Доц. д-р Олга Григорова: Дисковата херния е по-честа между 30 и 50-годишните

И професията е рисков фактор за дископатия

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/doc-d-r-olga-grigorova-diskovata-xerniya-e-po-cesta-mezdu-30-i-50-godisnite Zdrave.to
Доц. д-р Олга Григорова: Дисковата херния е по-честа между 30 и 50-годишните

Какво е дископатия и по какво се отличава от дисковата херния? Болест на старите хора ли е? Може ли да се говори за наследственост?

Професията може ли да е предпоставка за това заболяване? На тези и още въпроси за дископатията отговаря неврологът с дългогодишен опит от УМБАЛ “Александровска” доц. д-р Олга Григорова, която приема пациенти в Диагностично-консултативния център към болницата.

- Доц. Григорова, старческа болест ли е дископатията?

- Дископатията се нарича още дегенеративна дискова болест, която се дължи на износване, изхабяване на междупрешленните дискове с напредването на възрастта и е най-честата причина за засягане на периферната нервна система.

- Какво представлява дископатията? Различава ли се от дисковата херния?

- Дископатията в по-широк смисъл обхваща т.нар. дегенеративни (невъзпалителни) промени на интервертебралните дискове, намиращи се между прешлените.

Междупрешленният диск е изграден от плътен фиброзен пръстен, заобикалящ мека вътрешна част (пулпозно ядро), която поема натоварванията на гръбначния стълб при движение (т.е. служи като амортисьор). 

С възрастта намалява водното съдържание на пулпозното ядро и съдържанието на протеогликани и колаген, намалява височината на диска, нарушава се неговата еластична функция.

Настъпват промени и във фиброзния пръстен с разкъсване на влакна и поява на пукнатини. Тези промени в диска се наричат остеохондроза.

По края на прешлените се образуват „шипове“ (остеофити), натоварват се и междупрешленните стави (спондилоартроза). 

При рязко физическо натоварване (неправилно вдигане на тежест, спорт, с усукване на тялото, фитнес, травма) влакната на фиброзния пръстен се ръзкъсват и пулпозното ядро излиза извън пределите на прешлена (дискова протрузия или дисков пролапс), при който се притиска нервното коренче в интервертебралния канал) - дискова херния.

- Кои са причините за появата?

- Рискови фактори за дископатия са възрастовите дегенеративни (невъзпалителни) промени на дисковете, които се благоприятстват от продължителна неправилна поза, чести микротравми, тежка физическа работа, с вдигане на тежки предмети, наднормено тегло, неправилен двигателен режим, застоял начин на живот, резки движения при спортуване, фитнес и др.

- Възрастта рисков фактор ли е?

- Възрастта определено е рисков фактор поради настъпващите с нея промени в структурата на диска – дехидратация, намаление на протеогликаните, промени в съединително-тъканните влакна на фиброзния пръстен и др. 

Установена е генетична предиспозиция за по-ранно развитие на дегенеративната дискова болест.

- Професията сред рисковите фактори ли е? Кои са рисковите за дископатия професии?

- Професията също е рисков фактор – продължителен престой в право или седнало положение в неудобна поза, повтарящи се микротравми, тежка физическа работа с вдигане на тежести, например работа в строителството, дълго седене пред компютъра, продължително кормуване (шофьори).

- Има ли заболявания, които предразполагат към появата на дископатия?

- Установено е, че по-често дископатия се развива при фамилна обремененост и при някои заболявания на съединителната тъкан, като болест на Бехтерев, ревматоиден артрит, при болести на гръбначния стълб, като сколиоза, спинална стеноза, спондилолистеза.

- Увеличава ли се честотата на заболяването?

- Дископатията значително се увеличава в последните декади.

- На какво се дължи?

- Това е във връзка със съвременния начин на живот, водещ до наднормено тегло, заседнал живот, с липса на достатъчна двигателна активност, продължително статично и динамично натоварване на гръбначния стълб, неправилна стойка и поза

Това натоварване на гръбначния стълб започва още в детска възраст във връзка с носенето на тежки ученически чанти, неправилен двигателен режим, с опасност от сколиоза и промени в дисковете (т.нар. болест на Шоерман – юношеска кифоза).

Дископатия се наблюдава при около 1/4 от хората под 40-годишна възраст и над половината от възрастните след 60 г. Дисковата херния е по-честа между 30 и 50-годишна възраст, когато пулпозното ядро все още не е дехидратирано и е еластично. 

