- Как се поддържате в този перфектен вид?
- Не пазя диети, не си налагам строги ограничения. Реално ям всички видове храни. При това Цветин готви толкова вкусно, че човек не може да му откаже. Рядко ям месо и млечни продукти, но пък когато усетя нужда от тях, не се ограничавам. Не съм се зарекла никога в живота си да не хапна месо. Не съм човек на крайностите. Само внимавам месото да е чисто, да не е напомпано с антибиотици и хормони, а млечните продукти да са от истинско мляко. По възможност от козе мляко, защото има най-лека структура. Като разтоварващ ден веднъж седмично гладувам, оставам само на вода. На другия ден се захранвам, вечерта съм на салата. Практикувам това години наред. През лятото и есента карам почти на суровоядство през деня - салати, плодове, зеленчуци и ядки. А вечер - каквото ми се яде, може спагети, риба, ориз, грах на пара, баница дори. Гледам в корите за баница да няма глутен, спагетите да са оризови, соеви, от киноа. Следя в продуктите да няма набухватели, консерванти, да са максимално чисти. Когато човек свикне така да се храни, то вече не е диета, а се превръща в начин на живот. Аз така живея.
- Практикувате ли някакъв вид спорт, упражнения във фитнеса или нещо друго?- Преди години ходех редовно на фитнес и много се натоварвах с тежести, от което не се чувствах добре. Чувствах се уморена, от тежестите започнаха да се обаждат болки в гърба, което ми показа, че това не е правилното натоварване за мен. Отскоро смених начина, по който тренирам тялото си. Правя два пъти седмично йога вкъщи с една много близка приятелка, Валентина. Три-четири пъти седмично правим упражнения, които не изискват фитнес уреди. Тези упражнения вършат перфектна работа, натоварват крака, ръце, корем, задни части - комплексно. Не е нещо специално, нещо извънземно, но когато се прави постоянно, ден след ден, дава резултат.
- Пиете ли лекарства?
- Избягвам да пия лекарства, само когато се наложи. Преди години често получавах цистит и бактериите трябваше да се атакуват с антибиотици. Но разбрах, че това не е пътят за пълното му излекуване. Започнах профилактично да пия повече вода, да вземам органична червена боровинка от биомагазини, да пия чайове и вече не страдам от това нещо. Разбрах, че когато дълги години човек употребява антибиотици, получава резистентност и вече не му действат. Това няма как да не го разбере човек, ако не го изпита на свой гръб. По-добрият начин е, когато човек се интересува от тези неща и се информира.
Когато вдигам температура, не взимам хапче да я смъквам, защото температурата е начин, по който организмът реагира на всички вируси и патогенни микроорганизми, за да ги убие. Държа я до 38,8 градуса, спирам храненето и след едно денонощие вече няма помен от вируса. Над 38 градуса вече не може да оцелее.
Така че природата ни е дала най-доброто оръжие срещу патогените в организма. Но хората се страхуват, че високата телесна температура може да ги увреди. А ни заливат и рекламите за хапчета, които я смъкват моментално. Те също са допринесли за навика високата температура да се сваля изкуствено. Аз не се плаша да държа с над 38 градуса и баща ми, който е на 70 години. Тялото ни си е изградило механизми за оцеляване в еволюцията и най-добре знае какво е полезно за него и какво не. Многото хапчета натоварват организма и след това трябва да му се почисти “територията”, образно казано. Трябва да се кара малко на прясно изцедени сокове, на вода, за да се изчисти тялото от отпадъците и да постигне баланс. За съжаление, хората сменят редовно маслото на колата си, но не профилактират собственото си тяло.
Не отричам лекарствата. Има състояния, при които е нужно да се вземат. Но след това трябва организмът да се прочисти. Удивлявам се, че наистина
някои се грижат повече за колата си отколкото за тялото си
Но това е въпрос на информация и на личен избор. Много хора просто не знаят и когато им споделям тези неща, за тях са нови и непознати. А когато се сблъскаш с новото и непознатото, то в първия момент плаши. Най-трудната борба на всеки човек е да се пребори със старите си навици. Когато от малък човек е формиран със стари догми, той смята, че само това е правилно. Когато порасне, губи любознателността си, мисли, че вече знае всичко, и това не му позволява да види, че има и други начини да помогне на тялото си.
- Ползвали ли сте алтернативни методи на лечение?
- Когато човек яде чиста храна, когато сдъвква храната и приема повече плодове и зеленчуци, все по-рядко стига до хапчета, дори и до алтернативна медицина. Иглотерапия съм пробвала веднъж, но не съм усетила разлика в състоянието си. Може би защото беше съпровождаща друго лечение. От алтернативните методи използвам лечебния глад.
- Пиете ли някакъв алкохол?- Обичам да си пийна бяло вино лятото, червено вино зимата, обичам биричка, домашна ракийка. Затова пък гледам да компенсирам с прочистване на организма с един ден на вода седмично.
Пия и структурирана вода, която прави средата в организма алкална
Помага и за почистване на дебелото черво. Така гледам да не стигна до услугите на конвенционалната медицина. Но ако стигна, първо гледам да реша проблема с алтернативна медицина. Разбира се, има случаи, при които медицината е необходима, например когато трябва да се премахне оперативно жлъчката, ако камъни са я блокирали. Но моето внимание винаги е било насочено към профилактиката чрез правилно хранене.
- Лежали ли сте в болница и какво ви е впечатлението?
- Та кой не е лежал в болница. Като всяко дете съм карала пневмонии, оперирали са ме от апендицит и т.н. Държавните ни болници са леко притеснителни. Наложи ми се да вляза в “Майчин дом” преди седем години и си казах: ако тук се ражда бъдещето на България, то се ражда на потресаващо място. Не зная как е сега в тази болница, но това, което видях тогава, не беше цветущо. Има частни болници, където обслужването определено е по-добро. Проблемът е не толкова в обстановката, а че рядко се гледа индивидуално на пациента. Правят се общоприети неща по един модел, това е начинът на работа в болниците и техният бизнес. А всеки организъм е различен, дори болестта се проявява различно при отделните хора. Дълбоко в себе си съм убедена, че когато тежкоболен човек стигне до някакъв предел, той може да продължи само ако тотално преосмисли и промени стария си начин на живот, включително начина, по който приема емоционално нещата. Някои го определят като чудо, но всичко е до желание да продължиш напред, желание за промяна, да пробваш нещо различно, да имаш вътрешен огън за живот. Ако един човек се страхува и чака помощта да дойде отвън, много често няма добър край. Познавам хора, които са едва ли не на ръба, вероятността да се излекуват е малка, но при тях чудото се случва.
- Има ли лекар, на който сте благодарна?
- Благодарна съм въобще на живота за това, че ме е срещнал с даден лекар в нужния момент, с дадена информация в конкретен момент и при такова мое състояние, че да ме провокира да стигна до някои истини или до човек, от който може да науча нещо полезно. Благодарна съм за всичко, което съм срещнала в живота си - и ситуации, и хора.
Мара КАЛЧЕВА
