- За какво ни потърсихте, г-жо Димитрова? Какво искате да споделите с нас?
- Искам да разкажа какво ми се случи преди десет месеца – края на януари, 2015-та година. Вдигнах много високо кръвно – 220/120. Започнах да повръщам, имах световъртеж, не можех да ходя. Извикахме „Бърза помощ”. Два пъти я викахме, но те отказаха да ме откарат в болницата.
- Защо, според вас, ви отказаха? Може би са решили, че симптомите не предполагат приемане в болница?
- Аз ви казах симптомите си, нима не са достатъчни? Премериха ми кръвното налягане, сложиха ми инжекция и кръвното спадна. Но след известно време пак се повиши. Отново извикахме „Бърза помощ”. Е, отказаха да ме откарат в болница?
- Вие на колко години сте?
- На 63.
- И какво се случи след това? Предприехте ли нещо?
- На другия ден отидохме в болницата. А там ме размотаваха дълго време. Нека уточня, че живея в кв. „Меден Рудник” – Бургас, затова отидох в болницата в комплекса. Първо дежурният лекар ме прегледа, преслуша ме, но в крайна сметка каза, че няма места в нервно отделение. И започнаха да се чудят къде да ме приемат, буквално казано – да ме набутат в някакво отделение. Въобще размотаваха ме много. И най-накрая ме приеха в отделението Уши-нос-гърло. Ако не бяха тези размотавания, може би нямаше да се стигне до инсулт.
- Защо точно в това отделение?
- Не ми обясниха защо, просто нямаха места и ме приеха там.
- Започнаха ли лечение, което да облекчи състоянието ви?
- Поставиха ми само система. През нощта се чувствах много зле, а в 5 часа сутринта получих инсулт. Тогава вече ме преместиха в нервно отделение. И започнаха да ме лекуват. Но вече беше късно. Аз бях получила инсулта.
- Разбирам. Вие сте убедена, че причината за вашия инсулт е закъснението на лечението, провокирано от отказа на докторите от „Бърза помощ” да ви откарат в болница?
- Точно така. Убедена съм. Аз още от предишния ден, докато си бях у дома, не можех да вървя. Сега си мисля, че може би трябваше да взема такси и да отида в спешния кабинет. Или някъде, където да направят каквото трябва.
- Г-жо Димитрова, защо искате да разкажете тази болезнена за вас история?
- Защото много се измъчвам. Как така не успяха да разберат, че положението ми е сериозно? Как така се случват такива неща? Непрекъснато си повтарям, че ако не бяха се развили така събитията, може би нямаше да получа инсулт.
Аз съм в такова състояние, че изпадам в депресия. Не мога да се примиря, не мога да забравя, не мога да пренебрегна факта, че от „Бърза помощ”, не направиха каквото трябва. Искам и другите хора да знаят. Дано на никого не се случва, но поне ще знаят, че понякога могат да разчитат само на себе си.
- А сега как се чувствате след почти година?
- Сега продължавам да се лекувам и да се възстановявам. Правиха ми рехабилитация един месец още в началото. Не се чувствам добре, нали ме чувате как говоря. Имам нарушения и в говора. Вкъщи вече мога да се придвижвам, краката ми полека-лека се пораздвижиха. Обаче навън не мога да изляза.
Доц. д-р Спас Спасков: Колегите са действали правилноТова заяви в коментар по този повод доц. д-р Спас Спасков – доайен в спешната медицина, бивш директор на „Пирогов”, потомствен лекар. Тук е мястото да припомня, че само преди малко повече от месец публикувахме интервю с доц. Спасков именно на тема „Проблеми в спешната медицина”. Според него лекарите в „Спешна помощ” са достатъчно квалифицирани, защото в това звено се работи основно по ясни алгоритми. „Българската „Спешна помощ” се реформира от години, но продължава да е на светлинни години от останалите такива структури дори в съседни нам държави. Няколко екипа на здравното министерство правят опити да преподредят системата на „Спешна помощ”, сегашният не прави изключение”, заяви тогава доц. Спасков.
По отношение на случая на г-жа Димитрова от Бургас лекарят обясни следното:
„Такава ситуация може да се случи. Направена е инжекция, но след като кръвното налягане не спада, спешните медици идват още веднъж. Вижте, за да се мисли и предположи инсулт, пациентката трябва да посочи и други оплаквания – от световъртеж, от гадене, от повръщане, от нестабилност при ходене. Когато при мен дойдат пациенти с оплакване за виене на свят, винаги правя консултация с невролог, защото има фини, тънки неща, които те познават като специалисти. Затова казвам, че според мен колегите не са допуснали грешка. Ако тя е информирала за световъртеж, нестабилност, общо неразположение или променен говор, те наистина би трябвало да я откарат в болница. Относно повръщането, имайте предвид, че това е признак на високо кръвно налягане най-вече. И ако няма симптомите, които току-що изброих, си остава диагнозата „високо кръвно налягане”.
Доц. Спасков сподели случай от своята практика, когато при пациент с много високо кръвно налягане – 250 горна граница, кардиологът не го е приел в болницата, именно защото това е единственият симптом. И той се оправя с хапчета, т.е. невинаги високото кръвно налягане означава инсулт. Да, той е рисков фактор за това спешно състояние, но невинаги е признак на съдово нарушение. Доц. Спасков отново припомни, че е трудно да се работи и в спешните центрове, и въобще в болничните заведения при условие, че държавата не отпуска достатъчно средства”.
Първи признаци на мозъчния удар
Имайте предвид, че инсултът може да не се развие веднага, а в течение на няколко дни. Дори и болният невинаги може да забележи първите симптоми. Следете дали не си е променил говорът и движенията. Например не умее да си обуе пантофите и ходи, замятайки единия крак. Ако започне да „заваля” говора, викайте „Бърза помощ”.
За да установите основните и водещи признаци на инсулта, помолете вашия близък да направи следните четири неща: да се усмихне, да поговори, да повдигне ръката си, да изплези езика си.
Извикайте „Бърза помощ”, ако не умее да изпълни дори само едно от тези четири неща.
Симптомите при инсулта може да са различни, ето знаковите:
1. Виене на свят.
2. Възможна загуба на съзнание.
3. Болният губи ориентация във времето и пространството.
4. Резки болки в главата като удар по тила.
5. Чувство за горещина, изпотяване, сухота в устата.
6. Рязка загуба на сила и усещане за тежест в ръката или крака от едната страна. Или паралич.
7. Остро нарушаване на говора и произнасянето на обикновени думи.
8. Рязко понижаване на зрението на едното око, двойно виждане, кривогледство и пр. очно-двигателни нарушения.
9. Зачервяване на лицето.
10. Нарушения в дишането – клокочещо, хрипливо и високо, както и силно сърцебиене.
11. Нарушено преглъщане.
Яна БОЯДЖИЕВА