С годините то постепенно „изсъхва“ и вероятността за дискова херния намалява, но образуването на остеофити, костни мостове, артроза на ставите, листеза (приплъзване) на прешлените напредва.

Дископатията/дисковата херния най-силно засяга поясните прешлени, носещи тежестта на тялото и по-рядко шийните прешлени поради големия обем на движение на главата. Много рядко засяга гръдните прешлени.

- Кои са първите симптоми?

- Първите симптоми при дископатия са дискомфорт и тъпа непостоянна болка в поясната или шийната област, която временно се усилва при физическо натоварване, неправилна поза, резки движения.

При дискова херния например, при вдигане на тежест, травма, спорт, рязко движение на главата, настъпва остра режеща болка в поясната или в шийната област, с обездвижване в определена поза. Всяко движение, кихане, кашляне, напън усилва болката.

При притискане на нервно коренче при поясна дискова херния болката се разпространява в хълбока и крака, а при шийна херния обхваща шията, лопатката, рамото и ръката. 

Освен силна болка, има изтръпване, парене и променена чувствителност в засегнатия сегмент. При компресия на двигателните влакна настъпват промени в рефлексите, намаление на мускулния тонус и слабост/пареза на мускули.

Например, наблюдава се затруднено ходене на пети при засягане на 5-то поясно коренче и на пръсти – на първо кръстцово коренче.

При притискане на всички лумбални коренчета (кауда еквина синдром) се развива слабост и безчувственост на долните крайници и тазоворезервоарни разстройства.

- Как се диагностицира? Какви съвременни методи на диагностика се използват?

- Клиничните симптоми при дископатия не са ясно изразени и обикновено се прилагат термините лумбаго, „секване“, а при дискова херния острата, дори нетърпима болка, принудителната поза, промените в неврологичния статус са достатъчни за поставянето на клинична диагноза и определяне на засегнатия диск.

С рентгенография се открива намаление височината на диска с уплътнение, шипове по края на съседните прешлени, приплъзване (спондилолистеза).

С рентгенографията се изключват други заболявания на гръбначния стълб, протичащи с болки, като остеопороза, неопластични огнища. Компютърната томография разкрива с по-големи подробности промените в костната структура на прешлеите. 

Препоръки на народната медицина при дископатия

Най-добре се визуализират промените в диска, протрузиите и пролапсите на магнитно-резонансна томография. Степента на засягане на сетивните и двигателните влакна на коренчетата се диагностицира с електромиография (дискогенна радикулопатия).

- Какво е лечението?

- В острата фаза на силни болки пациентът се имобилизира в легнало положение в най-удобна и обезболяваща поза. За обездвижване на засегнатия сегмент се препоръчва ортопедичен лумбален колан, а при шийна дископатия/херния - шийна яка.

Назначават се обезболяващи лекарства (нестероидни противовъзпалителни средства - НПВС) инжекционно или перорално (заедно със стомашен протектор), миорелаксанти за повлияване на спазъма на вертебралните мускули, инжекции дексаметазон при данни за по-значителна компресия.

След преминаване на острата фаза, се назначава мануална терапия, кинезитерапия, физиотерапия, по-късно балнеолечение с подводни процедури и др.

- Какви упражнения препоръчвате?

- В острата фаза се спазва постелен режим, с намаление на болките се препоръчват постепенни раздвижвания. На по-късен етап за укрепване на паравертебралната мускулатура се назначава специална лечебна гимнастика.

- Какви са вашите препоръки за двигателен и хранителен режим при дископатия?

- Още от детска възраст се оценява правилната стойка, препоръчва се активна двигателна активност и спортуване, избягване на заседнал начин на живот.

Препоръчва се и хранителен режим с избягване на преяждане и наднормено тегло.

- Кога се налага операция?

- В значителна част от случаите консервативното лечение с медикаменти, физиотерапия и рехабилитация дава резултат и не се стига до операция.

При продължителна неповлияваща се болка над 1-2 месеца, при слабост (пареза) на мускулите, се предприема оперативно лечение, което е в спешен порядък при кауда-еквина синдром. Съвременните оперативни методи са минимално инвазивни – ендоскопска дискектомия.

Мария ИВАНОВА

 

Горещи

Коментирай