Д-р Мишел Одул е консултант, практикуващ лекар и основател на Френския институт по шиацу, както и автор на книгите: “Кажи ми къде те боли - Речник”, “Коса, разкажи ми за мен самия”, “Хармонията на енергиите и основни принципи на шиацу” и “Кажи ми какво те боли, за да ти кажа защо”. Последната излезе на български от издателство “Изток-Запад”.
В нея Мишел Одул ни предава целия си опит в психосоматиката и света на енергиите. Книгата представлява практически учебник за всеки, който търси ключ за разгадаване езика на тялото. Може би ще осъзнаем, че болестта не е резултат от случайност, а послание на вътрешното ни Аз. Чрез енергийни нарушения, водещи до заболяване, то ни предупреждава, че има пречки за постигане на личностното ни развитие. В традицията на Изтока болестта е знак за препятствие пред осъществяването на Плана на нашия живот.
Публикуваме откъси от “Кажи ми какво те боли, за да ти кажа защо” с конкретни действителни примери от практиката на д-р Одул.
„Човекът трябва да се стреми към равновесие между тялото и духа. Чрез проявленията на тялото той може да дешифрира какво се случва в духа. Когато системата работи последователно и съгласувано, физическата реалност е в съгласие с духовната реалност на човека. Но при нарушаване на равновесието помежду им, се появяват сигнали за тревога.
Първият тип сигнали са усещане за напрегнатост, дискомфорт, като например болки в гърба, смущения в храносмилането, кошмари, прилошавания, психично неблагополучие. Те са проявление на вътрешното напрежение. Но понякога не обръщаме внимание на този дискомфорт, и за да бъде чуто нашето Несъзнавано, то прибягва до по-груби сигнали – до травми и до болести.
Травмите на торса и на крайниците са предназначени да принудят човека незабавно да прекрати своята активност, която не е в хармония с неговия духовен План, за да намери решение.
Травмата освобождава енергиите на напрежение, натрупани вследствие нарушеното вътрешно равновесие на личността. Именно поради това травмата никога не става на случайно място в тялото. Ударът, порязването, навяхването, фрактурата и др. стават в точно определена точка на физическото тяло, за да стимулират енергиите, протичащи през нея, или да отстранят енергийния блокаж в тази точка. Така травмата ни предоставя изключително прецизна информация за онова, което се случва с нас.
Развивах тази идея на лекция за фирмено обучение. Бях стигнал до проблемите в коляното и обяснявах, че те означават проблеми с отношенията с другите хора, с неумението да се откажем, да се огънем, да приемем нещо, свързано с друг човек. В отговор чух бурен смях от мъж, който обясни после, че си навехнал коляното преди две години, защото просто участвал в оспорван футболен мач.
Но в следващия половин час от лекцията мъжът размишляваше и накрая сподели пред групата какво си е спомнил току-що. В навечерието на мача получил официална молба за развод от съпругата си, с която няколко месеца бил в конфликт, но той отказвал да се съгласи с развода“, пише авторът.
Колкото е по-силно напрежението или по-дълго е продължило то, без да бъде отчетено, толкова по-голяма е вероятността да последва тежка, дори жестока травма. Тя е опит за адекватно действие, за очистване, за промяна. Това трябва да бъде разбрано и да се намери решение, което понякога е жизненоважно.
Третият тип съобщения на тялото са болестите на органи или психичните заболявания. Болестта ни дава възможност да освободим натрупаните енергии на напрежението, играе ролята на клапан. От друга страна, болестта представлява бягство, отслабва потърпевшия и несъзнателно е възприемана като поражение.
Болестта установява провал или неспособност за разбиране, за приемане на вътрешната дисхармония. Не сме успели да реагираме или да предприемем каквото и да било, за да променим нещата, или мислим, че не сме достатъчно силни, за да устоим.
