Георги Чолов: Отпуших артериите си с плуване и вече ходя по 6 км!

Легендарният треньор по волейбол Георги Чолов е роден в Царево преди 74 години. Като състезател се изявява на поста разпределител в “Локомотив”-Пловдив, “Черно море”-Варна и “Левски”. В националния отбор обаче е в сянката на великия Димитър Каров. В Италия е бил наставник на “Торино”, “Мондови”, “Белуно” и “Кастелана Гроте”. За Георги Чолов се носи славата, че е научил италианците на волейбол. Той полага основите на този спорт в Торино през 70-те години като играещ треньор, а в родината като наставник на “Левски” създава няколко поколения играчи на националния отбор. За по няколко години Чолов е треньор и на “Нефтохимик”-Бургас и на “Славия”. За половин век Чолов е спечелил 19 шампионски титли. В последните две години се занимаваше с физическата подготовка на италианска тенисистка в Палма де Майорка. В момента е щастлив пенсионер в родния град Царево. 

---

- Г-н Чолов, останаха ли ви някакви болежки и травми от волейбола?
- Всеки ден имам някакви болежки, защото при мен физическите натоварвания през годините не бяха малко. 52 години се занимавах с волейбол. Играх до 38-годишна възраст, а след това работих като треньор и прекратих кариерата си чак през 2006 г. в “Левски”.

Психическото напрежение беше огромно. Аз съм на 73 години, карам 74-та и няма как да съм без здравословни проблеми. Органите се износват. Но след толкова години на физическо и психическо напрежение все пак съм добре. Имам ошипявания, притиснати нервни окончания. Но чистият странджански въздух, упражненията, които всеки ден изпълнявам, и работата в градината ми носят облекчение на болките. 

- На кои стави имате ошипяване?
- Дясната ми страна е малко схваната от ломбаго и десният ми крак от време на време не реагира. Не съм си правил специални изследвания. Мисля тази година малко повече да плувам и да ходя на кални бани в Поморие, за да видя как ще ми се отрази. 
Ходих и при кардиолог, правих си пълни изследвания. Едната ми сърдечна камера леко изпуска, но ми казаха, че не е за операция.

- Пиете ли лекарства?
- Взимам лекарства за високото кръвно налягане и така съм го стабилизирал около 140-135 на 80-70. Плюс това пия едно лекарство за обезводняване и още едно хапче за разреждане на кръвта - синтром, за да не се натрупва плака в артериите. Имам проблеми с кръвоносните съдове. Доста изследвания правих и за тях. Артериите в долната част на тялото ми не са в добро състояние и краката ми посиняват понякога, понеже имам запушване на артерията на десния крак на 9 см от коляното. Но не е напълно запушена, има известна пропускливост. Когато ми се случи това преди пет години, не можех да ходя повече от десет метра. След това обаче започнах много активно да се занимавам с плуване и изкачвах стълбите до осмия етаж на апартамента, без да ползвам асансьор. И така за една година лека-полека 

разработих малките кръвоносни съдове

Сега мога да измина голямо разстояние, но на бавен ход, както е при запушен карбуратор на автомобила. 

- Предлагаха ли ви стентове, за да отпушите кръвоносните съдове?
- Консултирал съм се с най-големите светила на кардиологията в България. Един от тях ми каза, че трябва да се почистят артериите. Обаче не се съгласих. На втората година пак отидох при него и той се учуди, че ходя нормално. Тогава ми каза: “Айде да не дърпаме дявола за опашката!”. Въпреки това отидох при още един професор, светило по артериите във Военномедицинска академия. Той ми каза, че процедурата е рискована, че съдове се чистят, когато има запушване. Иначе ефектът може да не бъде положителен. А при мен все още има кръвоток. Макар и с малка проходимост на съдовете, мога да ходя по 5-6 километра.  


