Д-р Марияна Симеонова: Работим за разрешаване на кръстосаното донорство у нас!
От началото на 2015 г. досега са извършени 26 трансплантации от 6 донора, изпаднали в мозъчна смърт
„Броят на трансплантираните в България расте с всяка изминала година. 955 българи са записани в листата на чакащите за трансплантация. Неинформираността на българите е основната причина за малкото донори. Работим за разрешаване на кръстосаното донорство у нас.” Това заяви д-р Марияна Симеонова, началник на Изпълнителната агенция по трансплантации, на среща с медиите.
Броят на трансплантациите в България през 2014 г. бележи рекорд, като нови органи са получили 79 души. Най-голям е броят на присадените бъбреци от трупен донор, а най-малък – на чернодробните трансплантации от жив донор. Ново сърце през изминалата година са получили 4 души. От началото на 2015 г. досега са извършени 26 трансплантации от 6 донора, изпаднали в мозъчна смърт.
От Изпълнителната агенция по трансплантации поясниха, че най-честата причина за отказ за даряване на органи е ниската информираност на хората. След разговор с роднините на починалия обаче, повечето от тях склоняват органите да бъдат трансплантирани на друг човек.
В същото време донори могат да бъдат единствено пациенти, починали от мозъчна смърт. Тези случаи са между 1 и 7%, но само 7% от тях са подходящи за целта.
„Донорството най-често се осъществява, когато пациент от реанимацията изпадне в мозъчна смърт, когато мозъчният отток не може да се овладее. Тогава стартира процедура по доказване на мозъчна смърт и ако пациентът изрично не се е записал в регистъра на несъгласните на трансплантации, то координаторите пристъпват към разговори с близките му, за да ги склонят към донорство”, разясни ситуацията по донорство д-р Симеонова.
По актуални данни едва 4% от хората изрично заявяват приживе „да” или „не” за донорство.
„На близките хора трябва да се обясни, че състоянието, в което се намира пациентът, е равно на биологичната смърт, и всъщност изолираната мозъчна смърт е равна на биологичната. Също ние трябва да уверим близките, че това състояние е необратимо”, сигурна е д-р Симеонова, че само и единствено с информация какво е донорството и защо човек трябва да бъде съпричастен с болестта на другите, е възможно в България да се осъществят трансплантации и да се спаси животът на много хора.
Агенцията по трансплантация работи упорито по своите законодателни предложения, които стартират от края на 2013 г. Стана ясно, че през май тази година ръководството на агенцията ще има среща с Министерството на здравеопазването и с парламентарната Комисия по здравеопазването, на която ще представи своите предложения за законодателни изменения, които са свързани с кръстосаното донорство, както и със законовото уреждане на възможността трансплантираният и близките му да могат да научат имената на близките на починалия донор, за да могат да се срещнат и да изразят благодарността.
Припомняме, в настоящото ни законодателство подобно нещо не е възможно, тъй като и на двете страни се гарантира абсолютна анонимност, за да се избегнат случаите, в които близки на донор могат финансово да изнудват трансплантиран пациент и семейството му.
Националната кампания в подкрепа на донорството започва на 1 май.
Люба МОМЧИЛОВА
Броят на трансплантациите в България през 2014 г. бележи рекорд, като нови органи са получили 79 души. Най-голям е броят на присадените бъбреци от трупен донор, а най-малък – на чернодробните трансплантации от жив донор. Ново сърце през изминалата година са получили 4 души. От началото на 2015 г. досега са извършени 26 трансплантации от 6 донора, изпаднали в мозъчна смърт.
От Изпълнителната агенция по трансплантации поясниха, че най-честата причина за отказ за даряване на органи е ниската информираност на хората. След разговор с роднините на починалия обаче, повечето от тях склоняват органите да бъдат трансплантирани на друг човек.
В същото време донори могат да бъдат единствено пациенти, починали от мозъчна смърт. Тези случаи са между 1 и 7%, но само 7% от тях са подходящи за целта.
„Донорството най-често се осъществява, когато пациент от реанимацията изпадне в мозъчна смърт, когато мозъчният отток не може да се овладее. Тогава стартира процедура по доказване на мозъчна смърт и ако пациентът изрично не се е записал в регистъра на несъгласните на трансплантации, то координаторите пристъпват към разговори с близките му, за да ги склонят към донорство”, разясни ситуацията по донорство д-р Симеонова.
По актуални данни едва 4% от хората изрично заявяват приживе „да” или „не” за донорство.
„На близките хора трябва да се обясни, че състоянието, в което се намира пациентът, е равно на биологичната смърт, и всъщност изолираната мозъчна смърт е равна на биологичната. Също ние трябва да уверим близките, че това състояние е необратимо”, сигурна е д-р Симеонова, че само и единствено с информация какво е донорството и защо човек трябва да бъде съпричастен с болестта на другите, е възможно в България да се осъществят трансплантации и да се спаси животът на много хора.
Агенцията по трансплантация работи упорито по своите законодателни предложения, които стартират от края на 2013 г. Стана ясно, че през май тази година ръководството на агенцията ще има среща с Министерството на здравеопазването и с парламентарната Комисия по здравеопазването, на която ще представи своите предложения за законодателни изменения, които са свързани с кръстосаното донорство, както и със законовото уреждане на възможността трансплантираният и близките му да могат да научат имената на близките на починалия донор, за да могат да се срещнат и да изразят благодарността.
Припомняме, в настоящото ни законодателство подобно нещо не е възможно, тъй като и на двете страни се гарантира абсолютна анонимност, за да се избегнат случаите, в които близки на донор могат финансово да изнудват трансплантиран пациент и семейството му.
Националната кампания в подкрепа на донорството започва на 1 май.
Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари