Жоро Пентаграм: Болестите идват от стреса!
Хубаво е човек да слуша организма си и да изпълнява желанията му, защото това е жив компютър
Жоро Пентаграм е известен моден дизайнер, съпруг на модела Юлияна Кънчева. Той е роден на 21 януари 1965 г. Получава псевдонима си, след като през 1991 г. създава марката за поръчкови кожени облекла “Пентаграм“. След неколкогодишно прекъсване на работата си, дизайнерът започна отново да твори своите кожени шедьоври. Освен като дизайнер Пентаграма е познат още с актьорските си изяви и нестихващата страст към мистиката. Той е и бивш водещ на телевизионното шоу предаване “Сладко отмъщение”.
Ето какво сподели Жоро за здравето, лекарите и житейските си перипетии пред MyClinic.
- Жоро, разчитате ли на профилактични прегледи, за да следите здравословното си състояние?
- Не правя профилактични прегледи. И аз като повечето българи, трябва да ме заболи нещо по тялото, за да разбера, че имам проблем. Така е, защото нямаме време да се самонаблюдаваме. Сетивата ни са заети с всичко друго, само не и със самите нас. Болката се появява измежду другото и дълго време чака да й обърнем внимание. Когато това не стане, вече нещата са напреднали и лечението е много по-трудно. Ние сме много болна нация.
- Защо сме болна нация?
- Лошото е, че освен физически, вече и психиката на хората рухва. А психиката е главният компютър. Ако не е добре - оттам-нататък органите един по един започват да отказват или да не функционират правилно. Стресът е големият бич за българина, защото от 25 години нямаме нито една спокойна година. Никой не си дава сметка, че това, което изживяваме като нация, не се е случило в нито една друга европейска държава, дори за 300 години назад. Сменихме над 7 правителства, 4 пъти смениха парите, то не бяха рекетьори и мутри, не бяха протести, митинги, барикади, убийства... Това е стрес за един народ. Тези години несигурност доведоха до обезкръвяването на нацията - младите избягаха по чужбина. Затова смятам, че болестите идват от стреса. Хората не могат да живеят спокойно.
- Вие как сте със здравето?
- Аз не съм болен, за щастие. Според мен за здравето на човека до голяма степен има значение и психическата нагласа, начинът му на възприемане на събитията, защото около нас има много стрес, който може да те разболее. Първо човек трябва максимално да се стреми да не се ядосва, напомняйки си, че съвсем малко неща зависят от него. След като не може да ги променим, струва ли си да се ядосваме?
Другото е, че слушам организма си. Ние трябва да глезим тялото си. Когато ти се яде или ти се пие нещо - то не е случайно. Организмът ти дава сигнал, че в момента има нужда от това. Хубаво е човек да слуша организма си и да изпълнява желанията му, защото това е жив компютър, който дава непрекъснато информация от какво има нужда. Не бива да правим компромиси.
Когато стресираме и форсираме организма си, правим неща против волята си, и той ни изневерява. Това се случи с мен, преди да спра дизайнерската си работа. Аз се форсирах до такава степен, че дори намразих работата си, защото организмът ти се съпротивлява. Трябваше днес да измисля 4 модела, а мозъкът ми беше като бяло петно от преумората...
Третото, което практикувам, е, че се опитвам да
избягвам лошите новини,
които ни заливат постоянно. Лошите новини много натоварват психиката, независимо, че не ни касаят пряко. Мозъкът е под стрес, получава негативна информация и започваш да боледуваш. Ние сме задръстени от лоши новини, самата ни държава е генератор на такива. В почивните дни си забранявам телевизия, интернет, вестници, именно защото искам да избягам от лошите новини. Трябва да си освободим сетивата, за да могат да видят и хубавите неща. Не само да потъваме в лошотията и да се плашим накъде отива светът.
