Валентин Грандев е автор на книги за здраве, лектор и организатор на семинари за здравословен начин на живот. Неговата съпруга - д-р Таня Грандева пък е лекар консултант в областта на лечебното хранене и гладуване. Валентин Грандев е автор на книгите “Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки” и “Формулата на здравето или какво не се казва за храната”.
Първата от тези книги разказва как авторът и съпругата му са хранели тяхното дете от утробата, до първите признаци на зрелостта, какви трудности са преодолели по пътя на родителските решения, но пък са изяснили границите на здравословното вегетарианство.
А в книгата “Формулата на здравето или какво не се казва за храната” са изложени десет основополагащи принципа на здравословното хранене, които са ключ към качествен живот.
Ето какво сподели Валентин Грандев специално за читателите на в. “Доктор”.
- Г-н Грандев, как един оперен певец като вас се увлече по холистичната медицина? И какво правите, за да се поддържате здрав?
- Далеч преди да се заема с каквото и да било професионално направление, още през юношеството, у мен се зароди интересът към здравето. Повече от 30 години се занимавам с билкосъбиране. Първите ми опити за прочистване на организма пак са от времето на тийнейджърските ми години.
Оттогава е и разбирането ми, че човек сам е отговорен за здравето си и че като си осигурява здраве, може да осъществи потенциала си. Докато изборът задълго да бъда човек на изкуството беше въпрос на талант. Но този избор ми даде възможност да разполагам с повече време и да изучавам това, което ме интересува - природата и ролята на човека в нея.
Гордея се, че не ми се е налагало да разбера колко е важно здравето, след като съм пребивавал в чужбина - както го правят модерните гурута. Не ми се е налагало и да мина през някакво страшно заболяване, че да започна да пропагандирам здравословен начин на живот. Просто в нашето семейство сме се постарали да отделим част от времето си, за да установим принципите на здравето и да ги превърнем в навици. Някои са трудоемки, например отглеждаме почти 100% от зеленчуците, които ядем
Картофите също отглеждаме изцяло сами и не купуваме от пазара. Това ни осигурява и така нужната физическа активност. По принцип, живеем във Варна, но по-голямата част от времето си прекарваме в едно село наблизо, където е нашата градина. Общуваме много с природата, което води до дълбокото й опознаване. Дори организирам семинари сред природата на Родопа планина, на които посочвам промените, които трябва да предприемем, за да осигурим постоянно и дългосрочно здраве.
Събираме и лечебни растения. Правим полезни елексири. Това е нашето ежедневие. За някои “не сме с всичкия си”, за други сме пример. Но можем да се похвалим с добро здраве. Отглеждаме по този начин и нашия син.
- Разкажете повече за този аспект на здравето, свързан с начина на хранене? С какво греши съвременният човек в храненето си?
- Вземането на грешни решения от съвременния човек и по отношение на храненето, и на останалите фактори във “формулата на здравето”, както съм озаглавил една от моите книги, се корени винаги в избора на лесните решения. Обаче лесните решения са грешни.
За съжаление, съвременният човек има твърде високо мнение за себе си, без да го поддържа с големи познания. За да покаже колко умен е станал, първо се е разделил с традиционното хранене и начин на живот. А традицията е онзи емпиричен подход на стотици поколения преди нас, който е установил правилния начин на живот, който може да съхрани здравето.
Факт е, че поради развитието на медицинската наука продължителността на живота днес се е увеличила, но качеството на живота е паднало. В близкото минало в България се гордеехме с много столетници. Този феномен вече не съществува, защото нашите майки и бащи, а след тях и ние самите, сме се разделили с традиционния начин на хранене.
- Обяснете този парадокс - по-голяма средна продължителност на живота, но липса на здраве и по-лошо качество на живот?