- Как се храните?
- Поначало съм риболовец. Ловя и консумирам много прясна морска риба. Ям плодовете и зеленчуците, които си произвеждам. Нищо не купувам от магазините, защото техните плодове и зеленчуци са пълни с нитрати. Купувам си козе мляко, обикновено подквасено, не вземам други млека. Почти не ям месо, защото имах подагра. Справих се с подаграта, като минах на хранителен режим. Прочетох една книжка, в която се описва 100 грама от всяка храна по колко пурини съдържа и си правя сметка. Цялата работа е да не се приемат повече от 400 до 500 пурини на ден. Затова хапвам разнообразно, но по малко от всичко. Избягвам меса, дреболии. Заместил съм ги с риба и птиче месо. Избягвам също дивеч, боб и други храни, богати на пурини. 

Пия към три литра вода на ден

Много е важно да се промиват непрестанно бъбреците. Така от две години въобще нямам пристъпи на подаграта. 

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- За Нова година се прибирам в София и минавам през всички специалисти. Но задължително през кардиолог, следя си сърдечносъдовата система. 


- Вие сте живели дълги години в Италия и доскоро в Испания. Може ли да сравните състоянието на техните болници и здравна система с нашата?
- Посещавал съм болници и в Италия, и в Палма де Майорка. Но ако там не си осигурен, си плащаш солено. Получих изриване по кожата в Палма де Майорка. Имах температура, краката ми почервеняха. Моят работодател ми каза веднага да вляза в болница. Приеха ме, изследваха ми кръвта, сложиха ми диагноза червен вятър и ми дадоха лекарства. 

След десетина дни ми мина. Всичко това излезе 500 евро. Обслужването беше страхотно, изключителна чистота. За осигурените в Испания лекарствата са по-евтини и нямат никакви проблеми да получат медицинска помощ. Там всеки пациент се третира еднакво.
В Италия пък влизах в болница за простатата. Трябваше да ми правят някаква процедура, но отказах, защото взимам синтром за разреждане на кръвта. 

Впечатлен съм от чуждестранните болници,
 
но ако човек не е осигурен, здравеопазването е много скъпо там. 

- Какво правите всеки ден като профилактика за здравето си?
- Всеки ден се раздвижвам. Като се събудя, първото нещо, което правя още в леглото, са коремни преси, упражнения за гъвкавост на ставите. Сутрин пия доста вода, правя си и различни билкови чайове. В менюто си за закуска имам различни видове пчелен мед и пчелен прашец. Взимам и по лъжичка ориз за прочистване на тялото. След това половин час правя упражнения за горните крайници, за кръста, за шийните прешлени, лека-полека се раздвижвам, докато “машината” влезе в действие. 

После от вилата отивам в Царево, сядам с приятели на приказка. Като се върна следобяд си почивам час и половина и хващам мотиката. Навремето играех доста тенис. Сега смених ракетата за тенис с мотиката, с лопатата, с фрезата. Копая, садя си домати, краставици, пипер, пъпеши, дини, чесън, лук... В градината ми всичко расте, и то без нитрати. Растат всякакви плодни дръвчета. Всеки ден имам работа и така минава времето. Няма нищо по-добро за движение от селскостопанската работа, но без преумора. Направил съм си басейн и сауна. При мен е рай. 

Рецептата ми за здраве е движение, спокойствие, хубава храна и чист въздух. В Царево въздухът е кристално чист. В мръсотията на София се задушавам като риба на сухо. Като си помисля, цял живот съм бил под стрес. Сега стресът го няма. Живея сред природата. Доставя ми радост да гледам как растат цветята, билките, гъбите. Цяла Странджа я виждам на длан. Почти през целия ми живот тялото и душата ми са били разединени, защото съм работил далече в чужбина или в големите градове, а душата ми е била в Царево, в Странджа. Най-накрая събрах тялото и душата в едно, в храма. Постигнах равновесие и се чувствам страхотно.


Мара КАЛЧЕВА