Може би сте още в началото на своето лечебно пътуване. Или пък сте ветеран в справянето с автоимунното си заболяване и в грижата за тялото и духа си. Така или иначе, вероятно вече сте открили, че позитивното мислене внася доста голяма разлика във всичко, което правите. То променя гледната ви точка към себе си и света, моделира вашите нагласи и начина, по който се чувствате.
Но как човек може да мисли оптимистично, когато има пристъпи на болка? Когато едва става сутрин от леглото и прекарва целия ден смазан, със замъглен мозък и в ужасни усилия да се концентрира? Когато го измъчват безброй неприятни симптоми, напълнява стремглаво, въпреки всичките си усилия и косата му капе на кичури? Или, когато разни ситуации на работа, с приятели или дори в собственото му семейство, го карат да се чувства напълно неразбран?
В тази статия, публикувана от Издателство „Вдъхновения” на техния сайт, се говори за това как оптимизмът може да ни помогне да оздравеем. По много начини той върви ръка за ръка с намаляването на стреса.
В книгата „Автоимунен палеопротокол“ на Издателство „Вдъхновения”, управлението на стреса е разделено в две категории:
1. Намаляване на броя и тежестта на стресорите в живота ви.
2. Повишаване на вашата устойчивост (или намаляване на ефекта, който стресорите имат върху вас).
В тази статия авторът се съсредоточава върху важността на втората точка. Култивирането на устойчивост е един от най-значимите начини да изградим реалистично оптимистичен възглед за живота. Психологическите характеристики на устойчивостта включват (но със сигурност не се ограничават до) следното:
• активно справяне с проблемите
• развити социални умения
• хумор
• алтруизъм
• планиране
• мотивация
• поемане на положителен риск
• реалистичен оптимизъм.
Какво се има предвид под устойчивост?
Накратко, устойчивостта е способността да се адаптирате успешно в условията на стрес или несгоди. Това не означава, че стресовите събития не ви засягат, а по-скоро, че можете да се справите с тях, без всичко да рухне и без твърде много и за твърде дълго да излезете от релси. Устойчивостта регулира и модерира нашите физиологични реакции на психологически стресови фактори. С други думи, устойчивостта ни помага да се справим с житейските стресори, които не можем да контролираме.
И така, как това е свързано с оптимизма, надеждата и изцелението?
Изследванията на пациенти с рак показват, че чувството за надежда (което технически погледнато, е различно от чувството за оптимизъм) може да увеличи шансовете за оцеляване. Оптимизмът също е важен, тъй като подобрява качеството на живот, дори ако това не влияе върху процента на оцеляване. И обратно, депресията намалява оцеляването.
Това надхвърля плацебо ефекта, при който убеждението, че се лекувате, води до подобрение в симптомите. Оптимизмът може да действа директно чрез повишаване на нашата устойчивост. Всъщност, подхождането към нашето пътуване с Автоимунния палео протокол (АИП) с надежда и оптимизъм може да подобри резултатите ни, като ни направи по-устойчиви на стресови фактори.
Болестта е един от причиняващите най-много трудности стресови фактори, с които можем да се сблъскаме. Тя е непредсказуема, изтощителна и често напълно извън нашия контрол. Наистина можем да управляваме хроничните си заболявания с интервенции като АИП, заедно с информирано използване на ефективни конвенционални лекарства и терапии. Но като работим и върху нашия начин на мислене, имаме възможност значително да увеличим дългосрочния си успех. Това означава да използваме устойчивост, надежда и оптимизъм като инструменти за лечение.
Надеждата е начин да мислим позитивно за бъдещето
В контекста на АИП чувството за надежда е синоним на усещането за контрол и овластяване. На това, че получаваме инструменти, с които можем да вземем здравето си в свои ръце. Това овластяване е резултат от знанието, че изборите, които правим днес, ще повлияят положително на здравето ни през целия ни живот. Надеждата се ражда от това да се информираме и да разберем задълбочено практически важните тънкости на автоимунния палео протокол.
