Красимир Балъков: Имах пристъпи на задух - затова започнах да тренирам футбол!

Красимир Балъков е от легендарното поколение футболисти, което изведе отбора на България до 4-то място на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Тогава заедно с Христо Стоичков е избран в идеалния отбор на шампионата. Балъков е футболист №1 на България през 1995 и 1997 г. Дебютира за националния отбор на 2 ноември 1988 г. в световна квалификация срещу Дания (1:1 в Копенхаген). Последният му мач е на 30 април 2003 г. срещу Албания (2:0 в София).

Балъков е роден на 29 март 1966 г. в село Хотница, Великотърновско. Играл е за „Етър” (1983 – 1990), „Спортинг” Лисабон (Португалия) (1991 – 1995) и „Щутгарт” (Германия) (1995 – 2003).

Треньорската му кариера започва от юли 2003 г. в „Щутгарт”, преминава през „Грасхопър”, „Санкт Гален“, „Черноморец” (Бургас) и от май 2014 г. е старши треньор на „Литекс” (Ловеч).

Легендарният футболист разкри специално за в. „Доктор” как се поддържа в отлично здраве.

- Г-н Балъков, останаха ли ви от футбола някакви травми?
- Или съм роден под щастлива звезда, или всичко, което съм правил, е толкова правилно и здравословно, че съм един от малкото футболисти без операции в кариерата си. Имал съм контузии, които са нормални за този спорт, но нищо сериозно. Благодаря на Господ, че е така.

- Какви лекари са се грижели за вас по време на футболната ви кариера?
- В чуждестранните отбори, в които съм играл, съм разчитал на доста добри специалисти-спортни лекари. Тази сфера е много по-различна от това, което прави обикновен ортопед, хирург или друг лекар. Защото един професионален състезател трябва да бъде много по-бързо възстановен от контузия, отколкото нормален човек. Имах късмета да попадна на много добри специалисти и в „Спортинг” – Лисабон, и в „Щутгарт”. Например един грип при футболист не може да се лекува с антибиотик за десет дни. Ако гълтам антибиотик 10 дни, после трябва 5 дни да почивам. Това е прекалено много време за професионалния спорт. При нас се използват такива лекарства, които те вдигат на крака от 3 до 5 дни, за да може да влезеш бързо в тренировъчния процес. Всичко се лекува по бързия метод, освен ако не е някакво тежко заболяване. Ако е контузия, хората ходят да се лекуват по 15 дни в Павел баня. Разбира се, че е много здравословно, но футболист трудно може да си го позволи. При нас има други методи, чрез които получаваме същия ефект за по-кратко време. Това е спортната медицина, за разлика от нормалната. Всяка година излизат нови апарати за по-бързо възстановяване, специфични за спортната медицина. Вече ги има и в България.

- А сега здрав ли сте? Когато се събудите сутрин, нещо боли ли ви?
- Много мои колеги се оплакват. Но аз, като се събудя, нямам никакви болки – нито в кръста, нито в краката. Надявам се да бъде така и занапред. Може би е генетично, а може би е от начина ми на живот и, разбира се, късмет.

- Никога ли не сте лежали в болница през живота си?
- Лежал съм в болница, само когато бях малък, в 5-и - 6-и клас. Получих някакви пристъпи на задух. Ама излезе, че нямам такова заболяване. Това ме накара да се занимавам сериозно със спорт. Докторите ме посъветваха да тренирам и така станах футболист.

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Да. Има някакви принципи, които съм научил в Германия, където живея от 20 години. Кръвни тестове правя всяка година по веднъж. На 5 години

трябва да се правят основните профилактични прегледи –

на дебело черво, стомах и т.н. Те са в пакет и ги правя редовно. Когато мина 50-те, ще започна да ги правя по-често.

- Имате ли личен лекар в Германия? Каква е системата там?
- В Германия всяко семейство, всеки човек се води към практиката на някой лекар. И ако той не може да се справи с твоя здравословен проблем, те насочва към друг специалист. При мен нещата стоят различно. Защото благодарение на спорта имам много контакти с лекари-специалисти и зная къде да отида.

