Д-р Наталия Маринова завършва медицина в Медицинския университет - София през 1991 г. Има специализации по вътрешни болести и ревматология. В момента работи в болница “Софиямед”. Д-р Маринова обясни защо биологичната терапия направи революция в ревматологията и защо българските пациенти нямат възможност да я получават навреме. - Д-р Маринова, какво води до забавяне на диагнозата ревматоиден артрит?
- Забавянето на диагнозата е поради системата на личните лекари, от липсата на достатъчно ставни ехографисти и от недостатъчната лабораторна диагностика по места.
Независимо каква е болестта, дълго време пациентите остават на лечение при личните си лекари. Докато те се убедят, че не могат да се справят сами, или когато пациентът се влоши, личните лекари решават да го насочат към специалист. Но при ревматологичните болести това е изключително пагубно, защото за това време човекът е получил трайна увреда.
Ето защо организирахме още през 2010 г., когато биологичната терапия започна да се заплаща от НЗОК, академия по ревматология за джипита, която се оказа изключително успешна. Джипитата разбраха, че ставните болести не са старчески, че се срещат често и при млади хора, а също и че нелечимостта на ставните заболявания е мит. Те вече знаят, че при продължителност на оплакванията над един месец, нехарактерната нощна ставна болка и млада възраст на пациентите, те трябва задължително да се изпратят при ревматолог, защото става въпрос за някакъв вид артрит.
Ревматоидните заболявания са свързани с имунния отговор и затова дават грипоподобни симптоми и
прогресираща умора у млади хора
Тази симптоматика се недооценява не само от личните лекари, но и от близките на пациента. Така пациенти с артрит отиват или в графа депресирани, защото не са малко причините за депресия в България, или състоянието се отдава на някаква инфекция. Започва ходене по мъките, изследване последователно по органи и системи, докато се изгуби много време и настъпят трайните увреждания на ставния апарат.
Проблем е също, че лабораторната диагностика на имунните показатели на кръвта се прави на малко места и хората, които не живеят в големи градове, не могат да се изследват навреме. Ако лабораторният тест покаже висок це-реативен протеин (CRP), не може да се даде диагноза депресия. Има и други специфични показатели, като ревматоидни фактори, генетични носителства, които, ако се изследват навреме, периодът за диагностициране се скъсява.
Третият проблем, който изключително затруднява диагностиката, е липсата на опитни ставни ехографисти. Не всеки може да прави ехография на стави. Тя е необходима, когато още не са получени трайни увреждания, които да се покажат от рентгенови данни. Ехографията показва развитие на артрит, без да е ясно още какъв точно. Но ако ставният ехографист не е опитен, може да даде фалшиво диагностициране на артрит.
- Известно е, че ревматолозите в страната са недостатъчно. Какво се случва в районите, в които липсват такива специалисти?
- Тогава хората с ревматологични заболявания се лекуват при ортопеди. И с изключение на няколко водещи имена, всеки ортопед си ги задържа като пациенти. Правят им инжекции с хиалуронова киселина, като всяка струва 500 лв. Но така се компрометираха голяма част от препаратите за хондропротекция. Целият род събира тези
500 лв. за хиалуронова инжекция,
но поставена във възпалена става, тази инжекция не само че не е свършила работата, но е и навредила.
- Защо биологичната терапия е толкова важна за пациентите с ревматоиден артрит?
- Биологичната терапия спира инвалидизацията, като блокира рентгеновата прогресия на заболяването. За нито едно базисно средство не е налице този резултат, а само леко подобрение в качеството на живот. С базисните средства пациентите продължават да получават непоправими ерозии на ставните структури. Затова биологичните лекарства са толкова важни в ревматологията.
Ние като съсловие бяхме обвинявани за фармацевтична реклама за това, че популяризираме биологичното лечение на болест на Бехтерев, ревматоиден артрит и псориатичен артрит. За щастие, биологичните лекарства са 6 или 7 и има достатъчно фирми, които ги предлагат, има конкуренция между тях. Цялото портфолио на биологичните лекарства по света, с малки изключения, е в България.
- Имат ли нежелани реакции биологичните лекарства?
- Разбира се, че имат. Затова не могат да се изписват с лека ръка. Знае се, че биологичната терапия не е напълно безвредна, но винаги се преценява съотношението полза - риск. Неслучайно навсякъде по света пациентите на биологична терапия се контролират на три месеца, за да сме спокойни за тях. Но като влезе в сила задължителната диспансеризация, при която се заплаща преглед на пациента само два пъти в годината, ние реално
не можем да си следим пациентите
Имам пациентка от Дупница, която е трудноподвижна и зле финансово. Тя си е намерила някакъв начин да ме заобикаля при вземането на продължение на протокола за биологично лекарство и веднага се явява на комисия в НЗОК. В един момент тя се лекува с биологична терапия при хемоглобин 39 единици. Оказа се, че има голяма хиатална херния, която кърви, без да са налице особени симптоми. Така се е получила следкръвоизливна анемия. Биологичното лекарство, което приема тази жена, по принцип повишава хемоглобина, но некомпетентните коментираха, че е от “моето модерно лечение”.
Ние се борихме с пациентските организации на хората с болест на Бехтерев и с ревматоиден артрит изписването на биологичната терапия да бъде лична отговорност на лекаря ревматолог и да няма експертни комисии. Защото участието в такива комисии натоварва изключително експертите по ревматология и защото тези комисии са само три - в София, Пловдив и Варна, и така се забавя лечението на хората. Пациентите са затруднени по всякакъв начин.
- От Касата искат да намалят изписването на биологични лекарства заради съмненията, че с тях се злоупотребява. Така ли е?
- Да, има и неправомерно изписване на биологична терапия. Но затова трябва да се измислят финансови и други механизми за наказателна отговорност на лекарите, които го правят.
Вместо тях потърпевши са новодиагностицирани пациенти, които се нуждаят от тази терапия, но не могат да я получат веднага. Такъв пациент първо трябва да бъде подготвен за биологична терапия със съответните изследвания. Но ако влезе в отделение по ревматология за изследване, вече е в
противоречие с изискванията на Касата
Той трябва да бъде изследван амбулаторно. Това означава сам да си плати. Ревматологът не може да им пусне изследванията по Каса, защото половината изследвания не се реимбурсират. Или пък ревматологът е изчерпал лимита си с изследвания. Той трябва да се подготви за своя сметка.
Поради липса на документи за предшестващо неуспешно лечение с базисни средства се налага пациентът да чака или 6 месеца, или една година, докато получи право да премине на биологично лекарство. После трябва да се яви пред експертна комисия и да чака парафирането на протокола за лекарството неизвестно колко месеца. Това забавяне е свързано с инвалидизация на пациента.
Когато заветната опаковка с лекарството е вече у него, от предишните изследвания са минали обикновено четири месеца, те не са актуални и ние отново трябва да правим изследвания. Защото, ако пациентът е с високи чернодробни проби, абсолютно не е подходящ за биологична терапия. Така сме в разрез с всички изисквания в ревматологията за навременност на лечението. Това обяснява защо българи ходят в Германия да им изписват там биологична терапия и после НЗОК я плаща, ама по високите цени в Германия.
Мара КАЛЧЕВА