В началото е разбирането на механизмите, които са в основата на възникването и развитието на нашите заболявания. После идва знанието за това как те са свързани с избора ни на режим на хранене и начин на живот. Тогава надеждата се явява естествен резултат от това да започнем да правим избори за храната си и начина си на живот, които са в съответствие с имунната регулация и лечение. Надеждата се поддържа, когато плодовете на нашите усилия се изявят под формата на намалени симптоми и подобрени измерими маркери за активност на заболяването.
Да не забравяме обаче, че реално за автоимунните заболявания няма лечение. И все пак вкарването на нашите заболявания в ремисия, със сигурност може да се усеща като излекуване. Поради това обръщането на хода на автоимунното заболяване и справянето със симптомите изискват ангажимент за цял живот.
Те налагат да се придържаме дългосрочно към противовъзпалителен режим на хранене с храни с висока хранителна плътност. Това не означава, че сме обречени да следваме най-строгата версия на АИП до живот. Всъщност, силно препоръчително е да се опитате да въведете обратно колкото се може повече здравословни храни.
Но третирането на автоимунните заболявания от перспективата на трайното и цялостно оздравяване на тялото и духа изисква постоянно да се стремим да изпълняваме всички важни практики за здравословен начин на живот. Ето защо, запазването на чувството на надежда в дългосрочен план изисква съчетание с оптимизъм.
Оптимизмът е ключов за устойчивото и успешно управление на стреса
Всъщност, голяма част от умствените ни битки със стреса се свеждат до нашето отношение както към стресовите фактори, така и към дейностите за култивиране на устойчивост. Дори действията, които ни помагат да се справим със стреса, изискват един вид оптимизъм. Все пак трябва да вярваме, че медитацията може да ни помогне да се почувстваме по-добре. Иначе как бихме се решили да отдадем 10 минути от сутрешното си време на медитация?
Същото важи и за онази разходка сред природата, часа по йога, ранното лягане и инвестирането в бюро с бягаща пътека. Когато възпитаваме нагласа на оптимизъм, правим още една стъпка по пътя към овластяването. Отново, това е различно от плацебо ефекта. Вместо просто да имаме чувство на оптимизъм, ние даваме приоритет на дейностите за управление на стреса и настойчиво, системно и постоянно ги включваме в своето ежедневие.
Важно е обаче да се отбележи, че „реалистичният оптимизъм“ (критичната черта, свързана с устойчивостта) може да изглежда различно за всеки от нас. Може би вашите лекари са ви казали, че е възможно да успеете да управлявате тиреоидита на Хашимото, но ще трябва да живеете на хормонозаместителна терапия до края на живота си, защото тялото ви никога няма да произвежда достатъчно хормони самостоятелно.
За вас оптимизмът може да означава да вярвате, че с промени в диетата и начина на живот няма да се чувствате уморени. Че ще се излекувате достатъчно, за да се върнете към нормалното си тегло, да нямате болки в ставите, да възстановите загубената си коса или да сте в състояние да въведете отново яйцата и доматите в храненето си. Че ще постигнете такова състояние на организма, при което ще живеете с лекота, радост, добри нива на енергията, умствена яснота и усещане за психическа стабилност.
Когато сме изправени пред хронично заболяване, надеждата и оптимизмът се усещат като нещо, което сякаш все ни се изплъзва. Можем да намерим надежда, като станем свои собствени здравни експерти. Като научим повече за своите болести и за първопричините за тях.
Като разберем какви промени трябва да направим в ежедневието си, така че то като цяло да подпомага постигането и поддържането на добро здраве. Като се запознаем в детайли с Автоимунния палео протокол и го приложим разумно, подходящо и спрямо индивидуалните си нужди, възможности и особености.
И точно както можем да поемем контрола над храненето и начина си на живот, така сме в състояние активно да работим за култивиране на оптимистична нагласа с помощта на простите инструменти, описани в книгата. И това е добра новина, защото култивирането на надежда и оптимизъм може би е най-важната от всички промени в начина на мислене с оглед на вашето оздравяване.
Маргарита БЛАГОЕВА
