- Г-н Колев, кога за първи път се прояви болестта псориазис при вас и как я лекувахте през годините?
- Прояви се преди 25 години с петна и белене на кожа по лактите. И с болки в ставите. След известно време обривът се появи и на гърдите. През първите години използвах стандартните методи и основно - лятно време на море, защото морската вода и слънцето помагаха и обривите минаваха. Лекарите ми препоръчаха кортикостероиди, които известно време поизчистваха петната, но започнаха да действат зле на организма ми, и аз спрях след седмица. Знаех, че тези препарати са опасни, тъй като имам някакво понятие от медицина. Прочел съм доста медицински учебници. След това ми препоръчаха меча мас, която първоначално помогна, но в един момент се оказа, че няма откъде да се снабдявам с нея. И, за съжаление, обривът се разрасна, като в момента целият ми гръб е засегнат и се лющи. И гърдите ми са засегнати. На лактите имам доста големи петна, десният крак е в рани от коляното до глезена, лявото коляно също. Мазал съм го с много мазила, които са ми предлагали докторите. Дори един месец ме лекуваха със сол от Мъртво море. Не ми помогна изобщо.
- Имахте ли и други оплаквания?
- Както ви казах, ставите ме боляха. Освен това ми се подуваха краката. При изследване във Военна болница се оказа събрана лимфа, което означава, че се развива сериозен възпалителен процес в организма ми. Но... не получих адекватно лечение.
- Опитвате лечение по метода на проф. Неумивакин. Какво ви провокира да вземете това решение?
- Нито един от кожните лекари не ми предложи да си направя изследване за паразити, особено тези, които са в коремната област. Моят приятел, биологът Янко Буюклиев, настоя да се изследвам за хламидии, токсоплазмоза, хеликобактерия и други паразити. Той подозираше, че имам и се оказа прав. Нивото на токсоплазмоза при мен е 211,80 единици, което е седем пъти по-високо от допустимата горна граница. Освен това стана ясно, че имам завишено ниво и на хеликобактер пилори. Така или иначе от няколко години се знае как действат на организма хеликобактерът и токсоплазмозата. Натоварват се всички органи, особено черният дроб, както и бъбреците. Тези токсини трябва да се изхвърлят по някакъв начин. Така стигнах до решението да опитам метода на проф. Неумивакин, който лекува чрез сода и водороден прекис (кислородна вода), тъй като именно тя освобождава атомарен кислород, който фактически
се свързва с паразитите и ги унищожава
Купува се от аптеките и се вземат 10 капки на 200 мл вода, по този начин се разрежда и не вреди на организма. Пие се един час преди хранене, 3 пъти на ден.
По този начин искам да проверя две неща: дали проф. Неумивакин е прав, като твърди, че водородният прекис премахва точно тези паразити. И второ: дали това ще повлияе на псориазиса. За целта помолих жена ми да ми направи снимки на гърба, за да се види ефектът от това лечение впоследствие. Аз съм сериозен човек и никога не бих казал за нещо, което се надявам да стане, че е станало, ако то не е. Т.е., трябва да имам сериозни доказателства. И ако това, което съм предприел, докаже своята ефективност при псориазис, Янко Буюклиев ще обърне българската медицина с краката нагоре, защото сега тя е с краката надолу.
- Сблъсквали ли сте се и по други поводи с българското здравеопазване и какво е вашето мнение за него?
- Многократно съм се сблъсквал. Имам множество заболявания: високо кръвно налягане, един инфаркт преди 26 години, лека форма на диабет. Също имах проблеми с черния дроб и бъбреците, вследствие на гладните стачки, които правих навремето. Но ще ви кажа, че почти не ходя на лекар, защото им нямам доверие. Те, волю или неволю, обслужват фармацевтичната мафия. Лекарствата, които предписват, просто поддържат някакво ниво, някакви граници, но не лекуват. Освен това е скъсана връзката между лекар и пациент. Не може човекът да се лекува като тълпа, всичко трябва да е индивидуално. Не отричам, че имаше, а вероятно и още има добри лекари - професионалисти. Някои от тях обаче се пенсионираха, други починаха и в момента почти няма кой да учи младите лекари. Да не говоря пък, че сега достъпът до медицинските университети не представлява никакъв проблем дори за един тройкаджия. Но това е друга тема. В крайна сметка, не мога цял живот да пия лекарства срещу високо кръвно и диабет.
- Но за тези две болести си има алгоритъм на лечение...
- Това не е лечение, а поддържане на някаква форма. Вижте, явно медицината по някое време, може би след 17-18 век, е кривнала, сбъркала е посоката. Може би сте чували за д-р Едуард Дженър, който намира лекарството срещу едрата шарка, и то съвсем случайно. Бил е селски лекар в Шотландия и няколко жени му казали, че са преживели едрата шарка, защото са пиели прясно, несварено мляко директно от кравите, които боледували от едра шарка, но останали живи. Така той стига до идеята, че фактически организмът, когато оздравее, произвежда антитела. Той лекува своите пациенти с хранителен режим, а не с лекарства. Т.е., човешкият организъм произвеждат същия този атомарен кислород, за който говорим. Но когато има някакво заболяване или нарушение в организма, той не произвежда достатъчно атомарен кислород, който да избива паразитите. Затова съм решил да действам по този начин.
- Водите ли здравословен начин на живот?
- Аз съм бивш спортист, тренирал съм бокс и езда, лека атлетика също. И винаги съм бил във форма, но през 1989 година, когато ме осъдиха без право на защита и без право на обжалване, буквално за две минути и директно ме заведоха в Бобов дол, направих една гладна стачка - 32 дни, вследствие на което отслабнах от 95 на 49 кг.
- Как ви се отрази това?
- Отрази ми се жестоко. Първо бъбреците ми се увредиха. Черният ми дроб се разшири с четири пръста тогава, а кръвната ми захар падна на 1 - 2 единици. Лекарката се чудеше как съм в съзнание. И тогава, на 32-я ден от гладната стачка, отмениха присъдата.
- А как се възстановихте след това?
- Първото нещо, с което се захранвах, беше една чаена лъжица сироп от компот от кайсии. Тъй като при продължителен глад микроелементите започват да изчезват от тялото, а те са изключително важни. Фактически се захранвах около 30 дни, пак ме арестуваха и аз пак обявих гладна стачка, защото не ме пускаха на разходка, а аз имах пълното право на това.
Сега мога да кажа, че от години живея като монах. Моят дом е моят манастир. Почти не излизам, освен за да изведа кучето, по-скоро - то да ме изведе. И ако се наложи да отида до съда.
Яна БОЯДЖИЕВА
