Преди 10 години резистентността към пеницилин на пневмококите е била 30%, а сега е по-малко от 15%. Това се дължи на правилната употреба на антибиотици в доболничната помощ. А под “правилна употреба” специалистите визират назначаване на антибиотик само тогава, когато има доказана бактериална инфекция. Доказателството е микробиологичното изследване, което правилно насочва към кой микроб да се изпише подходящият антибиотик.
Според изчисленията на НЦЗПБ, около 60% от българските пациенти взимат антибиотик от първия до последния ден на болничния си престой. Неясен, но със сигурност неоправдано голям е и процентът на новородените, които получават ненужен антибиотик в първите дни от живота си.
Основното последствие от всички изнесени дотук данни е, че след неколкократно ненужно приложение на антибиотик човек вече не може да се излекува с това лекарство, когато то му е нужно. Това явление се нарича “антибиотична резистентност”. На 22 април в “битката за имунитета” се включи и хомеопатията като медицинско направление. Световната седмица на хомеопатията тази година беше посветена именно на проблема “антибиотична резистентност”.
Ето какво сподели още д-р Дора Пачова, председател на Асоциацията на лекарите-хомеопати.
- Д-р Пачова, защо избрахте за мото на Седмицата на хомеопатията “Борбата за имунитета”?- Тази година в световен мащаб Седмицата на хомеопатията е посветена на инфекциозните заболявания. И понеже това е огромна тема, в България избрахме да се фокусираме върху антибиотичната резистентност. Хомеопатичният метод на лечение се е утвърдил именно благодарение на своята ефективност при големи епидемии. В миналото това са били например епидемиите от холера. При епидемии от конюнктивит в руската армия в началото на века, след лечение с хомеопатия излиза държавен указ хомеопатията да се изучава. В по-съвременни времена, през 2008 г., има мащабно изследване на огромна епидемия от лептоспироза (силно заразно заболяване, което обичайно се появява след летните наводнения) в Куба. Кубинците прибягват до “хомеопатична ваксина” по финансови и организационни причини - така профилактично дават на 2,4 млн. души хомеопатичен нозод, вместо конвенционална ваксина. От профилактираните по този начин впоследствие са докладвани едва 10 случая на заболяването!
- Какво е това, което прави хомеопатичните лекарства толкова ефективни? В България схващането, че хомеопатите лекуват с “вода и захар” все още е много широко разпространено...
- Преди повече от 6000 г., в древните аюрведически текстове, пише, че ако човек е здрав и неговото висше “аз” е в хармония, и най-голямата епидемия би го подминала. В днешно време можем да си обясним това древно вярване с научни доказателства - разболяването е резултат от две неща. От една страна е болестотворният агент - бил той вирус или бактерия - но от другата страна е общото състояние и възприемчивостта на организма.
Тъй като хомеопатичните лекарства имат ефект върху целия организъм, върху неговата психика, нервна, ендокринна система, имунитет, те
подобряват баланса на всички органи и системи
Така имунната защита действа ефективно и не бихме се разболели.
- Могат ли хомеопатичните лекарства да заместят антибиотиците?
- Могат. Казвам го еднозначно и категорично. При едно условие - този, който ще лекува с хомеопатия бронхит, пневмония или грип, или ентероколит, да познава много добре тази наука. Хомеопатичните лекарства могат да помогнат на тялото така да се справи, че да изчисти изцяло една инфекция.
При пациенти, които имат много тежки и продължителни заболявания, или такива, които многократно са приемали антибиотици, не е възможно нещата да се случат от първия път на всички нива. Но при системно лечение този ефект може да се постигне.
- Когато говорим за антибиотици, хрумва ми казусът с болнавото дете, чиито родители се оплакват, че е взело един, втори, трети антибиотик и в момента отново е болно... Има ли връзка тази каскада от антибиотици с поредицата от заболявания?
- Да, определено има връзка. Микроорганизмите са така устроени, че в определен момент се научават да разграждат антибиотика, и когато това лекарство е имало ефект един или два пъти, на третия път вече или ефект не се постига, или той е много краткотраен. Това е основната причина СЗО да алармира и да предупреждава, че ако не се намерят алтернативи, ще се сблъскаме в световен мащаб с нарастване на инфекциите, защото все повече микроорганизми са резистентни към все повече антибиотични формули. Природата е така устроена, че ние, опитвайки се да унищожим дадени микроорганизми, всъщност създаваме нови, по-устойчиви видове. Трябва да кажа още, че според съвременните разбирания в нашето тяло има над 10 000 вида микроорганизми и ние вече говорим за микробиом - тоест за
цяла система от микроорганизми,
които поддържат баланса в нашето тяло и без които не бихме могли да съществуваме. Ако се отнасяме прекалено агресивно с тази система и пием много антибиотици, започват редица проблеми и антибиотичната резистентност е само част от тях.
- Как всъщност проблемът “антибиотична резистентност” се отразява на отделния пациент, какво означава за всеки от нас?
- Например един стафилокок може да бъде резистентен към определени антибиотици. Това е и смисълът да се правят микробиологични изследвания, за да се види конкретно този микроорганизъм, който съществува в носоглътката на детето, на какви антибиотици е чувствителен, тоест как да го атакуваме ефективно. Въпросът е, че след като го атакуваме ефективно, при част от пациентите остават определени количества микроорганизми, които се научават да се справят с този антибиотик. Така след време пациентът боледува отново, но вече е станал резистентен към още един антибиотик.
- Какво може да направи всеки лекар и всеки пациент, за да намали или предотврати антибиотичната резистентност?
- Първо искам да кажа, че в никакъв случай не съм на мнението, че антибиотиците трябва да изчезнат от лицето на земята. Напротив, те са животоспасяващи, важни медикаменти, но трябва да бъдат използвани по предназначение, само тогава, когато са необходими. Ако ги използваме наистина само тогава, когато няма какво друго да се направи, ще ги запазим като нашата тежка артилерия и ще ги имаме на разположение тогава, когато са необходими. Един от главните проблеми е все още съществуващият маниер, когато дойде пациент с вирусно заболяване, да му бъде предписан антибиотик като профилактика, да не би да направи бактериална инфекция. Само че така даваме антибиотика на пациент, който няма бактериална инфекция, това отслабва имунитета му и в следващия момент го атакува нова инфекция, но той вече е резистентен към този антибиотик. Това е масов случай - прекалено и ненавременно изписване на антибиотици.
Имунитетът всъщност е въпрос на крехко, деликатно и много важно равновесие между различни вътрешни процеси, микроорганизми, и не бива с лека ръка да прибягваме към субстанции, които рушат този баланс. Дано това да накара хората да са по-внимателни и да не предприемат лечение със силни лекарства като антибиотиците сами.
Надежда Георгиева
