Днес обръщаме специално внимание на така наречените обсесии – психиатрично заболяване, което се среща доста често в днешно време. Достатъчно е само да се вгледате, да анализирате и да осъзнаете степента и дълбочината в дадено човешко поведение. То може да бъде дори вашето собствено!

Мисълта ни работи постоянно – знаете, че това е факт. Но замисляли ли сте се, че мисленето всъщност се състои само от думи. И това е съвсем нормално, независимо дали човек му обръща внимание или не. Ние мислим с думи! Речта е материален, физически израз на процеса и представлява някаква група от знаци, символизиращи както предмети, така и абстрактни понятия.

Интересна особеност на мисленето е, че човек преживява мислите си като нещо собствено – произлезли от него и преназначени за неговото внимание. На практика ние сме способни да контролираме напълно мислите си. Но какво се случва, когато все пак изгубим контрол над тях? Случват се обсесии!

Думата обсесия (obsession) произхожда от латинската дума за „обсаждам”. Това е мисъл, която се задържа за дълго в съзнанието и изпъква над останалите мисли, въпреки че човек осъзнава нейния безсмислен, безполезен и мъчителен характер. Тя е способна да причини висока тревожност или чувство на вина и има отблъскващ характер. Появата й обаче съвсем не зависи от моментното емоционално състояние.

Обсесивните действия или движения са резултат на натрапчиви мисли. В такива моменти най-често хората не са наясно защо правят това или онова, оправдавайки се с моментна емоционална нестабилност.

Ще ви бъде интересно да разберете също, че обсесиите са няколко вида – твърде вероятно е да се припознаете в дадена характеристика.

• Заразяване – обсесията е свързана със страх от замърсяване и/или инфектиране и се изразява основно в постоянно миене и чистене. В тази група попадат повечето хора;

• Съмнение – патологично такова, което налага многократно проверяване. Последното обикновено има предварително зададена бройка или пък четност. Тези хора често имат усещане за недовършеност или вина.

• Симетрия  водеща до непрекъснато подреждане;

• Събирателство – това е много рядка, но и много труднолечима форма, при която хората са или напълно погълнати от колекционерска дейност, или направо запълват жилищата си с ненужни вещи и дори боклуци;

• Броене на специфични неща (например стъпки), понякога по специфичен начин (например на интервали от две). Извършване на други повтарящи се действия с нетипична чувствителност към числа;

• Често миене на ръце;

• Прочистване на гърлото;

• Подреждане на предметите в права линия;

• Проверяване дали е заключена колата;

• Организиране на нещата по определен начин;

• Включване и изключване на светлините;

• Докосване на предметите определен брой пъти, преди напускане на стаята; Ходене по определен маршрут или стъпване по определен начин върху плочките;

• Изкачване на стълбите винаги, завършвайки на един и същ крак;

• Дразнене от неща, които не са си на мястото; Перфекционизъм

Всичките тези състояния обикновено започват да се развиват в млада възраст, като при мъжете се проявяват по-рано, отколкото при жените. Обикновено отключването им е внезапно и често свързано със стресогенно събитие в живота. Често лечението включва медикаментозна терапия, но в редки случаи се прибягва и до ефекта от така наречения плацебо ефект.

Всеки човек си има своите малки странности – навици и поведение за които знае, че е по-добре да ги няма. Някои хора по природа са по-спретнати, подредени и методични от други. Тези черти могат да бъдат полезни в много ситуации както на работа, така и в къщи. При обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) обаче, те са изострени до крайност. Такива хора наистина могат да прекарат часове наред в чистене, подреждане, проверяване или въвеждане на ред до степен, че тези дейности подкопават останалите области от живота им.

Известно е, че 40% от хората изпитват раздразнение при отнемане на възможността да извършват привичните си действия. Но когато тези действия станат натрапчиви, повтарят се до безкрайност и придават гротескност на поведението, тогава може да се говори за обсесия.

Най-големите български обсесии

Прекрасно знаете, че негативните мисли са разрушителни. Точно те са способни да ни погубят много по-бързо, отколкото всичко останало. Добре известно е, че психологическият профил на нацията ни съвсем не е изряден. Изглежда, че повелята „силно да любим и мразим” остава в сила. Обсесиите, които ни владеят, изглеждат като част от пейзажа, без да си даваме сметка, че биха предизвиквали недоумение в очите на чужденци. Ето кои са 12-те най-остри български фиксации.

1. Политиката

Безпрекословният номер едно. България е най-странното място на света, понеже сме една махала хора, които вместо да се възползват от неголемия си мащаб и бързо и качествено да организират социалния ред, се изпокарват помежду си. Другият голям парадокс е, че с този настървен интерес към всичко политическо отдавна би трябвало да сме решили всякакви вътрешни проблеми: толкова издумани думи и изписани статии. Но порочният кръг е с обратна спирала – нещата са такива, каквито са, колкото и обсесивно да ги обсъждаме.

2. Футболът

Прословутото класиране на националите ни на САЩ ‘94 остава паметно, независимо колко поколения се сменят. Темата е все така актуална. А новите поколения все така се сравняват с някогашните славни футболисти и времена. Страстта към футбола е много повече от любов към този спорт - тя е въпрос на национална идентичност.

3. Готварските риалити

Сравнително нова мания, която се разрази едва в последните години. Готвачите са вече шоузвезди, вече организират състезания помежду си, а гозбите стават все по-сложни за направа.

4. Социализмът

Едва ли има нация, която да преживява миналото си толкова болезнено и полярно (или през налудничава носталгия, или през психодясна, както я наричат, омраза). Фиксацията върху годините на социализма е толкова стабилна, че вече се наблюдават дори хора, които разпалено говорят за тях, а всъщност изобщо не са били родени тогава. Спорим за Живковите години така настървено, сякаш Тато скоро ще се явява на избори и всички трябва да бъдат убедени пак да гласуват за него.

5. „Ние сме малка нещастна страна”

Великите сили ни дебнат. Американците ни промиват главите с ХААРП, Путин ни готви война, ЕС ни затрива, гърците ни прецакват, румънците ни изпреварват, искаме да сме като германците или поне канадците. Комплексът, че „сме малка нещастна страна” е истинска травма за фрустрираните ни сетива и захранва ниското ни самочувствие непрекъснато.

6. Попфолкът

През 90-те чалгата бе просто вид музика, която се слушаше измежду много други и само при особен изблик на настроение. После обаче се превърна в обсесия, стил и начин на живот.

7. Класиците в учебниците

„Махат Ботев от учебниците” – подобна новина може да изправи българите буквално на нокти! Няма човек, който да не е готов да помете всичко по пътя си, ако разбере, че са отрязали класик от часовете по литература в гимназията. Само подобен акт би могъл да консолидира цялата нация в едно - както, впрочем, стана съвсем наскоро.

9. Синдром на Плюшкин

Нищо не се изхвърля. Гардеробът трябва да се пръсва от дрехи и всяка вещ - без значение дали е счупена или стара, за всеки случай се пази. Вкупом страдаме от синдром на Плюшкин и ни е страх да изхвърлим каквото и да било.

10. Завистта

„Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта”, това са едни от най-известните думи на Елин Пелин.

11. Всеки е майстор

Във всеки вход има поне по един човек, който разбира от всякакви области – от електротехника и ремонт на колата до високите нива на ядрената физика.

12. Внимавай да не изстинеш

Застуди ли се леко, всеки българин става леко напрегнат - внимава да не изстине! А изразите в подкрепа на това притеснение – безкрайни.

Подготви Анелия ПОПОВА