- Биляна, какво ви обясниха лекарите през 2007 г., когато ви поставиха диагнозата множествена склероза?
- Лекарите видяха сериозен прогрес на диагнозата при мен и казаха, че до две години ще бъда на инвалидна количка. Част от лекарите, с които се консултирах, бяха честни да кажат, че не знаят какво предизвиква заболяването и че според конвенционалната медицина то е нелечимо. Те признаха, че това, което правят, не лекува, а овладява нещата на ниво симптоматика за неопределен период от време. След това пристъпите идват с още по-голяма сила. След като това ми се изясни и прочетох за всички странични ефекти от третирането със стероиди и с интерферони, просто разбрах, че не трябва да се подлагам на това нещо, което официалната медицина нарича лечение.
Биляна по време на аюрведична детоксикация
- Как намерихте своя път за лечение?
- Мой приятел индиец, който работи в София, тогава ми каза: “Дай да видим какво ще кажат за диагнозата ти аюрведа докторите”. Изпратихме изследвания и епикризи, преведени на английски, и аюрведа докторите казаха да замина за Индия. И за 8 години обходих няколко клиники там. И за тези години имам над 18 месеца, прекарани в ежедневни много сериозни аюрведични терапии.
- В какво се състои техният алтернативен метод на лечение?
- Избягвам да го наричам алтернативен, защото всъщност няма друг метод, който да лекува. Все повече се убеждавам, че е некоректно и неуважително да наричаме изобщо холистичната медицина алтернативна. И не може да се казва, че само ако изчерпим всички методи на официалната медицина, тогава може да потърсим алтернативни такива. Това е много безотговорно и глупаво. И обикновено хората търсят алтернатива, когато вече е много късно. Но това е свързано с незнанието и най-вече с доверието, което пациентите имат на лекарите. А те, лекарите, правят това, което знаят. И много често то не е достатъчно.
В аюрведичните клиники се правят специални терапии, но основно лечението на МС много зависи от начина ти на живот. Това е промяна на храненето, на начина на работа, на това как си почиваш, на режим на сън.
Всеки човек трябва да си даде сметка, че живее по начин, който го разболява. Ако не го промени, си остава болен.
- Какво променихте в храненето си?- Преди МС имах и друго автоимунно заболяване - тиреоидит на Хашимото. Имах много сериозни проблеми и с надбъбречните жлези. Пиех шепи хапчета, които бяха абсолютно несъвместими, но бях развила зависимост към тях. Не се чувствах добре и осъзнах, че това трябва да спре. Започнах с гладолечение при д-р Емилова по метода на Лидия Ковачева. Тогава осъзнах в какво кошче за боклук съм се превърнала. Осъзнах, че в последните 20 години съм се хранела безобразно. Когато по-късно започнах детоксикиращата програма на аюрведа, която се нарича панчакарма, все едно нищо не бях правила през изминалите дотогава 2-3 години.
Детоксикацията при мен продължи 5-6 години
Преди няколко години си направих изследвания на червата в Детокс център в София, които работят с лаборатория в Германия. Защото разбрах, че в червата се гради имунитетът, и ако в тях има проблем, каквито и имуномодулатори да вземаш, няма ефект. Образно казано, това изследване беше равносилно на отваряне книгата на моето тяло. Видях какво изхвърлям, какво усвоявам, какви дефицити имам, какви вещества произвеждам в гигантски количества, като серотонин например. Разбрах също, че имам и много тежка хранителна алергия, довела до изтъняване стените на червата. Храната пробиваше през чревната стена и хранителни молекули навлизаха в организма ми неправилно. Това непрекъснато е агресирало имунната ми система и са се появили автоимунни заболявания. По препоръка на немските лекари веднага си направих тест за хранителни алергии, за да зная с какво не трябва да се храня и с какво може. Изследването не е евтино - около 500 евро. Но и до ден-днешен смятам, че това са най-умно инвестираните ми пари за изследване в България. Спрях храните, които тестът забрани, и един месец по-късно наистина функционирах по различен начин. В момента, в който дадох възможност на моите черва да се самовъзстановят, те го направиха за по-малко от 20-30 дни. В момента ям храни, които доказано не ми пречат. Вегетарианка съм. Не ям месо, яйца. Ограничих млечните продукти до съвсем малки количества храни от козе мляко. И два пъти в седмицата ям риба.
- Трябва ли индивидуално меню за всеки болен от МС или има общи принципи?
