Днес ще ви срещнем с един уникален български столетник - 106 годишният дядо Георги от село Бенковски, Пловдивско.
Това стана възможно със съдействието на нашия редовен дългогодишен читател и почитател от Пловдив, г-н Недко Недков, който лично посети дядо Георги в родната му къща с идеята да се запознае с него, да разговаря за живота му и най-вече да чуе от първо лице в какво се състои вълшебната рецепта за лечение на катаракта.
Ето какво разказа пред репортер на “Доктор” Недко Недков.
- Г-н Недков, благодаря ви за съдействието ви да ни запознаете отблизо с този уникален български столетник - дядо Георги от с. Бенковски. Какво впечатление остави той у вас?
- Преди няколко дни посетих дядо Георги в родната му къща, като най-напред му показах последния брой на вестник “Доктор” и го попитах дали е съгласен да разкажем важните за него събития от неговия живот. Попитах го дали е съгласен да публикуваме неговата рецепта за лечение на катаракта. Оказа се, че той неведнъж е давал интервюта за други издания и беше добре подготвен.
Но първото, което искам да кажа по този повод, е следното: аз изпитах огромно уважение и респект, когато седнах до него, защото се намирах и гледах един човек от началото на миналия век. Чувството беше страхотно. Гледах го, радвах му се и го слушах. За своите 106-107 години този невероятен и мъдър човек говореше равно, подредено, точно, без да се запъва, както се казва. Един човек с бистър ум и подреден изказ.
- Какво ви разказа за живота си?
- Сподели, че е имал труден живот, особено в онези далечни години. Участвал е в битката край село Дравасоболч, когато в края на Втората световна война Първа българска армия се включва в боевете при река Драва.
“Реки от кръв се лееха, спомня си той, беше страшно, едва оцелях. Движех се по фронтовата линия с една каруца с медикаменти - цели 40 километра, там идваха санитарките да получават лекарствата. И един път, както си карах, гледам на 15-20 метра от мен една санитарка, младо момиче, превързва наш ранен боец. Изведнъж до тях падна мина и ги уби!”.
Аз мълчах и слушах, усетих как човекът за пореден път съпреживява тези събития. Бил е запас от 1939 до 1945 г. Станал готвач на поделението и е проявил такъв талант, че полковникът, който бил началник на поделението, идвал в кухнята да опитва ястията му. Дори му предложил да го изпрати на курс за готвачи, след което да остане там, но той размислил и отказал...
- С какво се е занимавал, след като се е върнал от войната?
- Връща се в родното си село Бенковски - голямо и хубаво село. Аз се опитвах да не досаждам на човека, но първо го попитах: абе, бай Георги, пил ли си алкохол, пушил ли си?
„Нито съм пил, нито съм пушил, отговори ми той. Имал съм по 100 литра ракия и по 200 литра вино, раздавал съм на близки, на приятели, но аз самият не съм си позволявал да пия”.
С една дума, придържал се е към природосъобразен начин на живот. Правил си е сам кисело мляко и сирене, гледал е 25 кошера пчели, произвеждал е мед. Но знаете ли кое най-много ме впечатли? Дядо Георги каза следното: “Откакто се помня и до ден-днешен, аз имам на масата мед и лимони. И това го ям всеки ден. По една тенекия мед на година изяждам“.
Аз си дадох сметка, че явно това е панацеята, за да доживее в добро здраве до тази достойна възраст. Сподели, че понякога в горещите дни си позволявал по 2-3 глътки бира и нищо повече.
- Г-н Недков, да поговорим за рецептата на дядо Георги, с която излекувал перде на очите си. И, както стана ясно, е помагал и на много други хора.
- Да, така е, това лечение, което той е приложил на самия себе си, за да лекува перде на очите, се е разпространило много бързо. Затова аз го разпитах много внимателно за самата рецепта. Всъщност тя е много простичка за изпълнение. Ето как ми я описа по своя начин дядо Георги: “В 200 мл вода се сипва една супена лъжица мед, като сместа се разбърква много добре. Да знаете, сместа е много силна. След това сипвате от тази смес в една бирена капачка, навеждате се назад и я допирате до окото. Много е важно да се държи точно една минута и нито секунда повече. Трябва лекичко да мижиш с окото, за да може лекарството да се разнесе между клепачите. И така в продължение на една седмица. При различните хора е различно, зависи пердето колко е узряло. Повтарям, всичко трябва да е много точно. Много хора се излекуваха така“.
- Вие в предварителния ни разговор споменахте, че имате свое виждане за оптимизиране на рецептата. Какво е то?
- След като се прибрах, цели два дни мислех за тази рецепта и стигнах до извода, че, да, това е схемата, но е желателно да се уточнят някои подробности. На първо място, водата трябва да бъде преварена
И второ, много важно, да се използва качествен, хубав мед.
Мой съсед пчелар ми каза, че най-хубавият, най-силният мед е този, изцеден от парче пчелна пита. Защото в пчелната пита се съхранява най-истинският, неподправен мед. Изстисква се в лъжицата и се смесва с преварената вода. Освен това, този мед е течен и много по-лесно се смесва с водата. Искам да направя уговорката, че не е желателно да използвате мед от търговките мрежи, а проверен, от познат пчелар -производител. И още нещо важно.
Ако някой реши да използва захаросан мед, в никакъв случай да не опитва преди това да го разтапя на водна баня, защото така се изгубват качествата му. Просто му трябва повече разбъркване. След това готовата смес се съхранява в стъклено бурканче или в порцеланов съд, в никакъв случай - в метален. И се разбърква с дървена лъжичка. Това са много важни подробности. След като приложи лекарството, отначало човек усеща щипане, така сподели и дядо Георги, но това да не ви притеснява, защото е реакцията от лечението. След това отминава. Да не пропусна да кажа още нещо съществено.
В аптеките се продават специални чашки с формата на очната ябълка. Желателно е да използвате такива чашки като същото количество (една бирена капачка) се излива в такава чашка, отмята се главата назад, държи се точно една минута, като човек леко мижи. Това е всичко относно рецептата.
- Г-н Недков, как се чувства сега, на тези години дядо Георги?
- Както казах в началото, изглежда много добре, има подредено мислене, гладка мисъл, не забравя. В добро настроение е, позитивен и много коректен човек. Ще се повторя, но пак казвам, аз седя до него и не вярвам, че това е човек от началото на 20-ти век. Усещането е невероятно. Нещо много важно ми каза, в смисъл, че в днешно време лечението на катаракта не е никак евтино, затова който успее да приложи това лечение, наистина според него ще си подобри зрението. Дори ми сподели, че е получавал благодарности от много хора, които са използвали тази рецепта.
Доколкото разбрах, неговата снаха, която е лекарка, се грижи за него. Има и внучка, но не разпитвах за личния му живот в този смисъл.
За нищо не се оплаква. Вижте, това е един съвсем различен, друг човек. Минал е през времето и се е запазил като някаква негова собствена матрица. Аз го усетих, видях го такъв, какъвто е бил и какъвто е сега. Затова ви казвам, че бях много респектиран. Много хубав човек, невероятен българин. Готов да подаде ръка на хората, да ги лекува, доколкото му е възможно. И то съвсем безкористно.
Яна БОЯДЖИЕВА
