Топ 5 на убийците на мозъка

Доскоро се смяташе, че мозъчните клетки са краен брой и през живота само намаляват. Оказа се, че макар повечето неврони да се появяват през детството, в някои центрове те се образуват и в зряла възраст и дори в късните години от живота.

Този процес, наричан неврогенеза, протича например в хипокампуса – може би най-важната зона в мозъка, която дирижира паметта, емоциите и усвояването на знания. Има фактори обаче, които блокират неврогенезата и убиват мозъчните клетки, съобщава leruvai.bg.

Ето 5-те най-опасни от тях:

Безсъние

Възрастният човек трябва да спи по 7-9 часа в денонощието. Толкова време е нужно на мозъка да премине всички фази на съня – от заспиването през дълбокия сън до фазата на бързо движение на очите под затворените клепачи.

Тази фаза е най-важна. При нея мозъкът работи здраво, за да държи човека спящ и парализира крайниците му. Това е фазата на сънищата, в която паметта се опреснява и спомените се подреждат на склад. Човек, който не си доспива, не може да се съсредоточи, да приема информация и да взема решения.

Изследване от 2014 г. показа, че при дълго бодърстване умират неврони и в енергийния център, наречен locus coeruleus. Друго изследване откри, че недостигът на сън над 60-годишна възраст свива кортекса и хипокампуса. Излиза, че добрият сън става много важен именно след тази възраст.

Пушене

С всяко дръпване от цигарата човек вдишва 7000 токсични вещества, 69 от които причиняват рак. Пушенето води и до други болести – от хроничен бронхит до емфизем и инсулт. Именно инсултът убива мозъчни клетки.

Френско изследване от 2002 г. установи, че пристрастените към никотин мишки образуват с 50% по-малко неврони в хипокампуса. При това колкото по-висока е дозата никотин, толкова повече клетки умират. Водещият изследването Пиер Пиаза пише в сп. „Ню сайънтист”: „Вече ни е ясно защо пушачи, които опитват да спрат цигарите, имат проблеми с паметта. Като пушат, стимулиращият ефект от никотина прикрива загубата на неврони. Щом спрат, дефицитът им се проявява.”

Обезводняване

Заблудата, че алкохолът убива мозъчните клетки, идва от други процеси в тялото, които той предизвиква. Един от тях се нарича „счупване на печата“. Това е моментът, в който отивате до тоалетната, след като сте изпили 2 бири. След това вече уринирате по-често. Колкото повече алкохол консумирате, толкова повече се потиска синтезът на хормона вазопресин, който отговаря за задържането на вода в тялото. Спадне ли нивото му, човек не може да задържа урина и резултатът е обезводняване. На него се дължи и махмурлукът.

И тъй като 75% от мозъка е вода, всяка чаша водка трябва да се пие освен с доматен сок и с голяма чаша вода. Всъщност и трезвеникът трябва да има подръка голяма чаша с вода през целия ден. Обезводняването настъпва за 4 часа. След 8-ия час мозъкът се подува (церебрална едема), тъй като тялото праща последните водни запаси към клетките му и някои от тях се пръсват. Има и схващания, че заради електролитния дисбаланс невроните започват да издават погрешни сигнали.

Стрес

Според повечето хора в един ден от седмицата всичко върви наопаки. Най-често той е понеделник. Тогава се струпват толкова проблеми, че човек се стресира. Той се стяга, но това си има граници. Ако те бъдат преминати, стресът става убийствен за мозъка.

За него е виновен хормонът кортизол, който в стресов момент се влива в кръвта от надбъбречните жлези. Кортизолът пренасочва телесната енергия в органа, който в момента се нуждае от нея. Ускори ли се пулсът, да речем, храносмилането спира.

При хронично стресираните хора обаче нивата на кортизол са толкова високи, че мозъкът спира да произвежда неврони, а увеличава производството на миелинови клетки. Миелинът е мастна тъкан, от която се състои бялото мозъчно вещество. Тя ускорява сигналите между невроните. Тези промени обаче може да доведат до шизофрения или друго умствено разстройство.

Наркотици

Марихуаната не убива мозъчни клетки, но другите наркотици го правят много успешно. Най-свирепите убийци на неврони са кокаинът, екстази, амфетамините и т.нар. соли за баня (синтетични катинони). Те предизвикват бурно освобождаване на серотонин и норепинфирин. Човек изпада в еуфория и става свръхактивен, но губи от невроните, които отговарят за синтеза на успокояващите хормони. В резултат се развиват толерантност и пристрастяване към наркотика, а за постигане на ефекта от него се вземат все по-големи дози и като цяло се приемат се по-тежки опияти.