- Има някои общи принципи при храненето. Човек може да започне с това да спре глутена, животинските продукти с изключение на рибата и да доведе до 20 грама на ден наситените мазнини. След четири-пет месеца без глутен и животински продукти сам усеща разликата. После, ако хапне малко хляб с ниско съдържание на глутен и организмът реагира добре, може да се върне хлябът в менюто. Но е нужен дълъг период, през който да си твърдо ограничен от тези храни. Аз се ограничавах почти три години и след това започнах да си позволявам някои неща. Но до ден-днешен не ям яйца. Хлябът ми е от лимец, защото има по-ниско съдържание на глутен.
Последният ми аюрведа лекар д-р Прашант, който специализира в лечение на неврологични заболявания, каза, че хора с неврологични проблеми, каквато е и МС, не трябва да правят лечебен глад, защото това е сериозен стрес за тялото. Най-много един ден в седмицата, и то ако се чувстват добре. Детоксикацията при хора в тежко състояние се прави бавно и постепенно, защото по това време се появяват и пристъпи, т.е. ако човек има проблеми, те се засилват. Вече знам, че
това са оздравителни кризи
Но в началото беше плашещо.
- Идвал ли е д-р Прашант в България?
- Д-р Прашант идва няколко пъти в България и пак ще идва. Ще бъде тук през лятото. Преди 3 г. направих един семинар, на който разказах какво се прави в Индия, и д-р Прашант дойде тогава за първи път. Сега съм го помолила в предстоящия семинар да обясни с конкретни случаи и защо някои хора успяват да се справят със заболяването, а други - не.
Всички питат дали аювердичната детоксикация гарантирано ще им помогне. Не, няма гаранция, защото само 20% е в ръцете на доктора, на неговия екип, на терапиите и билките, а 80% от успеваемостта на това лечение е в ръцете на самия пациент. Резултатите са невероятни, но те са основно труд на пациента. Проблемът при пациентите, особено в западния свят, е, че те не искат да полагат усилия.
Биляна се чувства в отлична форма, за да кара каяк. Снимка Александър Осенски за 12 Magazine
- Какво обикновено ви питат хората, които се обръщат за помощ към Фондация “МС - Мога сам”?
- Най-често хората искат да им помогна да направят своя индивидуален режим. Едно от нещата, които могат да помогнат да бъдеш в кондиция, е да живееш в режим, защото той сваля част от стреса. Ако тялото ти знае кога лягаш да спиш, кога се събуждаш, кога закусваш, обядваш, вечеряш, то не се стресира. Установих върху себе си колко е важен ритъмът. Та хората ми разказват как живеят, а аз им казвам какво могат да променят.
Помагам и за храната, особено с нашия проект “Много специално меню”. Храната се приготвя всеки ден в кухня-майка в София и се разнася. Така всеки ден хора с МС ядат това, което им действа доказано добре. Фондацията им помага да си позволят този начин на хранене. Обикновено ми казват, че нямат достатъчно средства, за да си го позволят. Отговарям им: “Колко пари отделяш на месец за храна? Остатъкът ще го поеме Фондацията”. След като направим режима, човекът влиза в абонамент за хранене.
Освен това обяснявам на хората как да се движат, да си правят упражнения, йога, медитация. Фондацията помага също да си вземат хранителни добавки, като витамин D и витамин В12, защото хората с МС имат невероятни дефицити.
- От 2007 г. правили ли сте си магнитен резонанс, за да видите как се е изчистил мозъкът ви от лезиите?
- През декември 2015 г. се подложих на операция за смяна на тазобедрена става. Трябваше заради упойките да ми се свали актуален неврологичен статус. Всички изследвания се оказаха перфектни. Наистина в мозъка ми все още имаше лезии, но те са неактивни от дълъг период. От 4 години не съм имала пристъп и отсъства цялата симптоматика на МС. И освен всичко това след операцията се възстанових за по-малко от месец. На 4-тата седмица правех йога, и то без никакви ограничения в движенията. Отдавам го до голяма степен на много доброто си здравословно състояние, в което се намирам, но и на храната, която продължих да си ям и в болницата, и в рехабилитационния център. И на това, че не спрях да се движа. Продължих да следвам моя си ритъм. Но не казвам, че съм излекувала МС-а, а може би съм преборила нейните прояви. Щом веднъж тя се е появила, това е моето слабо място. Ако не следвам начина на живот, който сега водя и който доказано ми помага, мога да се разболея отново. Наясно съм как мога да съсипя тялото си само за няколко месеца, но със сигурност съм избрала да не бъда болен човек. Аз не боледувам, аз живея.
Мара Калчева
