Средиземноморската диета „гони” болестта на Алцхаймер

Физическите упражнения поддържат остротата на ума и забавят развитието на заболяването

Средиземноморската диета „гони” болестта на Алцхаймер
„Най-доброто лекарство” против болестта на Алцхаймер е информираността на пациентите и техните семейства, а също и всестранната медицинска и социална подкрепа”, казва д-р Глен Смит – клиничен неврофизиолог, специалист по Алцхаймер. Преподавател е по клинична психология в Медицинския колеж към клиниката „Мейо” в САЩ, зам.-завеждащ на отдел по психиатрия и психология, старши научен сътрудник в Центъра по изучаване болестта на Алцхаймер към клиниката. Бил е президент на Американския съвет по клинична неврофизиология и ръководител на Отдела по клинична неврофизиология към Американската психологична асоциация. Един от основните му професионални интереси е в посока биологично-активните добавки и нетрадиционните методи на лечение, използвани в различни ъгълчета на света против тази болест. Д-р Смит има научен и обективен поглед върху тези средства. Вижте повече в интервюто с него.

- Д-р Смит, съществуват ли в днешно време научно обосновани стратегии за профилактика на болестта на Алцхаймер? Ако да, в какво се изразяват и доколко ефективни са те?
- Според официалната информация от националните институти по здравеопазване в развитието на Алцхаймер участват едновременно няколко фактора. Изучаването на тези фактори все още се намира в начален етап, затова преди да формулираме готов краен комплекс от препоръки, ни предстоят още немалко научни изследвания. Националните институти по здравеопазване твърдят, че в днешно време има само пет научно обосновани препоръки, които могат да понижат риска от тази болест или поне да отсрочат нейното настъпване: отказ от пушенето, в т.ч. избягване на пасивното пушене; използване постоянно на умствените способности и паметта; балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, омега-3 киселини и животински белтъчини; запазване на адекватна физическа и социална активност; грижа за психо-емоционалното здраве. Обръщам внимание, че това е непълен списък, който ще се разширява с оглед новите изследвания.

- Могат ли физическите упражнения да предотвратят понижаването на паметта и интелекта?
- Напълно е възможно и новите научни данни доказват това. Ние със сигурност знаем, че физическата активност понижава риска от сърдечносъдови заболявания и захарен диабет, укрепва костната тъкан и мускулите, помага при стресове. Има данни за ползата от физическите упражнения и за главния мозък. Изследвания показват, че физически активните хора в средна и напреднала възраст по-рядко страдат от деменция и други когнитивни нарушения. Аз препоръчвам на всички възрастни да се упражняват поне през ден за по 30 до 60 минути – аеробни упражнения, бягане, приклякане. Но и през останалото време не се заседявайте, ставайте по-често от дивана да се разтъпчете и раздвижите кръвта в себе си. Смята се, че физическите упражнения оказват следните ефекти на мозъка: поддържат остротата на ума, логическото мислене и способността към обучение; отсрочват във времето развитието на Алцхаймер при хора от рисковата група и 

забавят нейното прогресиране; 

съхраняват паметта и умствените способности у пациенти с тази болест и други форми на деменция. Когато човек се движи, се подобрява кръвоснабдяването и обмяната на веществата в главния мозък като в този момент в него се изработват химически медиатори, които го защитават. На учените им предстои да се потрудят немалко, за да разберат по-добре влиянието на физическите упражнения при болест на Алцхаймер.

- Като заговорихме за здравословен начин на живот, какво е вашето мнение за така популярната средиземноморска диета? Защитава ли тя от тази коварна болест? 
- Това е традиционната диета на жителите от приморските региони на Южна Европа, богата е на зехтин, бобови продукти, плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти и риба. И да, мога да кажа, че тя е полезна не само за сърцето, но и за мозъка, като се позова на последните изводи на учените. И така: средиземноморската диета намалява вероятността леки когнитивни нарушения да прераснат в болест на Алцхаймер; забавя прогресирането на болестта и понижава риска от смърт от това заболяване; потиска възрастовото понижаване на когнитивните функции при здрави хора. Учените предполагат, че тези ефекти са заради подобряване липидния профил и понижаване нивото на захар при продължително спазване на средиземноморската диета. Според друга теория т.нар. есенциални нутриенти, в т.ч. омега-3 мастните киселини, защитават гибелта на мозъчните клетки, която се асоциира с болестта на Алцхаймер. Възможно е и двете теории да са верни. Знаете ли, основен проблем на повечето съвременни научни изследвания си остава фактът, че 

