Разширените вени стават все по-голям проблем на младото поколение. Причините са различни, както е различно и медицинското обслужване. Днес по тази тема разговаряме със съдовия хирург д-р Анастас Анастасов, който през 2008 г. извърши първата на територията на София лазерна аблация при пациент с разширени вени.
- Д-р Анастасов, да припомним в началото съвсем накратко защо се появяват разширени вени и какви са първоначалните признаци и по-късните прояви на това заболяване?
- Разширените вени се появяват, когато заболеят т.нар. венозни клапи. Именно те помагат кръвта в кръвоносния съд да се движи само в една посока – от периферията към сърцето. И не бива да се допуска при нормален изправен стоеж на човека да се стига до застой или до махаловидно движение на венозната кръв в засегнатия съд. Ако не се вземат адекватни мерки, възникват болки, чувство на напрежение, умора, поява на отоци около глезените и по-нагоре. По-късно възникват промени на кожата и подкожието и чести възпалителни процеси. Появяват се и незарастващи венозни язви. Още по-неприятно и сложно се получава, ако болестта се разпростре и върху дълбоката венозна система - върху така наречените "вътрешни вени". При възникване на усложнения може значително да бъде нарушено качеството на живот на засегнатия от болестта. При развила се вече дълбока венозна тромбоза, състоянието може да бъде и животозастрашаващо. Затова лечението на разширените вени трябва да започне възможно по-рано. Ако се докаже нарушена функция на част от венозните клапи, този венозен сегмент трябва да бъде отстранен.
- Преди да преминем по същество, искам да ви попитам доколко сериозно е появяването на разширени капиляри?
- Разширените капиляри се наричат още метличковидни варици или телеангиектазии. Това са съвсем малки по размери
червени или сини венички,
които се виждат под повърхността на кожата. Много често те са първата проява на варикозната болест и говорят за засягане на по-дълбоко разположени вени, които не се виждат с просто око. В тези случаи лечението на разширените капиляри трябва да се предшества от лечение на дрениращите ги по-големи по размер вени. Най-често разширените капиляри не са свързани със сериозни симптоми и пациентите търсят лекарска помощ по козметични причини. Наличието обаче на тежест, парене или сърбеж изисква задължително доплерово изследване и адекватно лечение.
- Д-р Анастасов, каква е същността на лечебния метод лазерна аблация? Какво се постига с това лечение?
- Първо, премахването на разширени вени на долните крайници с помощта на лазерна сонда с локална анестезия е алтернатива на хирургическия метод стрипинг. С този метод се стига до запушване на голямата и на малката подкожна вена. Същността се изразява в следното: светлинната енергия на лазерния лъч се поглъща от хемоглобина в кръвта и се превръща в топлина. Така температурата във вътрешността на вената се повишава до около 60-70 градуса по Целзий. Във венозната стена настъпват промени, които водят до съсирване на кръвта в този участък на съда. С други думи, вената се "заварява" от тази температура. Преди тази манипулация около разширения венозен съд се впръсква с тънка игла разреден разтвор на локален анестетик, който има за цел напълно да обезболи третирания участък и на второ място като буфер да предпази от термично увреждане околната тъкан.
- Може ли накратко и достъпно да опишете самата манипулация?
- Лазерното лечение на разширените вени е амбулаторен метод, но се извършва в хирургична зала при строго спазване на правилата за асептика и антисептика. Прилага се специфичен вид местно обезболяване – т.нар. тумесцентна анестезия. Тази методика има съществено предимство пред общата упойка, защото пациентът остава подвижен, а така се
намалява рискът от тромбози
на други съдове. Първоначално се извършва преглед с ултразвукова сонда, като разширената вена се маркира върху кожата, след което с игла се пунктира най-ниската инсуфициентна точка. При лечението с лазерна сонда по правило това убождане е единственото място, от което се прониква във вената, такa че при него не остават белези. През иглата се въвежда в съда тънък катетър. След това внимателно се вкарва тънкото лазерно влакно до нивото на слабинната област. Целият този процес се контролира от втори лекар с ултразвуков апарат. Следва въвеждане на обезболяващия разтвор в ложето около вената.
Съществуват две методики на лечение с лазерни влакна – с непрекъснато бавно изтегляне или на определени импулси, но така или иначе винаги се стига до сбръчкване на венозната стена и до нейното запушване. И вече нефункциониращата вена може без никакъв проблем да се остави в крайника на пациента. В случая не се налага изтръгване както при традиционния метод - стрипинг. От активираните ензимни процеси тя ще бъде бавно "разложена" в следващите седмици и превърната в съединителна тъкан. По желание на пациентите в същата процедура могат да се третират и страничните клонове на главната вена, ако и те са разширени.
Опитът обаче показва, че при 60 на сто от случаите тези странични клонове сами облитерират благодарение на приложената след лазерното лечение външна еластична компресия. Ако все пак останат единични възли, без никакъв проблем могат да се склерозират по метода на склеротерапия с пяна. Искам да допълня и това, че не е проблем при пациенти с двустранна варикоза да се обработят и двата крайника, но се препоръчва това да стане поне през месец време между двете процедури. След цялостното отстраняване на катетъра и лазерната оптика следва налагане на външна еластична компресия и медицински еластичен бинт или медицински еластичен чорап от втори компресионен клас. Той остава на крайника 5 денонощия, след което се носи само през деня. Като профилактика спрямо дълбоката венозна тромбоза освен двигателната активност пациентите трябва 5 дни поред да правят подкожно инжекции с нискомолекулярен хепарин – по една на ден. Това са готови аптечни форми. След напускане на операционната зала болният ще бъде със запазена работоспособност през следващите дни. Лазерното лечение на разширените вени е изцяло амбулаторен метод. Пациентът престоява в лечебното заведение само няколко часа. След изписването се препоръчва той да остане в кръга на своето семейство или при близки хора поне още 12 часа. В първите 24 часа след манипулацията не трябва самостоятелно да се движи по улицата, да управлява превозно средство, сам да ползва обществения транспорт, както и да работи с опасни машини. Тези предпазни мерки са свързани не с манипулацията на вената, а с локалната анестезия.
Яна БОЯДЖИЕВА