По отношение на храната, не виждам как съвременният човек може да контролира какво слага в чинията си. Вярно е, храним се с вредни храни. Но не е опция за масовия потребител да си намери източници на храни от села и ферми. Ако трябва да станем всички робинзоновци, това няма как да се получи. Според мен здравето е комплексно, то не може да се постигне само от това, че си купуваш домати и сирене от село. Ако живееш и работиш в нездравословна и напрегната среда, пак няма да си здрав. Това е въпрос на баланс.
- Какво е мнението ви за лекарската гилдия?
- Нищо лошо не мога да кажа за тях. Първо лекарят, за да бъде полезен, трябва да му се създадат условия да работи. Самата здравна система е измислена така, че имам чувството, че ги провокира да крадат и да се източва Здравната каса. Това е правен проблем. Има много кадърни лекари, но за съжаление повечето млади хора, които завършват, заминават да работят навън. В един момент ще останат тук пенсионери, които не знам как ще ни лекуват. Вече има глад за медицински кадри, така че това време не е далече. И това е така, защото заплащането е минимално. Когато пострадах през 2003 г. и
ми изгоря ръката по време на концерт на Графа,
лежах в “Пирогов” 40 дни. Там работят толкова всеотдайни хора, но за никакви пари, а връщат пациентите буквално от другия свят. Ако не беше д-р Въгленова, нямаше да възстановят ръката ми въобще - то всичко беше изгоряло, нямаше пръсти. Има страхотни светила в “Пирогов”, аз я бях отписал тази ръка. А как болеше... Много сериозно изгаряне имах и по лицето също.
- Вие бяхте прекъснали за няколко години работата си като дизайнер - защо?
- Да, бях прекъснал работата си, но за щастие това вече не е така. Много история има тази марка, затова възстановяването на работата ми през миналата година не беше проблем. През годините, в които не работех като дизайнер на кожени облекла, не знаех къде съм. Телевизията не е моето призвание, тя ми е като заместител. Енергията, която хабиш, занимавайки се с неща, които не са по твоята част, е огромна, защото трябва да си добър, а не плуваш в свои води.
Та, когато спрях да работя като дизайнер, бях изпушил, бях натрупал ацетон в организма си, тъй като работим с лепила. Аз бях нон-стоп в работата си, това са дрехи за турнета на известни певци, за групи, за филмови продукции, персонални клиенти... Докато си млад организъм, положението е напрегнато, но в един момент нещо в теб се скъсва, защото се пренатягаш. А всеки от клиентите иска аз да му пипна дрехата. Контролът за всичко е мой - дизайнът на модела, изпълнението.
Тогава първо ми извадиха мъдрец и раната не можеше да се затвори. Направиха ми изследвания и се оказа, че съм се натровил с ацетон. Не можех да спя, изпитвах постоянно напрежение, бях като оголен нерв и не можех да се отпусна. Това ти влияе на всичко - започва да не ти се яде, пушиш като комин, пиеш по една цистерна кафета на ден и смяташ, че балансираш, а продължаваш да се натоварваш. Това го правят много хора.
Сега съм помъдрял, вече знам как да се пестя. Тогава не се пестях въобще. Като си по-млад, имаш много мечти, които се трансформират и израждат в болни амбиции. Те могат да те отведат до такива адови територии, че да свършиш чутовни глупости. Трябва да понатрупаш годинки, за да разбереш, че славата е нещо преходно и няма да е твоя вечно. Затова го карам кротко, не си давам зор. Знам, че стресът е най-големият убиец.
- Откъде дойде псевдонимът Пентаграм?
- От жените в рода ми, които се занимаваха с гадаене на карти, интересуваха се от езотеричните науки. Така че пентаграмът фигурираше в рода ми и аз нямах никакви колебания за името на марката ми. Всички в рода ни са християни, искам да подчертая, просто имаха по-широки интереси. Аз, като първо момче в този род, естествено наследих това. Аз не се занимавам с гадаене, но имам страшно силни и верни предчувствия. Това особено важи за лошите събития, а не за хубавите, за съжаление. Имам предчувствия не само за себе си, но и за останалите хора. Просто сякаш виждам в картина това, за което ме питат и отговорът е ясен.
