- Д-р Гайдурков, как се справяте днес с наплива от хора, които искат да се лекуват чрез храна, а не чрез лекарства?- Аз не съм забранител на лекарствата. Особено в спешната медицина, в хирургията без лекарства не може. Но като отмине острият етап и когато хората започнат да мислят как нататък да живеят, аз сядам да обсъдя с тях надеждите им чрез подходящото за техния случай хранене. Предлагам им промяна в живота им към здраве чрез храната. А всеки ще ви каже, че най-трудно е да промениш хранителните си навици. Трябва и време, и воля.
След три консултации и проследяване на болестта чрез изследванията се назначава индивидуална хранителна програма. Доктор Владимир Мутаров, който пое кулинарната част от лечението, написа вече и книгата с рецепти.
- С изненада разбрах, че за преглед при вас хората се записват месеци напред. Защо има такъв наплив? Хората по-болни ли станаха?
- Вероятно. Но аз не мога да намаля времето, което отделям за разговор с поредния ми пациент. Той трае час, час и половина. Така че не мога да приема повече от шест души дневно. Аз държа на името си, искам да излекувам човека, да му обясня проблема му и той да го разбере. Хората сами да се уверят как е дошла болестта им, как е завзела тялото им и как ние да я отпратим с общи усилия.
- Разбират ли вече хората етапите на заболяването, червените лампи, които им дава болестта, за да действат?
- Те са толкова ясни, че и дете би ги разбрало.
- Вие не се уморихте с такова постоянство и любов към човека да обяснявате на всеки пациент функциите на тялото и показателите за болестите?
- Няма да се уморя никога. Тази борба се развива в три стадия, разположени във времето и преливащи един в друг: 1. Функционален стадий; 2. Възпалителен стадий и 3. Дегенеративен стадий.
Всяко заболяване започва като общо функционално неразположение
минава през възпаление на предразположени органи, които се опитват да изхвърлят отровите навън, за да завърши накрая при продължителна немара с израждане и разпад. Това е борбата за живот, наречена болест. Когато най-после разберем и осъзнаем болестта като акт на живота, като процес и стремеж към възстановяване, тогава ще престанем да се борим с нея. Напротив, ще й по-могнем, за да може тя да ни оздрави. Но мъдростта отива по-далеч: умният профилактично и навреме ще помита къщичката си, за да бъде тя чиста. Ще подмени и старите мебели с нови, за да бъде здрава. Така здравето ще бъде нещо естествено и спонтанно, както естествен и спонтанен е самият живот!
Когато нещо е в повече, а друго не достига, настъпва неравновесие - дисбаланс. Когато това става с тялото ни, ние се чувстваме зле. Това природно неравновесие в нас, придружено от съответните симптоми, е първият етап от всяка болест на тялото ни.
- Какво всъщност се случва с нас?
- В нашата кръв и тъкани плуват ненужни вещества, а организмът ни се опитва да ги отстрани и губи в този процес все повече ресурси: губи витамини, ензими, микроелементи и много други вещества. Този първи етап на болестта обхваща цялото тяло. Наболява главата, вратът, гърбът, тежат краката и ръцете, липсват сили и настроение. На този етап измененията в тъканите и органите са функционални, т.е. засягат само функцията им, без да се наблюдава все още изменение в тяхната форма, големина и структура. Затова този първи етап можем да го наречем функционален стадий на болестта. Ако отидете при лекаря в този стадий, най-вероятно рутинните изследвания няма да покажат нищо особено. Лекарят ви успокоява, че сте здрави, казва ви да си гледате живота и най-много да ви изпише някое хапче. И точно тук, вместо веднага да се даде здравословен режим и категорична промяна на досегашния начин на живот,
се дава първото потискащо симптомите лекарство
Самите симптоми са червените лампички на нашата нервна система, които светват и ни сигнализират за настъпваща опасност. И ние вместо да се вслушаме в тяхната аларма, просто загасваме червените лампички и изключваме алармата! По-коварно и пагубно нещо за нашето тяло едва ли може да се направи.
- Какво следва, ако не отстраним причините на настъпващата болест?
- Нашето тяло може да направи само едно - да се опитва да ги отстрани. Както хвърлените във водата боклуци виждаме изхвърлени по плажа, така организмът ни изхвърля слуз и отпадни материи през стомаха, отделяйки повече киселини: през червата, развивайки при отделянето им възпаления, през дихателните пътища и гърлото, проявени като ангини, бронхити, астма и т.н., през пикочните пътища, причинявайки камъни и възпаления, през кожата, формирайки различни обриви.