Какво ни съобщават обаче конкретните болести. Например, жена с рак в лявата гърда. Гърдите представляват две неща: женственост и способност да се грижим за други хора, да носим отговорност за тях, особено за тези, които поставяме наравно с децата и дори ги задържаме на това ниво. Може да става въпрос за който и да е човек, когото обгрижваме като дете или към когото се държим майчински.
Д-р Мишел Одул
Жената бди като орлица и се отнася като към дете към възрастни хора, които стават или вече са зависими от нея. Това й дава скрита власт над другия, под предлог, че той се нуждае от нея, че не знае или не може. Конкретният пример на жената с рак на гърдата показва, чу тя в някакъв етап от живота си е отдавала прекалени грижи за мъж, с когото се е отнасяла като към дете (син, съпруг, брат, шеф и пр.) и заради когото тя е забравяла напълно за себе си, за своите нужди. Дали не е отбягвала ролята си на жена, за да отдава предпочитание на ролята си на майка?
Болки в скелета и в гръбначния стълб. Всеки път, когато страдаме от костни проблеми, това означава, че страданието е в нашите убеждения за живота. Повечето от тях са безсъзнателни, те са нашите дълбоки архетипи, върху които действаме в живота. Когато сме дълбоко засегнати в базисните си убеждения за живота, нашата костна структура го изразява чрез страдание. Именно това е причината остеопорозата да се развива главно при жени след менопауза (но не при всички).
Болестта се развива толкова по-интензивно, колкото по-силно жената изживява менопаузата си като загуба на женската си идентичност. Защото дълбинният архетипен образ на жената все още е на тази, която дава живот. Впрочем, дълго време в историята това е била и единствената обществена роля на жената. Тогава безплодните жени и тези, които са в менопауза, били смятани за безполезни, непродуктивни за колектива и семейството, та дори били прокуждани от съпрузите си.
Сколиозата е ярък пример за структурна проблематика. Тази деформация на гръбначния стълб засяга деца в периода на растежа им и винаги спира развитието си след пубертета. Растежът на гръбначния стълб се извършва между две оси – таза и раменете, и се изразява в уголемяване на гръбначния стълб между двете оси, докато те остават на едно и също разстояние от земята. Раменете са оста Ян, оста на действието, на бащата, докато тазът е оста Ин, на междуличностните отношения, на майката. Те са двата пространствени ориентира, които детето разпознава и според тях определя своето място и мястото на родителите си (биологични или надзорници, значими възрастни).
Ако светът на възрастните не удовлетворява детето, то несъзнателно избира да остане в света на детството. Тогава ще застопори външните репери на израстването си. Така раменете и тазът ще си останат на същата височина, но гръбначният стълб ще продължи да расте и огъва между двете неподвижни точки. С половото съзряване детето се уверява в способността си да намери своето място, да стане харесвано и признавано. Тогава вече няма нужда да сковава повече ориентирите си (таз и рамене) и отново ги оставя да се местят.
„Ще дам пример с 14-годишната Карин, която имаше бурно развиваща се сколиоза. Баща й идваше при мен заради ишиаса си и ми разказа за дъщеря си. Обясних му какво се крие зад сколиозата и му предложих да разбере какво става и как Карин може да промени тази „лоша програма“, която я правеше нещастна.
Паралелно с моята подкрепа го посъветвах да потърси помощ и от специалист по ортобиономия и от лекар хомеопат. През следващия месец развитието на сколиозата при Карин спря рязко, дори намаля с 1-2 степени, а момичето отново започна да расте (3 – 4 см), което не се случваше вече над две години.
Какво е ставало в живота на Карин? Тя бе изгубила всичките си опорни точки вследствие избора на родителите да се преместят в ново жилище, да сменят училището й, на фона на голяма заетост на бащата и постоянни отсъствия. Карин имала особено скъпа приятелка от училище, но отново била предадена от възрастните – родителите на съученичката забранили да се виждат или да си пишат. Това накарало Карин да загуби доверие в света на възрастните и от този момент момичето спряло да расте на височина“, споделя опита си авторът на книгата.
Мара КАЛЧЕВА