- Хората допреди прилагането на ваксините основно са измирали от инфекции. Употребата на ваксини ни е спасила например от най-смъртоносния враг на човечеството - едрата шарка. Официално сме се разделили с това заболяване през 1977 г. Но през ХХ век, според различните статистики, от едра шарка са загинали между 300 и 500 милиона души. Ако втората цифра е вярна, това означава, че едрата шарка е убила през миналия век десет пъти повече хора, отколкото са загиналите през Втората световна война.
Испанският грип е убил повече хора през 1919 г., отколкото Първата световна война, и то за много по-кратко време.
Постиженията на медицината са удължили живота на хората, намаляла е значително детската смъртност. Но в предишните епохи всички онези, които не са загивали от инфекциозни болести, са доживявали дълбоки старини в прекрасно здраве. Преди век не е съществувала пенсионна система. Хората са можели да се грижат за себе си и да се трудят на старини. Днешните възрастни хора трудно могат да разчитат само на себе си, защото обикновено страдат от голяма палитра заболявания.
Валентин Грандев организира здравни семинари сред природата
- Какъв е бил традиционният начин на хранене на българина?
- Той се е придържал към няколко основни принципа: по-малко и по-простичка храна, отгледана от самия него, сезонна, растителна. Например, закуска по нашите земи не е съществувала. Тя е измислена от британците през XVII - XVIII век, когато са забогатели. Българите изобщо не са закусвали. Обядвали са съвсем оскъдно, защото обилната храна би им пречила да работят. Представете си колко трудно човек може да се навежда с пълен стомах, за да жъне например. Хранели са се еднократно, рано вечер, преди залез слънце.
За традиционното хранене съдим по свидетелствата на краеведи, описвали бита на предците ни. Един от известните автори краеведи е писателят Николай Хайтов, който в началото на своя път е бил лесничей в различни общини в Родопите и е описвал менюто и бита на родопчаните. Хайтов описва спомените на неговата майка - как нейната баба е гледала 22 деца с едно хранене на ден. Вечерята е ставала около 5 ч. следобед, когато възрастните се приберат от полската работа. Това е най-правилното време за вечеря, а днес сме го изместили към 21 ч.
Храната е била основно растителна
Животните не са имали голям естествен прираст, както сега, защото са се хранели с естествена храна, която не им е давала много белтъчини. А днес буквално храним животните с хляб. Преди 100 години никой не е хранил животни с жито, затова и животинската храна е била по-малко. Спазвали са се задължително постите, през които хората са прочиствали телата и мислите си.
Постите са били строги, хората са били религиозно възпитани и са ги спазвали. Самата религия е възприела традицията на постенето от по-стари, предхристиянски времена. Ето, по този начин много хора са доживявали до дълбока старост, без да са болни.
Преди 2 години в пограничното село Кестен имах интересен разговор с жена на 54 г., която се оплакваше, че всички били болни и умирали на по 60 години. Имали само един столетник, но той сам си добивал храната, а не ходел да я купува от магазина. Дядото все още сам ходел с каруцата си да коси трева за своя кон. Точно такива хора са живото доказателство колко здравословна е традицията.
- Какво точно са яли българите според традицията?
- Каквото са си отглеждали. Освен житните култури пшеница, ръж, лимец, овес, са яли и бобови - нахут и бакла, а просото не е било храна за птици. Бобът и тиквите са дошли преди няколко века от Америка и са влезли в традиционното българско хранене. Последно по нашите географски ширини са влезли картофовите култури - картофи и домати.
Картофът е навлязъл в края на ХIХ век в Родопите, откъдето повечето търговци сега твърдят, че доставят картофите си. Доматите и патладжаните са навлезли сравнително отскоро. Следколумбовият обмен е докарал от Америка около 60% от храните, които сега употребяваме за храна. Нашите предци са били доста скептични към тях.
Първо са се убедили, че не вредят, и едва тогава са ги използвали. В наши дни обаче това не се прави. Ядем от така наречените “суперхрани”, без дори да знаем как е правилно да се приготвят. Модерният човек иска да опита всичко, което се е появило на пазара. Само че повечето от тези храни се предлагат с едничката цел търговецът да спечели. Здравето не влиза в сметките. Идеята да живеем за мига и да опитаме от всичко сериозно ни вреди.
Валентин Грандев със сина си
- Какво може да направи съвременният човек, за да не боледува?
- В книгата “Формулата на здравето” съм описал формула, съставена от шест елемента. Тоест храната не е всичко, за да бъдем здрави. Онези, които ежедневно, целогодишно мислят само за храната си, дори да успеят да направят храненето си идеално, няма да си гарантират здраве. Основното, което не прави съвременният човек, е да се движи. Предците ни са били изключително подвижни. Физическата активност е първият стълб на здравето.
Илюзорно е за един час във фитнеса да направиш това, което предците ни са вършили за цял ден. Всъщност, хората трябва да са физически активни целодневно. Плюс това, трябва внимателно да си подбират храната и водата. Да се стремят да прекарват повече време на чист въздух. Общуването с природата носи изключително здраве.
Изборът да се живее сред железобетонни стени, в затворени помещения, е само в ущърб на здравето.
- От вашите обяснения става ясно, че съвременният начин на живот ни убива...
- Така е, но здравето в крайна сметка, е резултат от нашия личен избор. Грешно е да избираме най-лесното. В момента покрай нашумелия проблем с COVID-19, много хора си купуват за хиляди левове машини за филтриране на въздуха от микроорганизми. Това на практика означава, че правят всичко възможно да отслабят имунитета си. Защото имунната система е като мускулите - когато работи, тя е силна. ;Но ако я оставим без работа, като филтрираме въздуха от вируси и бактерии, имунитетът спада драстично. И тогава първият срещнат вирус на улицата може да ни причини заболяване. Лесно се стига и до бактериални инфекции, да не говорим за алергиите.
Постфактум се търсят медикаменти за усилване на имунната система. Те обаче може да доведат до хиперимунитет, който да предизвика автоимунни заболявания. Виждате колко нездравословен е този избор, но хората са податливи на пазарните послания и действат изключително погрешно.
- Млечните продукти имат ли място в традиционното хранене на българите? В днешно време пенсионерите не минават без кофичка кисело мляко. А и повечето българи са любители на сиренето. Някои дори купуват имитиращи продукти.
- Част от погрешния лесен начин е да си купиш нещо, вместо сам да си го приготвиш. По отношене на фалшивите продукти съветвам следното - ако видите, че етикетът е твърде дълъг за продукт, който по принцип трябва да има само 2 - 3 съставки, откажете се от покупката. Дори висококласните адаптирани млека за бебета съдържат палмови мазнини или соя, което е изключително безотговорно и от страна на търговците, и на купувачите.
А по отношение на млякото на трапезата на българина, ще ви предам думите на възрастна дама от село Орехово. Тя била едно от петте деца в семейството, което заедно с възрастните наброявало 7 души. Имали крава от породата малко родопско говедо, хранено изключително с паша. Кравата давала между литър и половина и два литра мляко на ден.
Това мляко се подсирвало и се съхранявало в каче, а когато семейството имало нужда от пари, бащата взимал от сиренето и отивал да го продаде в Хвойна, за да купи моливи и тетрадки за училище на децата например. И млечните продукти, и яйцата, и месото в миналото са били за селянина предимно стока, която да разменя.
Та възрастната дама ми каза, че никога през живота си не са пили прясно мляко. И това е резонно, защото прясното мляко се усвоява трудно от организма. Киселото мляко е чудесен ферментирал продукт и може да се усвои. Но по онова време кисело мляко се е яло рядко. И като се има предвид, че половината от годината са били пости, дори човек да е имал възможност да яде кисело мляко, това се е случвало само извън постите.
Храната на хората през по-голяма част от развитието на цивилизацията е била растителна. Изборът на животински продукти - месо или мляко - е избор на охолството след втората половина на ХХ век. Но този избор ни носи и негативните за здравето последици.
Мара КАЛЧЕВА