учените се позовават на анкети, 

които се попълват с казаното от самите пациенти. Те обаче заради деменцията могат да забравят какво са яли. Тук е мястото да кажа, че учените препоръчват и т.нар. хибридна непротекторна диета, според която е достатъчно човек да изяжда ежедневно по две порции зеленчуци; всяка седмица да консумира по две порции горски плодове и поне веднъж седмично риба. Така че здравословното хранене е важна част от профилактиката на Алцхаймер.

- Д-р Смит, а какво ще кажете за диетичната добавка „Хуперизин А” – подобрява ли състоянието на тези болни?
- Тя се получава от китайско вечнозелено растение, което отдавна представлява интерес за изследователите. Действа като класически инхибитор холиностераза, повишавайки съдържанието на медиатора ацетилхолин в главния мозък. Може да подобри паметта и да защити невроните, забавяйки влошаване на когнитивните функции при болните от деменция. Проведени наскоро изследвания потвърждават, че „Хуперизин А” действително подобрява мисленето и паметта при болни с Алцхаймер. Ние обаче нямаме достатъчно данни за дълготрайната безопасност на тази добавка. Повечето научни изследвания са продължили по три месеца, но дори и за това време са се наблюдавали многобройни странични явления, в т.ч. силно прилошаване и повръщане. Американските лекари не съветват да се приема тази добавка, тя не се препоръчва и от Асоциацията по Алцхаймер. Особено ако вече приемате предписаните от лекаря инхибитори холиностерази. Едновременният прием на „Хуперизин А” заедно с тези препарати може да доведе до сериозни странични явления. 

Витамин В12 участва в работата на невроните

„Витамин В12 участва в работата на невроните и червените кръвни телца, - отговаря специалистът на въпрос дали витамин В12 помага на хора с болест на Алцхаймер. – Дефицитът от този витамин е много разпространено явление сред възрастните хора и сред вегетарианците на всякаква възраст. Симптомите на дефицит на В12 могат да бъдат влошаване на паметта, разнообразни неврологични нарушения, анемия, глосит. Въпреки да се смята, че витамин В12 е полезен за паметта, не съществуват никакви научни доказателства за ефективността на този витамин при болест на Алцхаймер. Това е още един важен нутриент, който трябва да присъства в менюто. Може да се получи от месните продукти, кокошето месо, рибата. Много производители добавят витамин В12 в някои зърнени и растителни продукти, за което трябва да е указано на опаковката. Ако се съмнявате, че храната не ви дава достатъчно витамин В12, консултирайте се с лекар”.   

За лечението на деменция с инсулин

На въпрос за иновативното лекарство „назален спрей с инсулин” д-р Смит обясни следното: „Това не е някаква новина. Преди години няколко групи учени разгледаха възможността за лечение на деменция с инсулин, но възникваше проблем с факта, че при вливането му в кръвта на болните им пада нивото на захар, т.е. не би могло да се повлияе на работата на мозъка, без да се наруши обмяната на глюкозата. Затова възникваха сериозни странични явления, като обърканост на съзнанието, сърцебиене, тревожност, зрителни нарушения, слабост и главоболие. Изходът бе намерен именно в назалния спрей, благодарение на който инсулинът за две минути достига мозъка и действа там, където е нужно. Все пак е рано да се правят изводи за ефекта от назалния инсулинов спрей, засега остава по-скоро експериментална терапия. Доколкото знам, в САЩ никой от невролозите не назначава това средство в клиничната си практика”, допълни експертът.


Яна БОЯДЖИЕВА

Коментари