- Ако направите сравнение между българското и германското здравеопазване, какво ви прави впечатление?
- В България, както във всяка област, има и такива доктори, има и онакива. Много често е въпрос на късмет на кои ще попаднеш. Тук цялата система е объркана. Най-големият екран на българската медицина е икономиката, самата държава. Всичко върви заедно, ръка за ръка. Дори българският спорт, футболът, с който в момента се занимавам. Ако нямаме силна държава, добри ръководители и желание да се променяме, трудно ще ни се промени и медицината.

- Тук искали ли са ви нерегламентирано пари за прегледи?
- Не. Може би, защото имам такъв авторитет, че даже не са ми вземали пари. Когато е ставало въпрос за прегледи на майка ми или на баща ми, за здравето им съм готов да дам всичко. Но винаги докторите, с които съм имал контакт, са били много коректни и не са вземали повече от това, което трябва да получат. По принцип не съм се сблъсквал с лоши лекари тук. Но приятели са ми казвали за такива случаи и знам, че не може всички доктори да са перфектни. Хората правят и грешки понякога. Но както във всяка друга професия, самите те загубват интерес и мотивация да работят добре заради грешките на държавната ни политика, на самата система.

- Какво лично вие правите, за да сте здрав?
- Имал съм уникалното щастие да се занимавам много години със спорт, макар че казват „професионалният спорт е морт”. Разбира се, има и негативни страни, но аз не съм ги усетил. След футболната си кариера започнах постепенно,

година след година, да намалявам натоварванията,

които съм имал като състезател, и да влизам в нормалния начин на живот. Защото при спортистите е съвсем друг метаболизмът, и сърцето е по-голямо – изтласква много повече кръв, отколкото нормално сърце. Не трябва да се спира изведнъж. Иначе качваш килограми, не се чувстваш комфортно и може много по-бързо и повече болести да те сполетят, отколкото при човек, който не е професионален спортист.

- Вие не качихте килограми, доколкото виждам.
- Не. Имам един, максимум два килограма повече, отколкото когато играех футбол. Почти всеки ден имам някаква физическа активност или по 3-4 пъти на седмица. Много държа на силата и затова поддържам тонус на мускулните групи. Държа и на издръжливостта. Повече от 20 години съм бил професионален спортист и трябва да бягам по 40-50 минути три пъти в седмицата, за да поддържам това физическо състояние, при което се чувствам комфортно. Заниманията ми са по различно време, зависи от треньорската ми програма. Много често след като завърша тренировката на моите футболисти, и самият аз тренирам.

- Как се храните?
- Нямам някакъв режим. Опитвам се в седмицата само един път да се храня с месо, да не прекалявам с него, а също и с въглехидратите. Затова не ям всеки ден спагети и такива неща. Гледам всичко да е уравновесено, но без диети. Като тренирам почти всеки ден, изразходвам енергия и съответно трябва да я поема отново.

- Едно време майка ви лекувала ли ви е с бабини илачи?
- Аз и до ден-днешен се лекувам понякога по бабешки. Например при настинка не вземам веднага антибиотик, а се лекувам с чайове, с инхалации с лайка. Това са напълно практични неща от едно време, но действат.

- Не пиете ли хапчета?
- Само минерали, соли, витамини. Най-много да изпия аспирин с витамин С, когато се почувствам зле. Обаче ако дойде време да се пият антибиотици, човек трябва да ги приема. Но избягвам антибиотиците.

- Кой ви създаде тази здравна култура?
- Аз лично съм си я градил с годините. Винаги съм бил любопитен и съм гледал да взема позитивното от хората, които срещам. В Германия съм научил много, а тя е все пак от водещите страни в медицината и във всяко едно отношение. Чел съм литература, а и от собствен опит. Чувствам се комфортно, чувствам се добре, следователно моите принципи на здравословен живот действат.







Мара КАЛЧЕВА