Паолина Лукова, д.ф., е главен асистент към Катедрата по фармакогнозия и фармацевтична химия, Фармацевтичен факултет към Медицински университет - Пловдив. Доктор е по фармакогнозия и специалист по лечебни растения и фитофармацевтични продукти.
Много вярвания в България отдавна са свързани с билките, с тяхната чудотворна и дори магическа сила. Трудно е да се каже кой и кога е приложил за първи път една или друга билка за лечение. От древни времена хората ядат корени и плодове, но забелязали, че след като са яли едно растение, са усетили прилив на енергия, а след приемането на други, им се иска повече да спят, трети им причиняват повръщане... С течение на времето са се натрупали знания, които като легенди се предават от баба на майка, от майка на дъщеря или внучка.
Съвременната фармакогнозия вече не е емпирична наука, а използва най-новите данни за динамиката на биосинтезата, натрупването и разпадането на биологично активни вещества в растенията и е разработила рационални методи за събиране на лекарствени суровини, широко използвани в практиката за заготовки.
- Гл. ас. Лукова, според народните вярвания, всички болести на Еньовден се къпят в “жива вода” и от изтърсените капки се образува росата, която лекува. Какво е мнението ви като учен, има ли научни доказателства, че билките на Еньовден са най-лековити? На какво се дължи този феномен?
- Терапевтичното приложение на билките е било наблюдавано и използвано още в древността, много преди науката да изследва химичния им състав. Растенията са незаменим източник на ценни биологично активни вещества, които намират приложение и в съвременната медицина. Празникът на билките - Еньовден, който се чества на 24-юни, е традиция, която ни припомня, че решението на редица здравословни проблеми може да бъде намерено в природата. Дори и науката да няма конкретни доказателства, че точно тогава билките са най-лековити, то положителната енергия, с която хората ги събират, е първата крачка към успешната терапия. Тайнството на този ден, в който се преплита окултното и познанието, ни кара да вярваме в природата и в нейната безгранична сила. Ето защо, бих посъветвала всеки, който има възможност, да стане рано на 24 юни и да събере окъпани в роса билки - независимо дали има конкретен здравословен проблем или просто заради магията на тази традиция.
- Какви билки трябва да има във всяко българско семейство, за да си ги наберем на този ден?
- Българската флора е изключително богата на лечебни растения. Не е необходимо да отидем до планината, за да си съберем билки. Лечебни растения има навсякъде около нас - в полето, в парка, по алеята към работа. Казвам го, тъй като тази година 24 юни е в понеделник и за повечето хора може би ще бъде начало на новата работна седмица. Така че просто обърнете внимание на глухарчето, жиловлека, брезата или кестена по пътя ви. Що се отнася до билките, които трябва да има във всяко семейство, бих споменала сред основните: лайка, мащерка, липа, шипка, бъз, жиловлек, жълт кантарион, смрадлика, мента. Смятам, че повечето български семейства разполагат и използват във всекидневието си голяма част от тези растения.
- Как да си ги приготвяме, за да се възползваме най-ефективно от полезните им свойства?
- Приготвянето на подходяща форма за прием на билките е ключов момент за тяхната ефективност. Основно значение има видът на действащите вещества в растенията.
В домашни условия основно всички приготвяме запарки или отвари, познати като чайове. Например ако искате да си направите чай от етерично-маслени растения, като мащерка, маточина, мента и др., трябва да го направите само чрез запарване. Не е подходящо варене с кипяща вода, защото етеричните масла са летливи при висока температура и продължителното изваряване ще доведе до понижаване съдържанието на биологично активните вещества и по-нисък терапевтичен ефект. За други растения, като например смрадлика, която съдържа танини, приготвянето на извлек става чрез продължително варене във вода. Разбира се, ако се нуждаем от по-високи концентрации на биологично активни вещества или по-точно дозиране, се приготвят други фитопродукти, като екстракти, тинктукри, др.
- Вие изследвате българските билки, гл. асистент сте към Катедрата по фармакогнозия и фармацевтична химия. Моля да поясните, първо - с какво се занимава фармакогнозията? Кои български билки сте изследвали?
- Вече повече от 6 години имам привилегията да работя в Медицински университет - Пловдив като главен асистент в един от водещите факултети по фармация в страната. Студентите при нас имат възможност да се запознаят както на теория, така и на практика, с най-новите научни постижения в областта на базовите за специалността дисциплини - фармакология, фармакогнозия, технология на лекраствените форми, фармацевтична химия и анализ. Фармакогнозията, в частност, е наука, изучаваща химичния състав на растенията, динамиката на натрупване и локализация на биологично активните вещества, начините за тяхното извличане и анализиране, както и тяхното терапевтично приложение.
Освен поддържане на високо ниво на академизъм в преподаването Фармацевтичен факултет -Пловдив осигурява и отлични условия за реализиране на съвременна научна дейност. Секция “Фармакогнозия” може да се похвали със задълбочени проучвания, свързани с изолиране и фитохимичен анализ на растителни полизахариди и полифеноли от различни български видове жиловлек (Plantago), боровинки (Vaccinium), бъз (Sambucus) и др.
Фокус на нашите изследвания са и някои терапевтични ефекти на изолираните вещества като тяхната потенциална пребиотична, антиоксидантна, антидиабетна и противовирусна активност.
Гл. ас. Паолина Лукова
- Коя е според вас “царицата” сред нашите билки?