Иначе се интересувам от езотеричните знания, чета такива материали, осмислям си ги. Има много запазена мъдрост през вековете. Всички отговори са прости, а ние винаги търсим сложни решения. Сега хубавото е, че имаме интернет и никой не може да спре информацията.
Маргарита Благоева
Ето какво сподели Жоро за здравето, лекарите и житейските си перипетии пред MyClinic.
- Жоро, разчитате ли на профилактични прегледи, за да следите здравословното си състояние?
- Не правя профилактични прегледи. И аз като повечето българи, трябва да ме заболи нещо по тялото, за да разбера, че имам проблем. Така е, защото нямаме време да се самонаблюдаваме. Сетивата ни са заети с всичко друго, само не и със самите нас. Болката се появява измежду другото и дълго време чака да й обърнем внимание. Когато това не стане, вече нещата са напреднали и лечението е много по-трудно. Ние сме много болна нация.
- Защо сме болна нация?
- Лошото е, че освен физически, вече и психиката на хората рухва. А психиката е главният компютър. Ако не е добре - оттам-нататък органите един по един започват да отказват или да не функционират правилно. Стресът е големият бич за българина, защото от 25 години нямаме нито една спокойна година. Никой не си дава сметка, че това, което изживяваме като нация, не се е случило в нито една друга европейска държава, дори за 300 години назад. Сменихме над 7 правителства, 4 пъти смениха парите, то не бяха рекетьори и мутри, не бяха протести, митинги, барикади, убийства... Това е стрес за един народ. Тези години несигурност доведоха до обезкръвяването на нацията - младите избягаха по чужбина. Затова смятам, че болестите идват от стреса. Хората не могат да живеят спокойно.
- Вие как сте със здравето?
- Аз не съм болен, за щастие. Според мен за здравето на човека до голяма степен има значение и психическата нагласа, начинът му на възприемане на събитията, защото около нас има много стрес, който може да те разболее. Първо човек трябва максимално да се стреми да не се ядосва, напомняйки си, че съвсем малко неща зависят от него. След като не може да ги променим, струва ли си да се ядосваме?
Другото е, че слушам организма си. Ние трябва да глезим тялото си. Когато ти се яде или ти се пие нещо - то не е случайно. Организмът ти дава сигнал, че в момента има нужда от това. Хубаво е човек да слуша организма си и да изпълнява желанията му, защото това е жив компютър, който дава непрекъснато информация от какво има нужда. Не бива да правим компромиси.
Когато стресираме и форсираме организма си, правим неща против волята си, и той ни изневерява. Това се случи с мен, преди да спра дизайнерската си работа. Аз се форсирах до такава степен, че дори намразих работата си, защото организмът ти се съпротивлява. Трябваше днес да измисля 4 модела, а мозъкът ми беше като бяло петно от преумората...
Третото, което практикувам, е, че се опитвам да
избягвам лошите новини,
които ни заливат постоянно. Лошите новини много натоварват психиката, независимо, че не ни касаят пряко. Мозъкът е под стрес, получава негативна информация и започваш да боледуваш. Ние сме задръстени от лоши новини, самата ни държава е генератор на такива. В почивните дни си забранявам телевизия, интернет, вестници, именно защото искам да избягам от лошите новини. Трябва да си освободим сетивата, за да могат да видят и хубавите неща. Не само да потъваме в лошотията и да се плашим накъде отива светът.
По отношение на храната, не виждам как съвременният човек може да контролира какво слага в чинията си. Вярно е, храним се с вредни храни. Но не е опция за масовия потребител да си намери източници на храни от села и ферми. Ако трябва да станем всички робинзоновци, това няма как да се получи. Според мен здравето е комплексно, то не може да се постигне само от това, че си купуваш домати и сирене от село. Ако живееш и работиш в нездравословна и напрегната среда, пак няма да си здрав. Това е въпрос на баланс.
- Какво е мнението ви за лекарската гилдия?
