Борислав Грънчаров: Предстоят ми операции - имам метастази!

Борислав Грънчаров е роден на 21 май 1943 г. Завършил е студията за естрадни певци през 1964 г. Първият му концерт е с оркестъра на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев. Изнасял е концерти и в бившия СССР, Полша, Чехословакия, Унгария. През 1978 г. вече има собствен оркестър - “Гонг”. С него изнася по 400-500 концерта годишно. През 90-те години заедно с приятелите си Борис Гуджунов и Боян Иванов създават певческото трио “Бо Бо Бо”, което изпълнява популярни забавни шлагери. Шоуто им се радва на голям успех и песните излизат в албума “Момчета с късмет”. През 2007 г. те го преиздават на диск заедно с най-добрите си соло парчета през годините и правят юбилеен концерт в Зала 1 на НДК.

Големият певец се прости с двамата си приятели, а самият той води жестока битка с коварно заболяване - рак на пикочния мехур. На своя страна има най-верните съюзници - съпругата си Светла и дъщеря им Мария Грънчарова. Ето какво още сподели за живота си Борислав Грънчаров.

---

- Здравейте, г-н Грънчаров? Как се чувствате?
- Добре, доколкото е възможно, здравословно, тежко - психически. Отиде си още един верен приятел - Борето. Със съпругата ми Светла отидохме да си вземем последно сбогом с най-добрия ни приятел - близки сме от 50 години. Борето беше най-добрият човек, когото познавам. До последно в него живееше чувството за приятелство. Доскоро мечтаехме да направим нови песни... Жалко, че Борето си отиде тъжен, много тъжен. Сега горе, на небето, се събраха с Боян... 

- За какво си говорехте с Борис Гуджунов?
- Като му се обаждах, все му казвах да не се притеснява, че животът е пред нас. Винаги съм го подкрепял, доколкото можех, разбира се. За болести не си говорехме - и двамата сме здравни професори. Спомняхме си за турнетата, къде сме били, какво сме правили. 

- Съпругата ви добре ли е?
- Съпругата ми е добре, тя също се пребори с рак. Аз обаче имам метастази от рака на пикочния мехур, предстоят ми още операции. Но се държим - помага ни дъщеря ни Мария, не се отделя от нас. Когато разбра за болестите ни, всичко взе в свои ръце, вдъхваше ни увереност, че нещата ще се оправят. Животът е борба за оцеляване, помня битките ни, но помня и хубавите моменти от живота ни. Надявам се лошото да е отминало, в последните 2-3 години имахме сериозни здравословни трудности, не искам да си ги спомням. Знам обаче, че ще ги преодолеем. За мен 

човек е напълно щастлив, 

когато има добро, силно, здраво семейство, което да го подкрепя и в радост, и в болест.

- 70-ата ви годишнина ви донесе здравословни проблеми...
- Затова и не усетих празника. Два дни след рождения ми ден ме оперираха в “Пирогов”. Преживях 11-часова операция, много тежка. Трябваше да ми отстранят някои неща в урологията, но поне тогава нямаше метастази. Лекарят, който ме оперира, беше много добър. Много тежко беше и възстановяването след такава сложна операция - последваха химиотерапия, лъчетерапия. Сега пак ми предстоят две-три операции - още не знам къде ще ги направя, но метастазите трябва да се отстранят.

Никой не знае какво отключва рака и никой не е застрахован! Ракът вече е като епидемия, нямам познат, който в семейството си да няма подобен проблем. Това е от изкуствената храна, от мръсотията, от облъчванията, от стреса. След лошото обаче винаги следва хубаво - надеждата е най-важното нещо, надеждата и положителната мисъл!

- Стигат ли ви парите за лекарства?
- Пенсията ми е 127 лв., а лекарството, което пия с намалението по рецептурна книжка, е 152 лв. Дори за миг не съм предполагал, че ще изпадна в подобна ситуация, в която държавата няма да се погрижи за някогашните си звезди. 60% от хонорарите ни влизаха в държавния бюджет. Срещу това певците на свободна практика като мен не получавахме образец 30, тъй като 

 не ни се полагаха трудови книжки

Не знам колко време живот ми остава, но нямам намерение да лягам и да умирам. Ако вляза в ремисия, надеждата нараства.

Хора като мен след ремисия живеят 8-9 години.

- Сега помагате на дъщеря си Мария да се върне на сцената. Вие отказахте ли се от пеенето?
- Не, никога не съм се отказвал. През главата ми никога не е миналата такава мисъл - преди да се оперирам, година и нещо карах на обезболяващи. Никой не разбра колко много ме боли, само семейството ми знаеше. Тялото ми остаря, но душата ми не е - така поне се чувствам. Когато започнаха болестите ми, прекъснах работата, спрях концертите. Никой не може да избегне ударите на съдбата - аз ги приех, но им се противопоставих. Сега помагам на Мария, но ако съм добре, някъде в началото на септември вероятно ще направя концерт, с приятели, наистина последния в моя живот.

- Разхождате ли се?
- Преди години времето беше по-спокойно, разхождахме се със съпругата ми по парковете. Сега не ми се излиза - мръсно и шумно е. А и заобичах спокойствието и тишината.

- За какво се молите?
- Като закъсахме и двамата, се моля най-вече за здраве - за нас и за близките ми. Обиколил съм почти всички страни в Европа - България е най-красивата, но народът ни е много беден. Сега се моля да се появи някакъв лъч надежда и да се промени към добро животът ни.


Люба МОМЧИЛОВА