Проф. Христо Пимпирев: В болница на края на света ми дадоха безплатни лекарства
Испанска лекарка ме спаси в Антарктида
Проф. Христо Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт.
Той е и първият българин, развял нашето знаме на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. В Южния залив на остров Ливингстън един бряг и един ледник носят неговото име.
“Велики сили се впуснаха да помагат на един-единствен човек, с всичко, което могат, с най-скъпите си медикаменти, без егоизъм, без да питат имам ли здравна книжка, дали ще платя със застраховката си. Нито един цент не са ми поискали. Изказвам своята голяма благодарност към лекарката на испанската база - д-р Ирена Ткачук - както и на медиците от кораба “Есперидес“, които с професионализъм, медикаменти и апаратура ми оказаха безценна помощ в овладяването на болестта”, допълни проф. Пимпирев.
“Антарктическата солидарност между нациите - това е едно общество на бъдещето, където няма егоизъм, хората си помагат. България е част от това общество”, заяви още проф. Христо Пимпирев пред репортер. Той се върна преждевременно от 25-ата си експедиция заради пневмония.
- В какво здраве ви намираме, професоре? Притеснихте ни с тази антарктическа пневмония...
- В отлично здраве съм вече. За мен бронхопневмонията беше съвсем малък инцидент, широко разпространен в тези зимни месеци. Тук не обръщаме внимание - човек отива в болница, пие антибиотик, но при мен се случи в българската база на Антарктида, където се наложи да се действа с наличните медикаменти.
- Бързо ли се разви болестта?
- Вдигнах температура. Нашият лекар д-р Александър Георгиев от Правителствена болница е лекувал множество бронхопневмонии. В началото само се съмняваше, че е тази болест. Ние там нямаме рентген, само слушалката му беше апаратурата. И каза, че трябва да започна да взимам антибиотик. 3-4 дни го взимах, но се оказа, че не ми помага. Именно тогава се обадихме на испанската лекарка.
- Какво трябваше да преодолее тази докторка, за да ви помогне?
- Докторката по произход е украинка, 18 години е живяла в Испания, там е завършила медицина, и така са я избрали да отиде на тяхната база. В Испания работи спешна медицина и беше абсолютно подготвена, даже е обучена да оказва медицинска помощ с хеликоптер на изпаднали в беда в планината. Та тази красива докторка ме изненада с пристигането си още през нощта на същия ден, в който се обадихме.
Морето беше много бурно,
с откъснати ледени блокове, затова тя е преминала през един внушителен ледник с всичко необходимо за екстремна помощ. Носеше електрокардиограф, кислородна бутилка, всякакви медикаменти. С моторна шейна, разбира се, дойде в 1 часа след полунощ.
- Докторката имаше ли колебание в диагнозата? Какво се случи след това?
- Не, въобще. Сърцето ми даже леко излизаше от ритъм, което си беше притеснително само по себе си, и без пневмонията. Преслуша ме, преметна през един кабел в стаята, където си сушим дрехите, нещо като система и ми вля антибиотик, за който нашият доктор каза, че го няма в нито една българска болница - ново поколение, едната доза струва 700 евро. Веднага ми подейства, на другия ден през заледения залив дойде испанският кораб, на който имаше и рентген. Бях значително по-добре, но ми сложиха маска и
ме отделиха в лазарета
След това в Пунта Аренас, който е на Магелановия проток - един град на края на света, в болница с перфектна апаратура, ми направиха изследвания за половин час, дадоха ми безплатно лекарства и никой не е искал от мен нито един лев. Като си тръгнах, ми дадоха от антибиотика, който венозно ми вливаха в един луксозен кабинет на същата тази болница. Не се уплаших от болестта, не съм страхлив човек, знам, че пак ще се върна на Антарктида.
- Там сънувате сякаш реални неща... Как се случва?
