Журналистът Васил Върбанов: 9 пъти съм бил със сътресение на мозъка

Васил Върбанов е известен повече като глас, отколкото като лице, защото е музикален журналист и радиоводещ.  Той е основна движеща сила на рок радио “Тангра” (1992 - 2003). През 2006 г. Върбанов създава “Тангра Мега Рок”, което е първото българско интернет радио, на което вече 10 години е програмен директор и водещ на много от предаванията.

Другата му страст е ръгби спортът. Освен че десетки години играе ръгби, през 2009 г. дори коментира по “Евроспорт” мачовете от френската висша ръгби лига. В семейството му има двама лекари - майка му и дядо му. Защо обаче Върбанов не е станал трето поколение медик, споделя 46-годишният радиожурналист.

- Колега Върбанов, разкажете за лекарите във вашето семейство?
- Майка ми, д-р Генета Василева Ханджиева, сега е на 83 години. Работеше дълги години като невролог в болницата на 4-ти километър в София. Навърши 83 години преди месец. Много приятно впечатление ми направи, че когато стана на 80 години, започна да учи италиански, за да си поддържа мозъка жив. Мога да кажа, че тя е много по-приятен събеседник, отколкото много мои познати, които са в разцвета на силите си. (Смее се)

Дядо ми Васил Ханджиев е завършил университета в Лайпциг. Връща се от Германия с три висши образования - на лекар, на стоматолог и с образование по философия. Прави си чифлик в едно село над Троян и лекува селяните безплатно. Но се замесва в политически схеми с БЗНС. После със смяната на системата го изпращат в лагера в Белене. Заради това майка ми има затруднения да започне да учи. В крайна сметка тя завършва медицина, но има проблеми да се развива като учен. Даже се опитват да я принудят да се откаже от баща си официално чрез Държавен вестник. Тя не го прави и затова не й позволяват да стане доцент. 

- А защо вие не продължихте семейната традиция?
- Години наред аз и сестра ми слушахме майка ми да казва, че никога не трябва да ставаме лекари. Защото живееш с професията си и занасяш у дома проблемите на своите пациенти. Очевидно лекарската професия е много натоварваща емоционално. Когато бяхме деца, особено аз, защото съм по-малкият, карах много нови години в болницата на 4-ти километър заради дежурствата на майка ми. Често ме 

използваше за модел пред своите студенти

Показваше върху мен как се установява неврологичният статус. 

Да бъдеш дете на лекар, има и своите предимства, и своите недостатъци. От малък слушах предупреждения като: затвори прозореца на колата, защото ще получиш фациалис. Освен това научих много за ишиаса и епилепсията. Епилепсията беше тясната специализация на майка ми и тя се притесняваше да не ме сполети така наречената травмена епилепсия. Дълги години играех ръгби, където травмите не са рядкост. През годините съм получил девет пъти комоцио (б.а. сътресение на мозъка). При всяко от тях не се притеснявах какво ми се случва, а как ще кажа на мама. Защото това щеше да й докара сърдечен дискомфорт. Ето защо тя не знае за много от тях.

- Това ли бяха най-тежките ви травми в ръгби-спорта?
- Имам аркади, но не съм си чупил ръце, крака, нищо.

- А здрав ли сте сега?
- Да, като изключим един скъсан менискус. Чувствам се прекрасно. 

- Как скъсахте менискуса?
- Глупаво - тичайки на пътека във фитнеса. В нашия спорт е много смешно да спреш, когато те заболи. Стисках зъби и се опитвах на един мач да тичам още три минути с големи болки в коляното. Скъсаният менискус обаче не е болка за умиране. Още не съм се оперирал, защото 

има допълнителни увреждания на това коляно, 

които не са напълно ясни. Общувам си с д-р Валери Петров от болница “Софиямед”, който е много светнат в своята професия. В момента нямам време да си лекувам коляното покрай концертите, които организираме за десетия рожден ден на радио “Тангра Мега Рок”. Една операция ще ме извади от движение, а точно сега не мога да си го позволя. Може би ще се опитам да си реша проблема с менискуса през май. 

