През последните години и дори десетилетия все по-често се обръща внимание на т.нар. предракови заболявания в областта на гинекологията. Тяхното навременно откриване и лечение предполага предотвратяване на коварните ракови тумори. В последно време обаче се появиха мнения на медицински специалисти, в т.ч. и на български, според които не е нужно да се преекспонира темата за предраковите болести и така да се стряскат жените, тъй като те възникват при малък процент от тях и се развиват дълги години. Т.е. не са така масово опасни. Днес ще коментираме този важен медицински проблем с д-р Видьо Видев - гинеколог онколог с дългогодишен опит и редица научни публикации в български и чужди издания точно по темата предракови и ранни ракови заболявания на женските полови органи.
- Д-р Видев, според медицинското определение едно предраково заболяване на маточната шийка се превръща в рак само в 10 на сто от случаите в продължение на 10 години при условие, че липсва адекватно лечение. Това трябва ли да ни успокоява или напротив?
- Аз съм попадал на подобни изказвания още преди няколко години. Ще се опитам с конкретни примери да изразя моето мнение като лекар с дългогодишен опит. В тази връзка искам да кажа, че от нищото, образно казано, може да се развие нещо неприятно. Например млада жена по повод кървене, се обръща към гинеколог, който взема цитонамазка, след което тя отива в една от елитните болници в страната. Вземат й биопсия и се оказва предраково състояние - дисплазия. След месец й правят конизация - изрязване на шийката във вид на конус с диагностична и лечебна стойност, в същата елитна болница. Като изследват конуса доказват, че в някои участъци има тежка дисплазия, а в други участъци карцинома инсито, т.е. рак в нулево състояние. Няколко месеца след като пациентката е конизирана, в друга елитна болница й е направена втора конизация и там установяват пак карцинома инсито. Искам да отбележа, че и двете болници са елитни, на много добро ниво. Една от тезите в този случай е, че между първата и втората конизация, само за няколко месеца, отново се е развил карцинома инсито. Т.е., минали са само няколко месеца, а не 10 години например. Още един пример, който съм споделял с вас и друг път - случай с моя пациентка с карцинома инсито, лекувана успешно в елитна болница, но след две години цитонамазката отново показва изменения. И когато дойде при мен, се оказа пак карцинома инсито.
- Т.е., вие посочвате примери, от които става ясно, че предраковото състояние може да доведе до усложнения след месеци или година-две например, а не непременно след 10 години?
- Всичко е индивидуално. Ще ви цитирам последни данни, според които 90 на сто от населението се среща с папиломните вируси в различни периоди от живота си - и мъже, и жени. 80 на сто от жените се заразяват. При 80 на сто от тези заразени жени организмът си изработва имунитет и ликвидира вируса. Но остават 20 на сто, при които започва развитието на преканцероза на шийката на матката. Започват изменения, които вървят от по-леки към по-тежки и ако не се лекуват, накрая се стига до рак на шийката на матката. Да, можем да приемем, че 20% не са много. Но останалите 80 на сто не изработват траен имунитет. Причината е, че
вирусът не влиза в кръвта,
а стои в шийката на матката. И след време - при контакт с партньор, тази жена, която има имунитет, може да се срещне пак с вируси и този път да развие преканцероза.
- Т.е., не трябва да неглижираме предраковите заболявания?
- Моето мнение е такова, да. Пак един кратък пример: 29- годишно момиче два пъти разви карцинома инсито. Аз извърших конизацията. Запомнете: никой за съжаление не може да каже - през еди какъв период непременно се преглеждай. Има автори, които казват, че поне на една година трябва да се прави цитонамазка с профилактична цел. За съжаление в това отношение ситуацията не е много благоприятна у нас. Тук е мястото да отбележа, че половият живот стои в основата на рака на шийката на матката. Проф. Валентин Димитров - блестящ професионалист с дълъг стаж, навремето посочи доказателство за това. Това доказателство е базирано на изследване на многобройни контингенти на монахини от католически манастир, които цял живот остават девствени и никога не боледуват от рак на шийката на матката. Те могат да се разболеят от рак на тялото на матката, където хормоните имат отношение. Няма нито един описан случай на девствена жена, която да е заболяла от рак на шийката на матката.
- Да се върнем пак на разговора ни за предраковите заболявания и доколко опасни са те?
- Искам да споделя информация от последната публикация, която прочетох относно ефективността на ваксините против човешкия папилома вирус. В тази статия се изразява съмнение относно смисъла от поставяне на такава ваксина, ако тя не може да осигури имунитет, по-траен от естествения. Веднага казвам, че съм за превенцията, но ако нещата са такива, трябва да си направим изводите. Пак пример по проблема, за който говорим - вчера преглеждах младо 26-годишно момиче. По различни поводи ходи на прегледи, вземат й цитонамазка, която показва II група риск. След около два месеца обаче втори път цитонамазка показва III група риск. Уплашените родители доведоха момичето при мен, прегледах я - съвсем здрава млада жена. Но за успокоение на родителите, този път взехме материал за хистологично изследване. Аз за себе си нямам съмнение, че е здрава. Но ето типично доказателство за това, че
едно предраково състояние може да се развие и за месеци,
и за една-две-три години. Веднага бързам да кажа, че цитонамазката е разчетена от много добър специалист - човек, на когото може да се вярва в диагнозата.
Има си правило - ако цитонамазката е с резултат например III-та група, правим колпоскоп, вземаме биопсия. Ако всичко е нормално, след няколко месеца отново се взема цитонамазка. И ако пак няма клинични данни за заболявания, но цитонамазките продължават да са нормални, тогава трябва да се направи конизация с диагностична цел, защото участъкът може да е много мъничък и да не се забележи, а там да има някакви начални предракови заболявания. Има такива случаи, малко са, но има - при видимо здрава шийка и т.н.
- Кой вид тумор е по-опасен - този на яйчниците или на тялото на матката?
- В днешния разговор се придържам към конкретни примери. И на този въпрос ще отговоря по този начин. Преди 10-ина дни оперирах жена от Хасково, на която преди 12 години изваждат жлъчката. По време на тази операция откриват и голяма туморна формация, която излиза от единия яйчник. Премахват го, но за мое голямо учудване не й извършват втора операция. След това в онкологията й правят три курса химиолечение. Мисълта ми е, че тогава спокойно са можели да извадят проблемните органи, жената е имала деца, не е предстояло раждане. Тя постъпи при нас с диагноза рак на тялото на матката, открито преди месец по повод кървене и извършен кюретаж. Операцията беше много трудна, но успях да извадя органите. Матката беше с големина на 4-месечна бременност, което не беше забелязано или поне отбелязано от колегите. Цялата обхваната от рак. И ето отговор на въпроса ви: по-добре би било да е рак на яйчника с разсейки в матката, а не обратното. Прогнозата е по-добра, защото карциномите на яйчника до известна степен се влияят от химиотерапията, докато туморите на тялото на матката изобщо не се влияят от химиотерапията. Правят се операции и облъчвания. Аз предположих, че първоначалният рак е бил в яйчника с разсейки в матката, същото предположи и радиоложката - добър специалист, но диагнозата беше - рак на тялото на матката. По принцип понякога трудно се разбира къде е започнал ракът, въпреки че това е важно за живота на жената. Предполага се, че там, където туморът е по-голям, там е началото...
Едно интервю на Яна БОЯДЖИЕВА
