичните фактори определят предразположение към развитието му, върху което действат факторите на околната среда - стрес, прием на нездравословни калорични храни, ограничена физическа активност. Наличието на родители с диабет увеличава риска от развитие на заболяването, но при спазване на здравословен начин на живот с адекватен хранителен режим и физическа активност и поддържане на нормално тегло може значимо да се редуцира този риск и да не се стигне до развитие на заболяване.
- Имат ли достъп българите диабетици до най-съвременна терапия?
- Разбира се, че я имат. Със съвременните терапевтични средства е възможно да се постигне контрол на захарния диабет, но в реалния живот това е факт при по-малко от половината от хората с това заболяване, въпреки провежданото лечение. Оказва се, че само с най-добрите медикаменти не може да се постигне добър контрол. Необходимо е пациентите да бъдат добре обучени за справяне със заболяването в ежедневието.
Люба МОМЧИЛОВА
