Германия на прага на екологична диктатура

В Германия ние искаме да се ангажираме с допълнителни стъпки за намаляване (…) с 80 % до 95 % (по-малко парникови газове в сравнение с 1990 г.) като целева стойност за 2050 г. и се обвързваме с процес на широк диалог за мерките" - така беше поставено началото на Процес на диалог за „План за опазване на климата 2050“, пише германският вестник Die Welt, цитиран от БЛИЦ.

Така законодателите в Берлин претвориха екстаза, обхванал международната общност в края на декември 2015 г., когато на 21-вата Конференцията на ООН за климатичните изменения лидерите на 195 държави се договориха за „декарбонизация“ на икономиката в глобален мащаб. Но след всяко опиянение идва период на изтрезняване, и той връхлетя с пълна сила Германия, когато „процесът на диалог“ беше затворен, за да настъпи време за действие. 

По-скъпи наеми, по-високи данъци, принуда за собствениците да преструктурират жилищата си, ограничения на скоростта за движение по магистралите и значително увеличение на разходите за промишлените предприятия: това може да са последиците, ако събраните от Федералното министерство на околната среда предложения за насоките на бъдещата германска политика за опазване на климата придобият силата на закон. Този своеобразен микс от мнения на граждани, организации и експерти следва да бъде претворен в законодателен акт преди изтичането на лятната сесия на германския Бундестаг. 

От гледна точка на икономиката събраното наподобява по-скоро на програма за деиндустриализация на Германия. Бизнес асоциации предупредиха за катастрофални икономически последици, ако планът за действие за опазването на климата действително трябва да се основава на подготвяния от Берлин закон. Задачата: да бъде намерен баланс между предотвратяването на климатичните изменения и… запазването на благоприятния климат за германската икономика. 

Задава ли се екологична диктатура в Германия? Отговорът изглежда положителен, ако бъде хвърлен предпазлив поглед върху предложенията, събирани в продължение на месеци от Федералното министерство на околната среда. Своеобразният каталог предвижда собствениците на жилища да преминат към използването на отоплителни системи, които черпят енергия от възобновяеми източници. В противен случай те ще бъдат облагани с нов налог за изкопаеми горива.

Притежателите на енергийно неефективни сгради в бъдеще трябва да се наказват с по-високи данъци – дори и ако те принадлежат към социално слабите слоеве от населението, и въпреки че поетото от Берлин задължение съгласно "Национален план за действие за енергийна ефективност 2020" за саниране на сгради съвсем не се изпълнява според първоначалния амбициозен замисъл. 

Шофьорите също трябва да изиграят своята роля за опазването на климата. Предложеният списък включва не само изискване за движение със скорост от 30 км/ч в населени места, но и ограничаване на универсалната скорост от 120 км/ч за магистралите. 

И ако дотук диалогът изглежда труден, но все пак възможен, то дискусиите за намесата на пазара вероятно няма да продължат дълго. 

Защото намаляването на изхвърляните в атмосферата емисии на въглероден диоксид от днешна гледна точка граничи с фантастика в отрасли като селското стопанство и промишленото производство, които са обвързани и с редица други сектори на икономиката. Предлаганият списък на принуда, изисквания и отговорности обещават истински парламентарни бури в Бундестага през следващите месеци.

Едно обаче е сигурно: дори да бъде наложена екологична диктатура в Германия, успехът й е крайно съмнителен, ако водещите индустриални държави не приложат реципрочни мерки за предотвратяването на по-нататъшните промени в климата.