Установено е, че консервираната риба тон съдържа високи нива на живак, което представлява “огромен риск за общественото здраве”. Френски неправителствени организации бият тревога за високите нива на живак в консервираната риба тон - разследването им открива метала във всички взети проби.
Високи концентрации на живак са открити в консерви от риба тон в Европа, надвишаващи нормата за други риби. Това се казва в нов доклад на базираната в Париж неправителствена организация за опазване на морската среда Bloom и групата за защита на потребителите Foodwatch.
Неправителствените организации са анализирали около 150 консерви с риба тон от пет европейски страни: Германия, Великобритания, Испания, Франция и Италия. На база на получените от тях резултати те установили, че всички продукти съдържат живак, като 57% от тях надхвърлят лимита от 0,3 части на милион (ppm), определен за други видове риба.
„Това, което накрая получаваме в чиниите си за вечеря, представлява огромен риск за общественото здраве, който не се приема на сериозно“, заявява Карин Жакмар, главен изпълнителен директор на Foodwatch France, пред репортери.
Средният европеец консумира повече от 2,8 килограма риба тон годишно, предимно консервирана. Подобна обработка обаче удвоява или утроява концентрацията на живак в сравнение с пресния продукт, посочват от Bloom.
Европейският стандарт понастоящем определя максималното ниво на живак на 1 ppm. „Няма да се откажем, докато не бъде приет по-безопасен европейски стандарт“, казва Жакмар.
Междувременно Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) определи допустимата седмична доза (TWI) на 1,3 микрограма метилживак на килограм телесно тегло през 2012 г. За сравнение, TWI в Съединените щати е 0,7, казват от неправителствените организации.
„Ако приложим максималния праг, определен от европейските разпоредби, тогава всеки, който тежи над 79 кг, ще бъде изложен на риск след консумация на една порция. И така, какъв е смисълът от тези стандарти?“ попита Джули Гутерман от Bloom, която ръководи 18-месечното разследване.
В свое изявление Европейската комисия посочва, че „максималните нива на живак в храните се основават на наличните данни за действителното наличие на опасния химикал в тях“.
„За да постигнем това, ние наблюдаваме продуктите, които излизат на пазара, като вземаме предвид принципа „Толкова малко, колкото е разумно постижимо“, където производителите използват най-добрите практики“, добавят от Европейската комисия.
Неправителствените организации обаче твърдят, че регулациите са били определени през 80-те и 90-те години на миналия век под силното влияние на лобистите в индустрията за риба тон.
Какви са последиците за здравето
Метилживакът, най-често срещаната форма в храната, е класифициран като „възможно канцерогенен за хората“, което означава, че може да причини рак.
Според Световната здравна организация бременните жени и децата са особено уязвими към високи нива на метилживак.
„Живакът очевидно е невротоксин. Той е токсичен за нервната тъкан и по-специално, за формирането и развитието на мозъка, което се случва по време на вътреутробния живот и ранното детство“, посочва д-р Филип Гранджан, професор по екологична медицина в Университета на Южна Дания.
Излагането на плода на метилживак може да причини проблеми с познанието, паметта, вниманието, езика, фините двигателни умения и пространственото зрение.
„Ядем малки дози за много дълго време и те се натрупват с течение на времето в процес, наречен биоакумулация“, обяснява Гутерман.
Защо рибата тон е податлива на замърсяване
Тъй като рибата тон и други хищници или видове с по-дълъг живот, като акули или риба меч, са по-високо в хранителната верига, те се хранят с по-малки рибки и натрупват повече живак с течение на времето. Живакът по естествен път навлиза в екосистемите чрез вулканични изригвания и горски пожари. Две трети от източниците на живак идват от човешки дейности, като изгаряне на въглища и изкопаеми горива, инсинератори за отпадъци и др. Когато взаимодейства с бактерии, като обитаващите океана, живакът се превръща в метилживак – токсично и биоакумулиращо съединение.
Стъпки за решение на проблема
Bloom и Foodwatch стартираха кампания, призоваваща за по-строги разпоредби, по-специално за намаляване на текущия праг от 1 ppm до 0,3 ppm, който се прилага за други видове риба.
Те също инициираха подписването на международна петиция, адресирана до най-големите търговци на дребно на европейския пазар: Carrefour, Intermarché и Leclerc във Франция; Mercadona и Lidl в Испания; Conad, Coop и Esselunga в Италия; и Edeka, Rewe и Aldi в Германия, за да премахнат продукти над текущия праг от рафтовете си и да информират потребителите за потенциалните рискове за здравето.
Европейската комисия заяви, че „непрекъснато търси най-новите научни доказателства, за да гарантира, че разпоредбите за безопасност на храните са стабилни и актуални“.
От Брюксел казват, че няма възможност за по-нататъшно намаляване на сегашното максимално ниво под 1 ppm „без сериозно прекъсване на доставките на храна“.
„Важно е да се отбележи, че има различни специфични максимални нива за отделните видове риба, тъй като, както е обяснено по-горе, те са определени въз основа на данните за разпространението - казват от Европейската комисия. - Наистина, когато се консумират големи количества, най-замърсената риба с най-високите максимални нива може да надвишава допустимия седмичен прием.
