“Цели три месеца упорито лекувахме Тодор от диабетна гангрена. Мъжът вече може да стъпва на краката си и от това съм особено щастлив. Донесоха го на ръце, напълно безпомощен, краката му бяха черни, подгизнали в гной. Миризмата не можеше да се търпи... Виждали сме какво ли не, но медицинската сестра не издържа, прилоша й. Това бяха мъртви крака, съмнявах се, че ще успеем да ги спасим, но бях длъжен да опитам. Тодор не пие и не пуши. Има всички шансове да се върне към живота. Вече е щастлив, че може да ходи“, разказва д-р Тръпчев.
“Съдбата на Тодор прилича на ориста на всеки клошар, с разликата, че не е алкохолик или наркоман. Което е голяма рядкост в тези среди. Няма деца и близки, а жена му е починала. Жилището било нейно и роднините й го принудили да се махне. Първо бил на квартира, но нямал постоянна работа, нито доходи, за да си плаща наема. И така се озовал на улицата - приютил се в изоставени постройки до бившия отрезвител, които дели с още 11 несретници. Д-р Тръпчев е единственият лекар, който се съгласи да го лекува. Никой не искаше да се занимава с него - или ни гонеха, или предлагаха да му отрежат краката“, разказва Таня Михаил, социален работник към неправителствената организация “Каритас“.
“Каритас“ се грижи за тези бездомници, храни ги, поддържа хигиената им, вади им документи. Целта е да ги социализира, да ги върне в обществото. Трудно е, защото работодателите не искат алкохолици и наркомани. И защото Тодор е различен, има и трудови навици, вярвам, че той има шанс за нормален живот“, коментира още д-р Тръпчев.
Тодор (вляво) вече е добре
“Нито един пациент не може, когато го заболят краката, да разбере дали това е заболяване от съдов произход, неврологично или ревматологично. Заболяванията са много. Всеки човек, който има такива оплаквания, първо трябва да сподели за проблема на личния си лекар. Той ще прецени дали те са от венозен произход и ще изпрати пациента на съдов хирург. Но пациентът директно може да посети съдов хирург, ако е 100% сигурен или в семейството има хора, които боледуват от разширени вени. Хора над 50-годишна възраст е добре два пъти в годината да посещават съдов хирург, защото възрастта предразполага към възникване на съдови заболявания“, съветва известният съдов хирург.
“Хроничната венозна недостатъчност се среща при около 38% от българите, като според статистическите данни над 1 500 000 души у нас страдат от разширени вени. В кабинета в болницата разполагаме с доплер, който се използва при диагностика на хроничната венозна и хроничната артериална недостатъчност на крайниците. Важно е да отбележим, че сонографията е напълно безвредна, използва се ултразвук, който установява количеството на кръв в съдовете, тяхното състояние и наличието на плаки. Ако изследването установи, че болният е с хронична артериална недостатъчност се прави ангиография. Тя се провежда в Отделението по съдова хирургия на болницата, в което работя и аз”, обясни още д-р Тръпчев.
