Има ли двоен стандарт при храните, храненето на децата, възможно ли е градското фермерство в България и доколко е ефективен контролът на храните. Това бяха темите, които коментираха проф.
Пламен Моллов, преподавател в Университета по хранителни технологии в Пловдив, проф. д-р Веселка Дулева, началник на отдел “Храни и хранене” в Националния център по обществено здраве и анализи, доц. д-р Иван Обрешков, преподавател в пловдивския Университет по хранителни технологии и Яна Иванова, изпълнителен директор на Сдружение “Храни и напитки в България” на семинар на тема “Специфики на хранителната система”, проведен в Българската търговско-промишлена палата.
За това каква храна ядем и как се осъществява контролът й, преди да стигне до трапезата ни, разговаряме с проф. Пламен Моллов.
Той е възпитаник на Университета по хранителни технологии в Пловдив (УХТ) със специалност инженер-технолог. От 1987 г. е преподавател в същия университет, където дълги години ръководи Катедра “Консервиране и хладилна технология”.
Народен представител е в 39-ото и 40-ото Народно събрание. Бил е председател на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара и изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
- Имаме ли ние като потребители доверие в контрола по отношение на храните, които са на нашия пазар, проф. Моллов?
- Моят отговор ще бъде - не. И сега ще ви обясня защо нямаме доверие. На пазара има хиляди продукти. Няма нито физическата, нито теоретическата възможност тези продукти да бъдат контролирани.
Българската агенция по безопасност на храните, която е официалният орган за контрол, има около 1500 служители, от които с контрол се занимават под 1000. И тези хора няма как да са във всички търговски обекти, да проверяват храните дали са безопасни, качествени, безвредни и т.н. Това е невъзможно.
Д-р Георги Гайдурков: Разболяваме децата с вредни храни
- И все пак някакъв контрол трябва да има - нали така?
- В България контролът преди 1989 г. го нямаше въобще. Всъщност контролът беше в самите предприятия. Тогава се работеше по едни стандарти, имаше отдели ОТК, които слагаха печата върху продукта и се считаше, че той е с качеството, което се очаква от него. Такава беше системата.
Обаче ние изоставихме плановата икономика и минахме към пазарна, която има други механизми. И за да разберем как се осъществява контролът, първо трябва да видим кои са участниците в т.нар. хранителна верига.
Т.е. пътят на храната, който изминава от семената, които посяваме, и стига до онова, което е в чинията ни. На пазара на храните имаме три вида участници.
Едните са клиентите и потребителите. Другите са операторите и търговците, които създават храните или ги ретранслират към пазара.
И третите са официалните власти и органи, които са призовани, и много от нас си мислят, че трябва да осъществят контрол над тези храни.
Контролът на храните в страните от Евросъюза се извършва в съответствие с изисквания, които са залегнали в нормативна уредба на общността, но той е изнесен на национално ниво, като Европейската служба по храните и ветеринарните въпроси извършва мониторинг върху контрола, който осъществяват националните органи.
Пламен Моллов
В България компетентните власти и органи са преди всичко Министерството на земеделието, храните и горите, определени функции са изнесени към Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите, но оперативните функции са основно в Центъра за оценка на риска в хранителната верига (ЦОРХ), който е ситуиран като дирекция в Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
- Изредихте много контролни органи, а самият вие казвате, че нямате доверие в контрола на храните на българския пазар...
- Защото контролът в България е организиран бутафорно. На книга всичко е много добре. Когато дойде одит от Европейската комисия, бил съм свидетел няколко пъти, перфектни оценки. Но ефективният контрол липсва.
Не може хора, които са вътре в системата, да нямат доверие в собствената си система. Ветеринарните лекари не си купуват месо от магазините. Те си го доставят по някакъв начин. И това е добре известна практика. Инспекторите, които контролират храните, са разпределени по райони.
Когато отиде външен човек в структурата и се опита да ги размести по някакъв начин, се изваждат доводи, че те са добри в своите райони, станали са много компетентни, всичко разбират от този район, познават предприятията и е най-погрешното да ги смениш.
Аз си мислех същото, че може би са прави, и когато имах възможност да управлявам тази агенция (Агенцията по безопасност на храните - б.р.), се опитах да въведа т.нар. географска система на обектите за контрол. Ще ви дам пример.
Цялата информация за Пловдивски регион я дадох на един колега, който искаше да направи такава географска система, в която като влезеш, се виждат всички обекти, кога и как са проверявани, какви са резултатите и т.н. Каква беше моята свръхизненада, когато разбрах, че има обекти, които липсват в системата
А на колегата съм дал точна справка от централното управление. И започнах да разнищвам историята как е възможно да има обекти в мястото, където живея, но в географската система ги няма, а знам, че на определено място има хлебарница.
