Д-р Мариана Мандажиева: Алергията към пшеница често се провокира от физическо натоварване

20% от възрастните отключват хранителна непоносимост

Д-р Мариана Мандажиева: Алергията към пшеница често се провокира от физическо натоварване

Д-р Мариана Мандажиева е специалист по алергология и УНГ-болести. Има богат опит и научни познания в диагностицирането, лечението и превенцията на хранителни алергии и непоносимости. По този повод потърсихме д-р Мандажиева да разобличи някои неверни представи за хранителните алергии и непоносимости, и за тяхната диагностика и лечение.

- Д-р Мандажиева, каква е разликата между хранителна непоносимост и алергия от храна?

- При хранителната непоносимост не участва имунната система, съответно няма имунен отговор с активирани имунни клетки и изработване на антитела, които да ползваме като диагностичен метод.

Хранителните непоносимости протичат по различни механизми, какъвто е случаят с непоносимостта към кофеин, ензимни дефицити (лактозна непоносимост, хистаминова непоносимост), до неспецифична гастроинтестинална дисфункция (синдром на раздразненото черво).

Повечето непоносимости е трудно да бъдат обяснени. За тях са характерни забавеното начало и продължителността на симптомите - часове, до дни сред консумация на подозираната храна. Няма надеждни кожни или кръвни тестове за диагностика на хранителната непоносимост. 

За разлика от хранителната непоносимост, която не крие пряка опасност за живота на човека, хранителната алергия може да протече тежко, с анафилактичен шок.

При хранителните алергии симптомите настъпват бързо, от няколко минути, най-много до 2 часа след консумацията на храна, подправки, консерванти. Диагнозата на хранителната алергия е необходимо винаги да бъде потвърдена, с цел превенция от животозастращаващи анафилактични реакции.

Симптоматиката на хранителните непоносимости е най-разнообразна. Може да наподобява алергични заболявания - наблюдава се уртикария, ангиоедем (оток на меките тъкани), хрема, кашлица, бронхоспазъм, затруднено дишане, поради което невинаги е лесно да се постави точната диагноза. Добавят се симптоми, като главоболие, мигрена, умора, болки по мускулите и ставите, както и гастроинтестинални оплаквания.

- Кои хора страдат от хранителни непоносимости?

- Интересно е, че жените страдат по-често от хранителна непоносимост. Тя е характерна повече за младата и средната възраст. Около 40% от хората смятат, че имат хранителна алергия или хранителна непоносимост. Но реалността е съвсем друга - хранителните непоносимости засягат около 20% от населението, докато хранителните алергии се срещат едва при 2% от възрастното население. 

Хистаминовата непоносимост често се бърка с хранителна алергия

- Кои са храните с висок алергенен потенциал?

- Това са кравето мляко, яйцата, фъстъците, дървесните ядки, морските дарове, рибата, соята и пшеницата. Те най-често причиняват алергични реакции от бърз тип в ранна детска възраст. Към много от тези храни се развива толеранс във времето и това води до различен спектър на хранителната алергия при възрастните.  

Алергията към някои храни, като фъстъци, ядки, риба, морски дарове, по-често не се преодолява и може да остане за цял живот. При други, като сусам, моркови, пшеница, червени меса, се придобива толеранс и в късна възраст.

- Каква е ролята на глутена за хранителните непоносимости и алергии?

- Глутенът е сборно понятие за белтъка в пшеницата. Той е главният протеин в пшеничните зърна и е сложна смес от стотици свързани, но различни протеини, главно глиадин и глутенин. Подобни протеини се съдържат в ръжта, ечемика и овеса, и общо се обозначават като глутен. Най-често глутенът се асоциира с три патологични състояния. На първо място е автоимунната хранителна непоносимост към глутен 

Д-р Мариана Мандажиева

Заболяването е генетично, известно като цьолиакия, обикновено започва в детството и продължава цял живот. Имаме и алергия към белтъците на пшеницата. По-честа е при малките деца, като изчезва в тийнейджърска възраст. 

При възрастните алергията към пшеница най-често се провокира от физическо усилие - анафилаксия. Тази реакция се случва, когато се консумира храна скоро преди или след интензивно физическо натоварване (фитнес, бягане). В изолирани случаи може да се изяви като астматичен пристъп или уртикария. 