Така първият общ стадий на болестта постепенно преминава във втория стадий, където болестта започва да се локализира в дадени органи. И ако до този момент не сме схванали очевадния смисъл на болестта - да изхвърли боклука извън тялото, тогава може да ни хрумне безумната идея, че можем да лекуваме отделния орган “на парче”! Нещо повече - биваме изпратени дори на съответен “специалист по парче” - специалист по бъбреци, по черва, сърце, кожа и т.н. И този специалист по даденото парче ще се опитва наивно да запуши отвора на съответния теч. Така ще се блокира отделянето на отпадни материи от гърлото, от стомаха и червата, от бъбреците и кожата. Но логиката на живота ще повишава налягането отвътре още по-силно и ще предизвиква още по-силни течове на друго място. И ако единият лекар успее да запуши теча от едно място, той неизбежно ще се прехвърли на друго и ще започне да изтича оттам.
С локализирането на процеса в отделни органи на отделяне е настъпил вторият етап от болестта. Както морето с вълните ще изхвърля боклука в периферията, така и нашият организъм ще се старае да запазва центъра на тялото и да изхвърля боклука през отворите си в периферията - през устата, носа, стомаха, червата, черния дроб, пикочните пътища, кожата. Тези органи и системи ще страдат от пропиващите ги и отделящи се през тях кисели корозивни отрови, но това ще бъде по-малкото зло. Организмът се опитва и продължава да живее с цената на болестта. Запазва централно разположените жизненоважни органи - сърцето, белия дроб и централната нервна система. След определен етап обаче, въпреки опитите за евакуация, ако замърсяването напредва, започва наслагване и отлагане във вътрешността на тялото - засягат се вече сърцето, белият дроб, централната нервна система. Във втория етап на болестта
тъканите на засегнатите органи са просмукани от отпадъци
което включва защитната реакция на почистване и отделяне на тъканно ниво. Тази лечебна реакция във вътрешността на органите, в тъканите и клетките им се нарича възпаление. Тя е сложен процес на имунната система в тъканите и капилярите (най-малките съдови разклонения, по които тече кръвта) на тези органи. Възпалението в тъканите цели събирането, частичното обезвреждане и пакетиране на отпадъците там, на място и насочването им в по-малко токсичен вид към отворите на органите и тялото. Съответните засегнати места са зачервени, отекли, затоплени и болезнени в резултат на енергичния стремеж за събиране, обезвреждане и транспортиране на отпадъците от тъканите. Този втори етап на единния процес болест - оздравяване можем да наречем възпалителен стадий на болестта.
Екзотични плодове от градината на д-р Гайдурков в Синеморец
Възпалението е акт на живота, на жизнеността на тъканите, акт на защита и сила, действие за изхвърляне на обложилите ги вещества. Който не разбира това, ще се опитва с всички сили да потиска възпалението, т.е. да потиска жизнената реакция за почистване на тъканите и за отделяне на боклука навън. То е все едно да се опитвате да не ходите до тоалетната! Блокирани, тъканите и органите ще започнат необратимо да се пълнят с отпадъци, които постепенно ще се втвърдяват и остават в тях завинаги. С това болестта ще започне да преминава в своя последен трети и окончателен стадий.
Тялото се превръща буквално в разпадащ се и гниещ труп
Преди да опишем и последния трети стадий на болестта е необходимо още едно пояснение: природата не търпи отпадъци. Там, където ги има, в тяхното унищожаване и преработване участва цялата флора и фауна на екосистемата. Ако има трупове, има и лешояди, а остатъците довършват червеите и микробите.
В нашия организъм е същото - където има отпадъчни органични материи, ще се развиват паразити и микроби. Микроби поначало има в цялото ни тяло. Те са нашата естествена микрофлора и ние сме в симбиоза с тях. Те се активират и променят видовия си състав, ако на дадените места в организма има повече отпадъци. Просто те се хранят с тях, размножават се по-усилено и развиват по-големи колонии, често превалиращи от даден вид. Наличието на активирана микробна флора е породило в последните столетия още една от най-налудните теории в медицината. Това е илюзията, че микробите причиняват болести. В най-добрия случай може да се каже, че те много пъти придружават болестта, опитвайки се да ни освободят от отпадните вещества, като ги ползват за храна. Така симбиозата (взаимната ни полза) продължава и на нивото на болестта.
Микробите се хранят със слузта и другите органични отпадъци по лигавиците и в тъканите ни и по този начин ни лекуват
Да, с цената на симптомите и болестта, но нека не забравяме - болестта и лечението са един и същи процес! Който не разбира това, ще се опитва да убива микробите с антибиотици. Така организмът ни си остава да плува в собствените си отпадъци плюс труповете на микробите, плюс отровата на лекарството, плюс последващата дисбактериоза. Такова “убийство“ е оправдано единствено в спешната патология, когато остротата на процеса заплашва живота на самия болен. Тогава антибиотикът е просто необходима отсрочка, по-малкото зло, за да може после човекът планово и последователно да почисти и възстанови тъканите си. Във всички други случаи посегателството към микрофлората е екологична лудост с всичките последици на екологична катастрофа в организма. Всъщност за нашите микроби по-скоро трябва да се грижим. Техните колонии да бъдат видово балансирани, да няма дисбактериоза. Защото те са нашите малки невидими стражи, които ни пазят от болести и се активират, за да ни помогнат при настъпила авария. Когато тъканите ни са замърсени с отпадъци, имунната система ще бъде активирана и микробите раздвижени - това са базовите лечебни механизми на нашия организъм.