- Нищо лошо не мога да кажа за тях. Първо лекарят, за да бъде полезен, трябва да му се създадат условия да работи. Самата здравна система е измислена така, че имам чувството, че ги провокира да крадат и да се източва Здравната каса. Това е правен проблем. Има много кадърни лекари, но за съжаление повечето млади хора, които завършват, заминават да работят навън. В един момент ще останат тук пенсионери, които не знам как ще ни лекуват. Вече има глад за медицински кадри, така че това време не е далече. И това е така, защото заплащането е минимално. Когато пострадах през 2003 г. и
ми изгоря ръката по време на концерт на Графа,
лежах в “Пирогов” 40 дни. Там работят толкова всеотдайни хора, но за никакви пари, а връщат пациентите буквално от другия свят. Ако не беше д-р Въгленова, нямаше да възстановят ръката ми въобще - то всичко беше изгоряло, нямаше пръсти. Има страхотни светила в “Пирогов”, аз я бях отписал тази ръка. А как болеше... Много сериозно изгаряне имах и по лицето също.
- Вие бяхте прекъснали за няколко години работата си като дизайнер - защо?
- Да, бях прекъснал работата си, но за щастие това вече не е така. Много история има тази марка, затова възстановяването на работата ми през миналата година не беше проблем. През годините, в които не работех като дизайнер на кожени облекла, не знаех къде съм. Телевизията не е моето призвание, тя ми е като заместител. Енергията, която хабиш, занимавайки се с неща, които не са по твоята част, е огромна, защото трябва да си добър, а не плуваш в свои води.
Та, когато спрях да работя като дизайнер, бях изпушил, бях натрупал ацетон в организма си, тъй като работим с лепила. Аз бях нон-стоп в работата си, това са дрехи за турнета на известни певци, за групи, за филмови продукции, персонални клиенти... Докато си млад организъм, положението е напрегнато, но в един момент нещо в теб се скъсва, защото се пренатягаш. А всеки от клиентите иска аз да му пипна дрехата. Контролът за всичко е мой - дизайнът на модела, изпълнението.
Тогава първо ми извадиха мъдрец и раната не можеше да се затвори. Направиха ми изследвания и се оказа, че съм се натровил с ацетон. Не можех да спя, изпитвах постоянно напрежение, бях като оголен нерв и не можех да се отпусна. Това ти влияе на всичко - започва да не ти се яде, пушиш като комин, пиеш по една цистерна кафета на ден и смяташ, че балансираш, а продължаваш да се натоварваш. Това го правят много хора.
Сега съм помъдрял, вече знам как да се пестя. Тогава не се пестях въобще. Като си по-млад, имаш много мечти, които се трансформират и израждат в болни амбиции. Те могат да те отведат до такива адови територии, че да свършиш чутовни глупости. Трябва да понатрупаш годинки, за да разбереш, че славата е нещо преходно и няма да е твоя вечно. Затова го карам кротко, не си давам зор. Знам, че стресът е най-големият убиец.
- Откъде дойде псевдонимът Пентаграм?
- От жените в рода ми, които се занимаваха с гадаене на карти, интересуваха се от езотеричните науки. Така че пентаграмът фигурираше в рода ми и аз нямах никакви колебания за името на марката ми. Всички в рода ни са християни, искам да подчертая, просто имаха по-широки интереси. Аз, като първо момче в този род, естествено наследих това. Аз не се занимавам с гадаене, но имам страшно силни и верни предчувствия. Това особено важи за лошите събития, а не за хубавите, за съжаление. Имам предчувствия не само за себе си, но и за останалите хора. Просто сякаш виждам в картина това, за което ме питат и отговорът е ясен.
Иначе се интересувам от езотеричните знания, чета такива материали, осмислям си ги. Има много запазена мъдрост през вековете. Всички отговори са прости, а ние винаги търсим сложни решения. Сега хубавото е, че имаме интернет и никой не може да спре информацията.
Маргарита Благоева
;void(0);){kind=link}
Коментари