При третия вид непоносимост към глутен основно се наблюдават гастроинтестинални симптоми, като коремна болка, подуване на корема, редуване на запек и диария. Този тип непоносимост към глутен се определя като неавтоимунна, неалергична чувствителност към глутен/пшеница.

При последното състояние след консумация на пшенични изделия - хляб, паста, бисквити, освен гастроинтестиналните симптоми, може да има реакции от различни органи и системи, включително невропсихични реакции. Механизмът, по който глутенът причинява симптоми, остава неясен. Глутенът участва и в синдрома на раздразненото черво, прототип на всички функционални чревни заболявания.  

- Как се доказва глутеновата непоносимост?

- Диагностиката на алергията  към пшеница се основава на типа алергична реакция - от бърз или от забавен тип - кожноалергични или кръвни тестове.

При автоимунната непоносимост към глутен диагнозата се поставя въз основа на серумни тестове и биопсия от чревна лигавица, и по възможност генетично изследване. Изследванията се провеждат, когато не е спазвана безглутенова диета в рамките на 1 месец. 

Провеждането на безглутенова диета, без да е назначена от лекар, крие риск от недиагностициране на цьолиакията и води до други усложнения - неприемане на достатъчно фибри и увеличаване риска от рак на дебелото черво; недостиг на микроелементи, с риск от анемия и остеопороза. 

При изключване от менюто на основни видове храни и в резултат на това настъпване на хранителна диспропорция, се нарушава балансът на чревната микрофлора (чревният микробиом), с доминиране на болестотворните микроорганизми. Последствията са  риск от поява и развитие на алергични забоявания, канцерози, автоимунни заболявания и придобити имунни дефицити. 

- Какво е лечението на хранителните непоносимости?

- Първо, трябва да сме сигурни, че се касае за непоносимост, а не за алергия. Макар и рядка, хранителната алергия може да доведе до животозастрашаващи състояния. Хранителната непоносимост може да съпътства хранителната алергия. Например, хора с астма и алергичен ринит по-често проявяват тежка хранителна непоносимост към хранителни добавки, като натриев глутамат и сулфити в различни храни и алкохолни напитки.

При диагностицирана хранителна алергия пациентът трябва да е подготвен и обучен за овладяване на анафилактичен шок със своевременно приложение на адреналин самоинжектор, който за съжаление, не е наличен в нашата аптечна мрежа.

Миди, яйца, мляко, глутен най-често причиняват хранителна алергия

При различните видове хранителна непоносимост липсва риск от тежка системна реакция. Макар и продължително, състоянието най-често се самолимитира

В случаите на хистаминова  непоносимост, средство на избор са неседативните антихистамини, които се използват и при лечение на сенна хрема и уртикария. Самолечението в много случаи обаче, може да навреди.

- Има проучвания, че хранителните непоносимости са свързани с възпаления на чревната лигавица и с нейната пропускливост.

- Гастроинтестиналните заболявания и предшестващи чревни инфекции увреждат ентероцитите, клетките на лигавиците, и  могат да причинят придобит дефицит на ензими и последваща хранителна непоносимост.

От друга страна, непоносимостта към късоверижните въглехидрати, като фруктоза (в киви, портокал и пчелен мед), лактоза (в мляко и млечни продукти), сорбитол (в авокадо, круши) води до възпаление и повишена пропускливост на лигавицата, осмотична диария и промяна на чревния бактериален баланс. 

Психиката играе немалка роля в хранителната непоносимост. Много често приемът на определена храна се асоциира с неприятно събитие или новина в живота.

Възприятието за хранителна непоносимост и следването на елиминационни диети води до задълбочаване на психическия и социален дискомфорт. 

Генерира се напрегнатост, страх от консумация на определени храни, страх от посещаване на места за обществено хранене, които са предпоставка за развитие на обсесивни състояния. Затова е изключително важно да се конкретизира хранителната непоносимост по механизъм на протичане и по възможност да се открие провокиращата храна или компонент от нея.

Мара КАЛЧЕВА

Коментари