- Доц. Георгиев, откъде тръгна в медицината интересът към разработването на лечения със стволови клетки?- Преди години в САЩ беше забранено прилагането на лечение със стволови клетки заради решение на президента Джордж Буш. Затова пък в останалата част на света този сектор от медицината се разви много. Много руски специалисти отидоха в Англия и вдигнаха нивото на изследванията на стволовите клетки.
От 1964 г. в България проф. Османлиев започна опити с трансплантация на костен мозък. Екипът на проф. Бобев правеше трансплантации на стволови клетки при деца и млади хора до 30-годишна възраст. Тогава не се търсеше съвместимост между донор и реципиент и така лекувани на случаен принцип
шестима пациенти с апластична анемия живяха много дълго
След това започнаха да се правят трансплантации на костен мозък на болни от левкемия. Това е заболяване с все още висока смъртност и единственото ефективно лечебно средство се оказа костно-мозъчната трансплантация.
Автоложни и алогенни трансплантации на стволови клетки са официално прието средство в България за лечение на хемопатии. Лошото е, че трудно се намират донори за алогенните трансплантации, при които стволовите клетки на донора действат срещу левкемичните клетки. Докато при автоложните трансплантации се изолират стволови клетки от болния, когато е най-зле, след много висока доза химиотерапия. Той е “на дъното” и тогава естествено организмът вади стволовите клетки, за да го спасят. Химиотерапията на този етап е съсипала костния мозък на пациента, но има ниши, където се крият стволовите клетки и откъдето излизат само в краен случай. Точно в този момент ги обираме чрез една проста машина - целсепаратор, като на пациента се правят от 40 до 60 пункции и получаваме сак със стволовите му клетки. След това те се връщат обратно в организма на болния. Даже не се консервират. Въпреки че
при острата левкемия се замразяват
защото чакаме по-благоприятно време, за да се вложат. Пациентът излиза от “дупката”, като му вливаме тромбоцити и еритроцити и едва тогава стволовите клетки са онова “семе”, което ще даде плод.
- За лечение на още кои заболявания се използват стволови клетки?
- При сърдечносъдови заболявания, при диабетно стъпало, при хронични белодробни и неврологични болести, а също при частично и пълно прекъсване на гръбначния мозък, при спортен травматизъм за лечение на хрущяли и стави. Всъщност стволовите клетки се прилагат за лечение почти на всички заболявания. Но в България това не се прави, защото всеки специалист си мисли, че е най-добър, че светът преди него не е съществувал и отказва да работи в екип с колегите от другите специалности. Това подклажда аматьоризма в използването на стволови клетки. Вместо професионалисти със стволови клетки се занимават козметички и подмладяват жени и метросексуални мъже. Така наречената клетъчна терапия с богата на тромбоцити плазма е в ръцете на аматьори. Тромбоцитите имат много подхранващи съставки. Вкарват се с игла и се получава нещо великолепно. Където са бръчките, се канюлира, пуска се кислород под налягане, за да се издуе, и после се вкарва плазмата. В резултат на което се получава обтекаемост на кожата.
- Кой реално прави това в България?
- Няма медицински специалисти, които да се занимават с това нещо. Правят го фризьорки, козметички, стоматологични сестри в разни козметични салони. Други неспециалисти печелят от така наречената мезотерапия. Казват, че вкарват стволови клетки в кожата, а всъщност това са кръвни клетки - тромбоцити.
Трите пласта на кожата са епидермис, мезодерма и дерма. В мезодермата има много кръвоносни съдове и нервни окончания. Когато се мине по кожата с валяче с много бодли, в мезодермата се вкарват тромбоцитите и така кожата на лицето се подмладява.
- Колко ефективни са терапиите със стволови клетки?
- При левкемиите стволовите клетки са единственото средство за лечение. При автоимунните заболявания те са едно от допълнителните средства, защото обучават имунитета, овладяват имунния отговор в поносими граници. Използват се например при лечение на ревматоиден артрит, мултиплена склероза, луповисцерит, миастения гравис, за да удължат пълноценния живот.
Във всяка хематологична болница може да се направи тази терапия, защото разполагат с целсепаратори. Там обаче са претоварени с левкемии. В детските хематологии
лекуват и автоимунни заболявания,
и карциноми. Там има интердисциплинарни тимове. Лечението на болестите със стволови клетки и с екстравагантна терапия, като плазмафереза и клетъчна терапия на определен тип увреди, изисква екипност. Ние, хематолозите, можем да дадем “оръжието” на другите специалисти, но те познават детайлно съответната патология и трябва да дирижират лечението.
- Какво не знаем за стволовите клетки?
- Стволови клетки има навсякъде в организма, макар че досега мислехме другояче. Дори консервативният мозък се оказва, че съдържа стволови клетки. В глията и в специализираните нервни елементи има дълбоко заспали стволови клетки. Не е вярно, че най-много стволови клетки има в костния мозък. Най-големият орган на човешкото тяло е кожата, а в нея има коса и косми, които растат постоянно. Следователно във фоликула на косъма има стволови клетки. Има ги и в основата на ноктите, които също постоянно растат. Епидермисът се лющи и обновява - по 30 до 50 грама на седмица. Кръвоносните съдове се обновяват и затова съдържат стволови клетки. Мастната тъкан, нервната тъкан - също.
Американската изследователка Патриша Зак вижда, че голяма част от мастната тъкан на дебелите дупета на американките отива в канала, тъй като те се подлагат на решейпинг, или префигуриране на човешкото тяло. Това става чрез липосукция, в резултат от която огромно количество мастна тъкан с много стволови клетки се изхвърля.
Патриша Зак изобретява два метода за извличането им от този материал. А поставени в клетъчни култури чрез различни фактори стволовите клетки може да се накарат да се превърнат в каквото искате.
В днешно време карат стволовите клетки да произвеждат дори изкуствена кръв в лабораторни условия. Кръвна група 0 отрицателна и АБ отрицателна са много редки, но сега дирижирано се произвеждат.
Мара КАЛЧЕВА
