Разпространение. Среща се навсякъде из страната. За нейна родина се смятат земите около Средиземно море. Култивира се в много страни на Европа и Северна Америка.
Описание. Маточината има четириръбесто разклонено стъбло, покрито с редки власинки. Листата са срещуположни, тъпо назъбени, тъмнозелени. Цялото растение при разтриване излъчва приятна лимонова миризма. Съдържа етерично масло до 30 процента, което се състои от цитрал, цитронелал, линалоол, гераниол, кафеена киселина, ензими, урсолова киселина, олеинова киселина и др.
Лечебно действие. Дрогата укрепва нервната система, действа успокояващо, подобно на валериана. Прилага се при сърдечна невроза, безсъние, мигрена, неврастения, гръдна жаба, нервна и полова възбуда, при болки в стомаха и червата на нервна почва.
Начин на приложение. В кулинарията се употребява надземната част на маточината за ароматизиране на салати, на по-тлъсти меса, рибни гозби и ястия от гъби, които са по-трудно смилаеми. Използва се за приготвяне на ликьори и болета. Влиза в състава на успокоителните билкови чайове. Не бива да се смесва със силни подправки като мента, джинджифил, индийско орехче.
За лечебни цели се използват връхните надземни части, но не бива да се прилагат неразцъфнали. В българската народна медицина се употребява при виене на свят, кръвно налягане, апоплексия, задух, меланхолия, болки на нервна почва в зъбите и ушите, за подобряване на зрението, при кожни обриви. Външно се използва за лапи при ревматични отоци, при болки в стомаха и червата, за гаргара при възпаление на сливиците и венците.
Примерна рецепта
Билката се използва вътрешно като запарка: Две супени лъжици наситнена маточина се заливат с 400 мл кипяща вода. Кисне 1 ч., прецежда се и се пие 3 пъти дневно 15 мин. преди ядене. При неспокоен сън се препоръчва чай от маточина - вечер преди лягане по 1 чаша.