- Според мен достойни за това име са повече от една български билки. Пиринският или мурсалският чай е определян често като панацея
Богат на етерично масло, флавоноиди и терпени, той укрепва имунната система, има изразено антибактериално, противовирусно, противовъзпалително и антиоксидантно действие, улеснява храносмилането, подобрява когнитивните функции, а приложен външно ускорява заздравяването на рани и изгаряния.
Мащерката и риганът са също едни от моите фаворите сред нашите билки. Те съдържат етерично масло с основни компоненти тимол и карвакрол, които са силни природни антисептици. Стръковете от мащерка и риган намират приложение при заболявания на горните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт, жлъчката, борят се ефективно и срещу някои вътрешни паразити.
- Напоследък в аптеките може да се видят много вносни билки. Имат ли си те достойни български съперници и заместители?
- В аптеките вече могат да се открият многобройни чуждоземенни билки, включително от китайската медицина, до индийската аюрведа. Някои от тях имат аналози като съдържание на биологично активни вещеста и/или терапевтично действие сред българските билки. Например, достоен заместник на китайския жен-шен е растящият и у нас по високите части на планините златен корен. Подобно на жен-шена, той се отличава с адаптогенен потенциал, подпомагайки организма да се приспособи към условията на живот, т.е. подобрява цялостното физическо и психическо здраве, тонизира, намалява умората, подобрява паметта и концентрацията.
Плодовете от палмата сао палмето, характерна за югоизточните щати на САЩ, е широко наложена при лечение на заболявания на простатата. На пазара има разнообразна гама лекарствени продукти и хранителни добавки от тези плодове. Корените от коприва, подобно на сао палмето, са богат източник на фитостероли и могат да се използват като достоен заместник.
- “За всяка болка - билка”, казваме често, с надежда в силата на билките. Кои от най-разпространените днес болести си имат своята билка лечител, с доказана ефективност?
- Още от древността хората са се обръщали към природата с надежда да открият лек за своята болка. Много често трябва само малко да се вгледаме и природата ще ни подскаже кой е подходящият за нас лек. През 16 век самият Парацелз при избора на лечебни растения, се е придържал към учението за сигнатурите, според което формата, цветът, миризмата и вкусът на растенията служат като указание за приложението му при различните заболявания.
Например, при жълтеница трябва да се използват растения с жълти цветове, при болести на кръвта - растения с червени цветове, при сърдечни заболявания - растения със сърцевидна форма, при настинки - върба, защото расте по влажни и студени места, за цялостно укрепване на организма - корени от жен-шен, защото имат форма на човешко тяло и т.н.
В съвременната медицина има редица лечебни растения, които са с доказана ефективност срещу конкретни заболявания или симптоми. Например, плодове от бял трън, корени от глухарче, листа от артишок са с доказана ефективност при чернодробни заболявания. Полски хвощ, листа от бреза, корени от гръмотрън са с изразено диуретично действие. Корени от иглика, листа от бръшлян, стрък от мащерка и др. са ефективни при възпаления на горните дихателни пътища и продуктивна кашлица. Жълтият кантарион е природен антидепресант. Могат да се изредят още редица примери. От някои от посочените растения има и стандартизирани продукти на пазара, регистрирани като лекарствени средства с доказано терапевтично действие.
- Знаем, че и билките крият в себе си рискове. С кои билки трябва да сме особено внимателни?
- Така е, билките може да са както полезни, така и рискови за нашето здраве. Трябва да сме особено внимателни с растенията, съдържащи силно действащи вещества, като някои алкалоиди, сърдечно-действащи гликозиди и др. Растения, съдържащи подобни вещества, като например, лудо биле, татул, блатно кокиче, вълнист напръстник, момина сълза и др., се използват само в точно дозирани препарати и никога като чайове. Те притежават много тясна терапевтична ширина, което означава, че при малко по-висока от терапевтичната доза те вече могат да бъдат силно токсични.
Токсичността при други растения може да се прояви с времето. Например, едно доста известно в нашата народна медицина растение е подбелът. Той се прилага предимно при възпаление на горните дихателни пътища, придружено със суха кашлица. Подбелът обаче, съдържа пиролизидинови алкалоиди, които при продължителна употреба водят до чернодробни увреждания.
На всички са известни полезните действия на плодовете от черен бъз, но те винаги трябва да се събират в пълна зрялост, когато придобият тъмновиолетов цвят. Не добре узрелите плодове съдържат цианогенния гликозид самбунигрин, който при метаболизирането си в организма се превръща в циановодород - силна отрова на тъканното дишане, възпрепятстваща оползотворяването на кислорода.
Проявите на отравянето са: задух, главоболие, повръщане, силно зачервени лигавици, а при тежки случаи настъпват гърчове и загуба на съзнание.
- Може ли да се съчетават всички български билки една с друга, или има и такива, които “не се обичат” особено?
- Растенията съдържат широк спектър от химични вещества, които могат да взаимодействат както помежду си, така и да повлияят приема на други медикаменти.
В курса по фармация студентите преминават обучение по фармакология, токсикология, фармакотерапия, фармакогнозия, където в продължение на няколко години изучават терапевтичното действие, нежелани реакции и взаимодействия на лекарствени средства от природен и синтетичен произход.
Материята е доста обширна и е трудно да се дадат конкретни препоръки. Мога да посоча просто като един пример, че трябва да избягваме комбинирането на растения, разреждащи кръвта, като гинко билоба, комунига, джинджифил, др. както по между им, така и с лекарствени средства с антикоагулантно действие (варфарин, аценокумарол), поради риск от настъпване на кръвоизливи.
Милена ВАСИЛЕВА