Стигна се до това, че всъщност единственият, който знае какви са му обектите в района, е самият инспектор на място, но той не ги е обозначил в справката и нагоре неговите началници вече нямат точна информация. Нямат информация и ако е настъпила някаква промяна.
В резултат на което няма как да контролират кой точно как и какво контролира.
Друг случай, за да ви обясня, че контролът е бутафорен до голяма степен. Отивам в мандра, в която току-що е минала европейска проверка. Всичко е точно по документи, перфектно. Интересувам се какво произвеждат, какво количество.
Произвеждат бяло саламурено сирене, то зрее еди-колко си време в една камера. Гледаме камерата, виждаме какъв е нейният размер. В HACCP плана, който гарантира безопасността на продукта, пише 60 дни зреене. И питам. “Къде зрее това сирене 60 дни?”. “Ами в онази камера, която видяхте”, отговарят.
“Добре де, но тази камера събира 20 тона, вие казвате, че произвеждате по 100 тона на месец”, недоумявам аз. “Ами ние ги тъпчем на два, на три реда”. “И като ги натъпчете, онези първите как ги вадите?”, продължавам с въпросите, а те нямат отговор.
В контрола е заложено производителят да носи основната отговорност. Обзалагам се, че ако сега тръгнем по предприятията, от 100 HACCP плана, ако има един, който работи, ще си хвърля дипломата. Сега системата е такава, че ако не са отговорни самите фирми, които гарантират своето качество, на контролиращите органи не може да се разчита.
- Какво е решението?
- Този бутафорен контрол има едно-единствено решение, за да тръгне да се оправя нещо. Веднага се вдига статутът на БАБХ, да стане държавна агенция, а не както е сега подопечна на Министерството на земеделието. Назначава се човек, равно отдалечен от политическите сили, но експерт, който има визия и я доказва с конкретни неща, които може да направи.
Инвестира се в тази дейност, в квалификация на хората, в заплати, техника. Няма нужда да са 1000 инспектори, спокойно може да са и 300, обаче да имат правомощия и например три пъти по-високи заплати. И да има пълни гаранции, че като хванеш един, няма да го спасят, че взима рушвети или такива работи.
Оттам трябва да се тръгне. И, разбира се, трябва да има визия този контрол как да се организира.
- Защо вече не се говори за Българския държавен стандарт?
- Това е една от най-големите заблуди, която се лансираше, че т.нар. стандарти са някаква панацея и заместител на контрола. Стандартът е най-ниската бариера, която се поставя пред производителите, която те трябва да преодолеят, за да излязат на пазара.
Ако тя е по-висока, вече няма да е общодостъпна. Затова всички стандарти по принцип са препоръчителни. Стандартът е, най-общо казано, като дипломата, ако искате да упражнявате определена професия. Оттам насетне обаче онова, което имате над дипломата и над стандарта, като фирмен стандарт, това е нещо различно и с по-високи изисквания.
Защо “Кока-Кола” например трябва да изпълняват БДС за газирани напитки? Нима тя има по-лош контрол от това, което е заложено по БДС? Не. Много известни станаха стандартите “Стара планина”.
Прегледали ли сте какво пише в него? Мерките за контрол на качеството на продуктите са такива, които може да се заобиколят от един технолог, така че по никакъв начин да не могат да бъдат хванати.
Д-р Красимир Хаджилазов: От биопродукти няма да отслабнете
Там пише например: 40% свинско месо срещу 60% телешко месо. Е, как ще хванеш 40% свинско месо? Кой е обективният показател? Така че стандартът не може да замени контрола.
Има европейска схема със защитените наименования за произход и за храните с традиционен и специфичен характер, при които предварително, преди продуктът да излезе на пазара, се извършва т. нар. сертификационен контрол.
Той се извършва от юридически лица, които не са официални органи. Този сертификационен контрол позволява да се извърши реално един втори кръг на контрол, преди продуктът да иде на пазара. А това за нас е една допълнителна гаранция, че продуктът е проконтролиран.
- Как да разберем кои продукти са със защитено наименование за произход?
- Те имат съответни знаци върху етикета, които указват, че са продукти със защитено наименование за произход - защитено географско указание (ЗГУ), защитено наименование за произход (ЗНП) и храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ). Една от трите абревиатури на етикета е гаранция, че това е продукт, който вече е минал през сертификационен контрол.
- В много от супермаркетите има щандове за биопродукти. Може ли да им се доверим?
- Биопродуктите са една друга драма. Те са също по сертификационна схема. Там също важи механизмът за защитените наименования, обаче има една особеност.
Тъй като биологичното производство е много скъпо - всеки проблем води до огромни загуби, а това не е в състояние почти никой земеделски производител да прави в България.
В резултат на което във времето са постигнати едни компромисни разпоредби в нормативната уредба, които правят почти незабележима разликата между биологичния продукт и небиологичния.
Румяна СТЕФАНОВА