Името на Елена Петрелийска нашумя около участието й в кулинарното тв шоу “Мастър шеф”, което в момента върви по една от националните телевизии. Елена втрещи журито още при първата си среща с него като заяви в ефир, че храната и готвенето са я спасили от заболяването анорексия. То е хранително разстройство, при което момичетата, а вече и все повече момчета, спират да се хранят, стигат до критично ниски килограми, а мнозина от тях умират след години неуспешна битка за възстановяване. За щастие, Елена вече е здрава, макар в един момент от живота си да е тежала едва 39 кг! Ето какво още сподели за живота, здравето и анорексията си специално за MyClinic младата кулинарка.
- Елена, бихте ли разказали кога и поради какви обстоятелства се разболяхте от анорексия?
- Имащите този проблем не могат да определят начална дата, това не е като да се разболееш от грип. Аз разбрах, че го имам в ученическите си години, когато вече бях в гимназията. Много хора грешно казват просто ”анорексия” - истинското и пълно име на болестта е Анорексия нервоза. Това обяснява много. Неправилно се счита, че прекомерното и безразборно спазване на диети води до анорексия. Не е така, а точно обратното - Анорексия нервоза не е следствие, а причина за дадено хранително разстройство.
Обикновено този проблем се появява при деца, които имат неразбирателства в семейството си или с приятели в училище. При мен не беше така. Години по-късно си обяснявам появата на анорексията при мен с желанието ми да изглеждам по възможно най-перфектния начин, да бъда слаба... много слаба, което респективно за мен значеше красиво. Това беше залегнало в моите представи. Нямах и най-малко понятие от това, какво се съдържа в хранителните продукти, какво ми дават те, когато се храня. За мен бяха важни калориите и колкото по-малко бяха те на ден, толкова по-добре за мен - грешно мислех аз.
- Как се лекувахте?
- Майка ми първоначално започна да ме води на най-различни консултации, при специалисти, защото се оплаквах от болки навсякъде. Тогава разбрах колко некомпетентни хора има в нашата страна, на позиции, на които се очаква да спасяват животи. Повечето от тях не знаеха какво точно ми има... Не приемаха сериозно проблема ми. Техните предложения бяха да започна лечение с медикаменти. Аз напълно отказвах такъв вариант - това не е лечение, а отравяне.
Разбира се, имаше и специалисти, които ми дадоха добри съвети.
В крайна сметка спрях да ги обикалям и започнах сама с помощ от семейството си. Моите лекарства бяха само и единствено
решението, че искам да живея,
моята силна воля и самодисциплинираност. Родителите ми, които бяха до мен през цялото време, и храната. Никога не съм ходила на терапии, докато имах този проблем, както и не съм изпила нито едно хапче - лекувах се без медикаменти, само с храна и воля.
Определящи за моето излекуване бяха невероятно силната подкрепа на родителите и сестра ми, които и за момент не ме упрекнаха за нищо. Определящи бяха желанието ми за живот, моят инат, издръжливост, волята ми и дисциплинираността ми.
- Колко време ви отне да се справите с болестта?
- Години ми отне да разбера, че имам този проблем, толкова години ми отне и да го преодолея. Много време, в което научих редица неща за себе си. Ако трябва да съм прецизна в отговора си - около 5 години ми отне всичко това.
- Какво е за вас тази болест?
- Тя е урок, тя е труден, но извървян път. Път към моята голяма, но позабравена страст - храната - тя е доказателство за моето израстване.
- Как смятате - болестта много ли е разпространена сред младите хора у нас или напротив?
- Тя е изключително разпространена сред младите хора в страната ни. Те разбират късно, че имат този проблем, не си признават, не вярват и не могат да осъзнаят, че го имат. А осъзналите се се срамуват да потърсят помощ. А дори и да пробват да потърсят помощ, не знаят как и къде. Но има млади хора, страдащи от анорексия, и то много, за жалост.
- Какво е вашето послание към младите българи във връзка с болестите, свързани с хранителни разстройства?
- Бих им казала в никакъв случай да не се отказват! Да се борят. Рецептата е вяра и желание за живот! Бих им казала да потърсят тяхната страст, бих им казала да са силни, защото спасение има - само трябва да го пожелаят. На всеки един от тях искам тук и сега да кажа: “Ти си красив! Ти си уникален!”.
Бих им казала да се поглеждат в огледалото всяка сутрин и да си казват колко са хубави, а вечер преди да заспят да благодарят на телата си за това, че са такива, каквито са. Бих им казала просто да се приемат.
Храната не е техен враг - тя е живот
Бих им казала да потърсят помощ от родителите си - те са техните спасители.
Искам да им кажа да говорят за нещата, които ги притесняват. Така няма да се натрупва в тях тежест, което по-късно се превръща в голям проблем.
Искам да им кажа също така да не се страхуват да помолят за помощ. А на тези, които нямат този проблем, бих казала да се информират какво причиняват на душата и телата си, предприемайки поредната диета.
Искам да кажа на всички млади хора да не се страхуват от храната, а да я опознаят, да се ”запознаят” с нея. Да се хранят здравословно и да изградят баланс - истината е в него. Няма вредна храна, има вреден режим на хранене.
- Специалистите казват, че анорексията и булимията са смъртоносни заболявания - вие страхувахте ли се, че няма да се справите със заболяването?
- Да, такива са - смъртоносни. Много страшно звучи, а още по-страшното е, че е вярно. Аз имах тежки моменти, но другото, което имах, е вяра и семейство.
- Кога и как започнахте да готвите?
- Започнах да си готвя, когато заживях сама в Холандия, докато следвах висшето си образование там. Но иначе винаги съм се въртяла около майка ми, която готви наистина превъзходно.
Кулинарията е спасение, страст и лекарство за мен. Дава ми свобода и поле за изяви.
- В бъдеще смятате ли да се занимавате с кулинарното изкуство професионално?
- Кулинарията ще присъства в моя живот винаги. Нищо чудно да прерасне и на професионално ниво.
- Какво ви дава или отнема предаването “Мастър шеф”, трудно ли е да се издържи в това шоу?
- “Мастър шеф” е добра школа за мен, такава, каквато другаде не може да се намери. В предаването научавам изключително полезни и интересни неща.
Щастлива съм от участието си - аз съм една от 16-те. Какво по-голямо доказателство за моя труд и сили, дадени за моето възстановяване. Там се изисква да си много издръжлив. Не смятам времето, прекарано там, за отнето, а по-скоро за инвестирано и посветено.
Маргарита Благоева
