Проф. д-р Милена Пенева е завършила Стоматологичния факултет на Медицинската академия в София през 1974 г. Специалист е по детска и обща стоматология, доктор на науките. Ръководи Катедра “Детска дентална медицина” в Медицинския университет в София, национален консултант е по детска дентална медицина. Разговаряме с проф. Пенева по време на дискусия в Народното събрание на тема “Проблемите в денталната помощ и разрешаването им в полза на пациента”.
- Проф. Пенева, какво представлява силанизирането на зъбите?
- Това на практика е запълване на дъвкателната повърхност на зъбите, на този дълбок релеф, вдлъбната част, която при децата е с много разклонения. Тези фисури са дори невидими с просто око, но са страшно дълбоки и задържат храна и микроорганизми, които няма как да се извадят оттам. Точно това е причината за бързото развитие на кариес и на усложненията му при децата. За месеци може да се развие кариес, който представлява обикновено хроничен процес, и ако не се вземат мерки, само след още половин година може да се стигне до пулпит.
Важното е да запълним този релеф, в който се задържат храна и микроорганизми, с нещо като пломба, само че без да се нарушава целостта на зъба. Така зъбът остава защитен, не се разрушава, а поставеното покритие дава възможност да се реминерализира повърхността и постепенно да се запълнят фисурите. Това е процес, който се извършва и нормално в устата, но заради плаката, микроорганизмите и въглехидратите няма как да се получи. Когато покрием дъвкателната повърхност, ние запазваме зъба здрав.
- Силанизацията прави ли се масово?
- Да, прави се, предимно от детските стоматолози. За силанизацията настояват родители, които искат да направят всичко за своите деца. Благодарение на Националната програма за профилактика на оралните заболявания това сега е достъпно за деца от 6 до 10 години.
Най-подходящият период да се прави силанизация е от 6 до 8 г.
за първите дъвкателни зъби. Всеки родител би трябвало да заведе дететето си на силанизация, защото ще я получи безплатно.
- Има ли смисъл да се прави силанизация при възрастни пациенти?
- Да, стига да е запазена дъвкателната повърхност на зъб, който и да е той. Ако се покрие отгоре, намалява рискът от развитие на кариес. Разбира се, колкото по-рано се направи това, толкова по-ефективен е този метод. Независимо от възрастта на човека, стига да има изразен релеф, всеки зъб е хубаво да бъде покрит, защото това ще му спести развитието на кариеса.
- Как може да се прави профилактика на кариеса при възрастните?
- Профилактиката на кариеса при възрастните е горе-долу същата като при децата. Но най-важното е качествената хигиена. Комплексният фактор за кариеса е плаката. В нея има и микроорганизми, и захари. Микроорганизмите се хранят със захарите и като резултат произвеждат киселини, които директно унищожават зъба. Следователно е нужна стриктна хигиена, за да не се позволи задържане на плака. Но това трябва да е постоянен процес, защото плаката не може да се изчисти.
Плаката се формира след всяко хранене
само за часове. Това означава, че сутрешното и вечерното измиване е абсолютно задължително.
- А достатъчно ли е?
- До голяма степен е достатъчно, ако се прави както трябва: в продължение на три минути, с качествен натиск, със специални движения. Рисков фактор за появата на кариеса е храненето, междинните приеми на храна, това, на което казваме похапване, което дори не влиза в представите ни за хранене. Вземем една хапка от каквото и да е, след малко друга хапка. Но след всяка хапка имаме 40 минути, през които се образуват киселини в устната кухина. Ако на всеки половин или един час хапнем по една хапка, даваме възможност на киселините непрекъснато да действат върху зъбите ни. Ето това е най-големият рисков фактор. Един бонбон - уж нищо не сме яли. След това едно парченце вафличка - пак нищо не сме яли, не го броим за ядене. После пием газирано подсладено питие - не сме яли. Но през цялото време осигуряваме в устата си киселина, която унищожава зъбите.
- Как изглежда проблемът кариес при децата?
- Проблем при децата са неустановени хигиенни навици. Живеем в такава ситуация, че родителите нямат достатъчно време и дори познания, за да могат да обучат децата правилно да си мият зъбите. Има една възраст, при която родителите смятат, че децата им могат сами да провеждат орална хигиена, без да ги контролират.
Другият изключително тежък проблем на тази възраст е неправилното хранене. За съжаление децата ни се хранят предимно с въглехидратна храна, правят много междинни хранения, похапвания, и то на нездравословни храни, пият много подсладени напитки.
Недостатъчна е консумацията на млечни продукти,
които са единственият източник на калций и фосфор за здравината на зъбите, както е недостатъчна консумацията на плодове и зеленчуци. Затова има деца между 1 и 3 години, на които временните зъби са напълно съсипани. Оралната хигиена е занемарена и при по-големите деца, заради което наблюдаваме големи поражения на току-що пробили постоянни дъвкателни зъби и резци. Лечение на такива тежки поражения, на необратими стадии на кариеса, е продължително и ангажира времето и на децата, и на родителите. Напредналият кариес и усложненията му предизвикват болки и затова е ужасът, който всеки изпитва от дентално лечение, още в детска възраст. А и да овладееш дете с тежки поражения е допълнителна трудност за стоматолога. В резултат от това се лекуват преди всичко спешните състояния, а ранните обратими стадии на кариеса се изоставят. Не се лекува причината на кариеса - кариозният процес.
Зъбният кариес не е само лезията, разрушението на зъбните структури, което наблюдаваме, а процес, дълго преди появата на лезията. Трябва да се лекува процесът, а в детска възраст да се предотвратява развитието му.
Проблемите на оралното здраве ще се решат с превенция. Благодарение усилията на всички специалисти и на разбирането на правителствата в последните години за първи път имаме Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 г.
- Какво установи вашето проучване за денталното здраве на децата в България?
- Проучването обхвана 28-те района на България. Бяха прегледани 20 160 деца. Установихме, че на 5-6-годишна възраст децата имат средно по 4 кариеса. Децата на 12 г., когато зъбите трябва да са най-здрави, имат средно по 3 кариеса. На 18 години те вече са по 6. С най-много кариеси при 5-6-годишните са живеещите в Смолян, София, Благоевград, Кюстендил, Кърджали. С най-малко са в Плевен, Варна, Хасково, Русе, защото това са градовете, в които имаше някаква форма на профилактика.
По-малко от една трета от децата на 5-6 г. нямат кариеси. На 12 г. без кариеси са само 21%, а на 18 г. само 8% са запазили здрави зъбите си. Ето защо една от основните задачи на Националната програма е силанизирането на първите постоянни молари (дъвкателни зъби) у децата. Те са рисковите зъби с дълбоки фисури, в които веднага започва развитие на кариес. Поради нелекуването и невземането на мерки тези зъби се вадят още в млада възраст. Тези четири зъба са само 12,5% от цялото съзъбие, но 60% от кариеса се развива на тях. Това означава, че ако премахнем дълбоките фисури със силанизиране, ще намалим кариеса със 60%. В резултат на силанизирането се запазват здрави основните постоянни зъби и кариозните разрушения намаляват драстично само за няколко години.
Мара КАЛЧЕВА