Какво става обаче, ако ние продължаваме безогледно да замърсяваме екосредата на организма си и същевременно блокираме с химически вещества неговите опити за самопочистване и хигиена? Както вече казахме, отпадъците се втвърдяват в нас. Променя се формата и структурата на тъканите и органите ни. Настъпва дегенерация - израждане на клетките. Затова този последен трети стадий можем да го наречем дегенеративен стадий на болестта.
Тогава се формират утайки и втвърдявания в съдовете - запушва се най-напред най-гъстото сито - най-малките разклонения - капилярите. Вследствие на това органите не се хранят добре и бавно атрофират, стопяват се и се разпадат. Формират се атеросклеротични плаки и в по-големите съдове. В тях се утаяват кристали, а понякога и съсирена кръв - тромби. Когато се запуши по-голям жизненоважен съд на сърцето или в мозъка, настъпва смърт - инфаркт или инсулт. Когато отпадъците и отровите се втвърдят в черния дроб, настъпва цироза, той буквално се вкаменява и човекът умира. Могат да се запушат бъбреците с камъни или да се запушат капилярите им, тогава те бавно изсъхват - човекът отива на хемодиализа. Формират се също конкременти в жлъчния мехур, по костната система - шипове, а поради запушване на изхранващите я капиляри тя атрофира - развива се остеопороза; ставите се деформират и разпадат - артроза. И когато пропиването и запушването на тялото надскочи определени поносими нива, организмът реагира с разрастване на тъкан около чуждите вещества. Това е универсална защитна реакция при хронично наличие на чуждо тяло в организма. Тялото ни се опитва да събира отровните отпадъци в клетки депа, в тъкани контейнери, за да може да защити околните здрави части. Както отпадъците от ядрена централа събираме в херметически затворени контейнери, извозваме и заравяме някъде дълбоко, така и организмът ги събира в група от разраснали за целта клетки контейнери, формирайки буци. Латинското наименование на думата “буца” е “тумор”. Така се формира напр. гранулом около хронично възпаления зъбен корен, оформят се бучки от разраснали се клетки в различни места - в гърдите, в матката, в простатната жлеза и т.н.
Разрастването на клетки около и в засегнатите места е последният отчаян опит на организма да се защити от разяждащите го вещества и да запази целостта си. Това е последната реакция на жизненост и опит за лечение. Последният стадий на това токсично разрастване се нарича рак - безкрайно разрастване поради безкрайно отравяне, което завзема все нови и нови пространства и в последна сметка се разпространява в цялото тяло - формират се метастази. С това завършва дългият и последователен процес на организма като борба.
- Значи трябва най-напред да научим простия урок на тялото?
- Да, да знаем как то функционира при опасност. Аз го научих върху себе си и чрез себе си. С времето започнах да се уча и от пациентите си. Вече например не съм толкова краен за приема на месо например. Даже обяснявам с най-голямо търпение как да го обработват тези, на които то е нужна храна. При прием на месо то трябва да бъде леко очукано, нарязано на тънки лентички с подправки, каквото се харесва на човек, слага се във фурната на 50 градуса и при леко отворена вратичка месото се обработва и може да ядете колкото искате от него след тази обработка.
Аз съм на мнението на италианския доктор Симончини, че ракът е гъба, която вирее върху мъртва тъкан. Много от микробите в царството на гъбите са по-упорити от бактериите. Антибиотиците и честата им употреба водят до гъбични инфекции и така става като затворена верига “антибиотици - гъбички” и сте на една крачка от рака.
Теорията за автоимунните заболявания - върховно недоразумение
Когато замърсяването от постъпващи неестествени вещества в тялото продължава дълго време и особено когато се изписват все по-силни блокиращи лекарства, имунната система ще се опитва отчаяно да се активира още по-мощно, за да може все още да предотвратява цялостният разпад на тялото. Възпалението на приливи и отливи ще продължава и в неговия огън постепенно ще изгаря и самата тъкан на органите. Който не разбира този отчаян стремеж на имунната система да почиства инфилтрираните от чужди елементи тъкани, съзира само следствието - разрушаването на тъканите. Това върховно недоразумение е родило една от най-абсурдните и невероятни теории в историята на медицината, нехрумвала до този момент на никой нормален лекар в течение на хилядолетия. Това е теорията за автоимунните заболявания. Тя приема, че по неизвестни причини организмът прави грешка, полудява и започва да изработва антитела срещу собствените си тъкани и се стреми да ги унищожи. Като болна фантазия на болни лекари, тя не би имала особено значение, ако не беше чудовищното практическо последствие: прилагането на цитостатична химиотерапия за унищожаването и на последните жизнени остатъци в тъканите, след което със сигурност настъпва смъртта и на целия организъм.
Савка ЧОЛАКОВА
Очаквайте следващата седмица петдневна хранителна програма на д-р Гайдурков за гастрит, колит и язва
