Първият, пленил детското й сърце, е Емил Димитров, а вторият - италианското дете чудо Робертино Лорети. Малката се прехласва тогава и по Рита Павоне, Лили Иванова, Йорданка Христова и нейните делфини.5-годишна чете сама приказки и започва да учи пиано. Второто е по принуда - бабата води братовчедка й на уроци по пиано и балет, а няма къде да я остави. Учителката усеща интереса на Милица и тя свири интензивно 8 години, а покрай пианото се увлича и по пеенето, даже я вземат в хор “Бодра смяна”. “Свиренето много ми помогна, защото развива не само музикалността, но въздейства на душевността, на хармонията с това събиране на двете ръце на клавишите”, казва Милица.
В началото на певческата й кариера е забелязана от Митко Щерев и още като студентка записва музиката за филмите “Адаптация”, “Завръщане от Рим”, “Обратната страна на огледалото”.
След естрадния отдел на Консерваторията я разпределят да работи в Концертна дирекция. На естрадната сцена се появява за първи път с групата “Фоноекспрес” през 1978 г. Когато Стефан Диомов обявява конкурс за “Тоника СВ”, тя вече е на 22 години, с второ бебе на 5 месеца. “Не бях излизала дълго от вкъщи, но приятелка ми каза, че в цяла София има разлепени афиши за конкурс за нови гласове на “Тоника”. Явява се на изпит с 39 градуса температура. Първо избират 8 певци, а после за месец ги пресяват наполовина. На финала остават Ваня Костова, Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов.
Със сегашната си половинка в живота Асен Масларски се припознават като сродни души през 2002 г. и записват дуетен албум по поезия на Маргарита Петкова, Божана Апостолова, Петя Александрова и др. и заживяват заедно.
Ето какво сподели певицата:
- Как поддържате перфектната си форма и здравето си, Милица?
- Имах прекрасно детство, пълно с грижата и любовта на родителите и баба ми Милица. Не обичам показността, не харесвам да говоря за личния си живот. Знам, че на много хора им е интересно да прочетат нещо ново за мен, но няма какво да им разкрия тайно или пикантно. Обичам семейството си и близките си. Харесвам живота си, радвам се на обичта на близките ми хора, най-много ме радват внуците. Сега, ако ме попитате как отслабвам, ще ви кажа, че е само от положителни емоции.
Питали са ме каква е тайната на младостта ми, но тези въпроси само предизвикват усмивка на лицето ми. Нямам тайни, не пазя диети, нямам пластични операции. Поддържам добрата си форма с градинска гимнастика и много разходки из Витоша. Обичам планината и винаги намираме време да се разходим. Често ходя боса по тревата на вилата ни, почивам си от всички мисли, никога не мисля за нищо и никого негативно. Това ако е тайната ми за здрав дух, ето, имате я.
- Обичате ли да четете? Остава ли ви време за книгите от песните, които изпяхте и ще изпеете?
- Книгите са ми другото развлечение. Случва се понякога да чета по две едновременно. Впечатлена съм от “Ловецът на хвърчила”, невероятен разказ за Афганистан.
Вижте, обичам простите неща в живота, а не лицемерието и фалша. Опитвам се да живея правилно, но сигурно има какво още да науча. Не мисля никога зло и винаги се стремя да отговоря с добро на всяко предизвикателство. Вероятно и аз греша, вероятно съм обидила някого с нещо съвсем неволно. Но всеки ден се надявам да не правя грешки и
да раздам обичта към близките си, да я съхраня за семейството си.
- Храните ли се здравословно?
- Стремя се да живея природосъобразно, така се и храним. Убедила съм се, че диетите докарват повече килограми, затова понякога се ограничавам в нещо, но никога не съм правила драстични диети. Динамиката на дните и нощите ни не позволява да трупаме килограми. С Асен дори по празници сме на работа, не се оплаквам, разбира се, радвам се, че сме сред приятели.
- Участвахте в спектакъла “Чудесата на България”. До каква степен имат значение те за човека и как формират характера му?
- Самият живот е уникално чудо, а ние сме благословени да се родим в малка, но богата на какви ли не вълшебства страна - природа, история, таланти. Заобикаля ни безкрайно и богато наследство от култура и духовност. И като при всяко богатство, се мъчим да го запазим и да добавяме по нещичко. Танците ни са извор на енергия и оптимизъм. Искрите от жаравата на нестинарките палят неподозирани мощни експлозии от сила в душите. Всичко това може да формира благоприятно душевността и характера ни, но само на тези, които го поискат. Защото бездуховността ни преследва упорито в последните години, а това е страшно за един народ.
Милица и внучката й с певицата Джина Иванова и съпруга й
- Вашето чудо са внуците ви...
- Няма по-хубаво усещане от това да знаеш, че си дал живот, че от твоя живот се е родил още един и още един. Уникално е да гледаш как расте малкото човече, да следиш всяка нова негова думичка и крачка.
Като станах майка, бях много млада, много неща правех едновременно
и може би съм пропускала някои моменти с децата си. Но не са чак толкова много, защото съм от тези родители, които се вкопчват в децата си. И сега все им звъня и ги разпитвам къде са и какво правят - малко досадна съм...
- Какво бихте искали да кажете на читателите ни?
- Всички да сме здрави и да имаме работа. На това се крепи нашият свят. Когато имаш работа, имаш изяви, тогава имаш желание и ищах да правиш нови неща, за да радваш хората. Вяра, надежда и любов пожелавам на вашите читатели, нека да запазят човешкото в себе си. Живеем в динамични времена, които изкушават много хора да живеят по друг начин, който лично на мен не ми харесва. Всеки носи в себе си нещо добро и ние се стремим във всеки срещнат човек да откриваме именно това добро. Никой не е безкрайно добър или лош, във всеки има по нещо и от двете - въпросът е кое надделява.
Люба МОМЧИЛОВА