- Ползвате ли от майка си съвети за профилактика?
- С нея имаме различни философии по отношение на медицинските средства. Тя е от поколението, расло след войната, когато е големият бум на фармацията. Преди повече от 50 години храната е била по-чиста, не е била химизирана до такава степен. От друга страна, децата са измирали от инфекциозни болести. Дядо ми е имал 11 братя и сестри и само три са оцелели, въпреки че са живели в много чиста среда, без химични замърсявания, яли са чиста храна. Затова майка ми е изключителен радетел на антибиотиците. Без да ги отричам, разбира се, съм по-склонен да търся други решения. Започнах да обръщам внимание на тези неща, когато ми се родиха двете деца. Защото, както се казва, мен кучета ме яли. А и аз не съм се разболявал сериозно. 

Като изключим лош късмет и генетична предразположеност към някои заболявания, здравето на всеки човек е въпрос на лична интелигентност. Храната и напитките, които се приемат, имат пряко отношение към здравето. Не харесвам човек, който жули некачествена ракия, пуши цигари и казва: “Абе, няма да живеем сто години!”

Важно е да си здрав в нашата страна, защото е много неподходяща среда за болен човек. Не е добре да си болен, където и да е по света, но тук би могъл да попаднеш в унизителни ситуации. Големият проблем е, че 

нашето здравеопазване е нещо като лотария

Би могъл да попаднеш на изключително добронамерени и висококвалифицирани лекари. Би могъл обаче и да нямаш този късмет. Това е системна грешка. При системите трябва да има сходно ниво на професионализъм навсякъде. 

- Казват, че хармоничната музика лекувала. А като радиоводещ на рок радио смятате, ли че рокът също лекува?
- Ще си позволя да цитирам моя приятел и колега Мони Панчев. Той твърди, че музиката е спасила Европейския континент, че е прекратила традицията младите европейци да се събират на едно място, само воювайки един срещу друг. Музиката е причината те да не се дебнат в окопите, а да се събират заедно. Мъже и жени се събират, за да слушат музика. Цялата тази енергия и сексуалната революция от 60-те години е свързана с изживяването на рокендрола, със съвременната музика. От друга страна, в рока също има хармонични песни. Но слушането на по-агресивна музика не води до агресия. Съпреживявайки агресивен концерт, тестостеронът не се излива по агресивен начин. Показателно е, че в рок клубовете в България не се случват сбивания, както по чалга заведенията. 

- Как ще отпразнувате 10-годишнината на радиото?
- Сега ъпгрейдваме не само нашето студио, но и всички мобилни платформи, чрез които радиото може да се слуша на различните видове телефони.  
Започнахме с благотворителна акция за намаляване насилието сред децата. За трите вечери, в които с другия водещ на радио шоуто “Джитбол” Коко Стойнов работехме като келнери в ресторант “Трикракото пиле”, събрахме 1699 лв. и 30 стотинки. Идеята беше не просто в парите, а да развеем знаменцето, че в България 

насилието сред деца става все по-интензивно

Работихме в партньорство и с Фондация “Цветан Цанов”, създадена в името на 12-годишно момче, убито по жесток начин от друго момче - на 16 години, през 2011-та. Родителите на Цветан я основават, за да се предотвратяват подобни трагедии, за да се намали агресията и насилието между деца.

Този месец се завръщат предаванията на Насо Русков и на Илиана Бойчева. Под мотото на нашата 10-годишнина ще минат и концертите ни. В началото на април в София е концертът на финландската метъл група“Аморфис”, на 10 май в античния театър в Пловдив е концертът на Крис Корнел, фронтмен на “Саундгардън” и “Аудиослейв”. Списъкът е много дълъг.

Изключително съм благодарен на всички в радиото. Ние не сме колеги, а близки приятели. Празнуваме си заедно рождените дни,  ражданията на децата си, заедно сме в щастие и в мъка. Изградили сме остров на удоволствията и на доброто настроение.  


Мара КАЛЧЕВА