- Онзи континент е като друга планета. Всичко е много необичайно, не прилича на останалия населен свят, в който човеците живеят. Не само аз съм казал, че се сънува много и реалистично, почти всички български полярници, а и чужденци, също го споделят. Ние освен че сънуваме починали близки, там те са много “живи”, все едно са до теб! Не е като сън - даже когато се събудиш, продължава усещането, че този човек е до теб...
- С какво си обяснявате този феномен?
- Сънищата се случват на хора, които идват за пръв път. Аз там съм си като вкъщи, този тунел към отвъдното го виждат и усещат само новите. Може би там сме по-близо до някакъв друг свят. Условията са много сурови, измерените температури се доближават до тези на Марс... Там не си заобиколен от суета, забързаност, мръсотия, шум - ти си на най-чистото, на най-девственото място на земята. С това си обяснявам тези сънища.
Българска капсула на бъдещето
До българския православен параклис на ледения континент “Св. Иван Рилски” беше заровена капсула, която да бъде отворена през декември 2060 г., след 50 години. В нея наши съвременници, популярни хора - политици, учени, музиканти, писатели, артисти, са записали своето послание. Идеята за капсулата хрумва на писателката Людмила Филипова след издаването на романа й “Пътуване до края на света”. Мястото е в скално възвишение на остров Ливингстън, над нашата база. Има идея да бъде монтиран и триметров кръст, който ще се вижда от морето.
Там няма суета и интернет
“Представете си място, където човекът пази природата. Където няма пари, където политиката е без значение. Където хора от различни националности живеят задружно и си помагат. Където се правят нови открития в полза на цялото човечество. Където няма мобилни телефони, телевизия, интернет. Където не съществува суета, където егоизмът е неуместен, където радостта от живота не идва от лукса или от удобствата. Това място не е утопия - за първи път стъпих на Антарктида през 1987 г. Оттогава животът и работата ми са съдбовно свързани с този изумителен континент”, с възхищение говори за края на света проф. Пимпирев, един заклет български пътешественик.
Люба МОМЧИЛОВА
Той е и първият българин, развял нашето знаме на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. В Южния залив на остров Ливингстън един бряг и един ледник носят неговото име.
“Велики сили се впуснаха да помагат на един-единствен човек, с всичко, което могат, с най-скъпите си медикаменти, без егоизъм, без да питат имам ли здравна книжка, дали ще платя със застраховката си. Нито един цент не са ми поискали. Изказвам своята голяма благодарност към лекарката на испанската база - д-р Ирена Ткачук - както и на медиците от кораба “Есперидес“, които с професионализъм, медикаменти и апаратура ми оказаха безценна помощ в овладяването на болестта”, допълни проф. Пимпирев.
“Антарктическата солидарност между нациите - това е едно общество на бъдещето, където няма егоизъм, хората си помагат. България е част от това общество”, заяви още проф. Христо Пимпирев пред репортер. Той се върна преждевременно от 25-ата си експедиция заради пневмония.
- В какво здраве ви намираме, професоре? Притеснихте ни с тази антарктическа пневмония...
- В отлично здраве съм вече. За мен бронхопневмонията беше съвсем малък инцидент, широко разпространен в тези зимни месеци. Тук не обръщаме внимание - човек отива в болница, пие антибиотик, но при мен се случи в българската база на Антарктида, където се наложи да се действа с наличните медикаменти.
- Бързо ли се разви болестта?
- Вдигнах температура. Нашият лекар д-р Александър Георгиев от Правителствена болница е лекувал множество бронхопневмонии. В началото само се съмняваше, че е тази болест. Ние там нямаме рентген, само слушалката му беше апаратурата. И каза, че трябва да започна да взимам антибиотик. 3-4 дни го взимах, но се оказа, че не ми помага. Именно тогава се обадихме на испанската лекарка.
- Какво трябваше да преодолее тази докторка, за да ви помогне?- Докторката по произход е украинка, 18 години е живяла в Испания, там е завършила медицина, и така са я избрали да отиде на тяхната база. В Испания работи спешна медицина и беше абсолютно подготвена, даже е обучена да оказва медицинска помощ с хеликоптер на изпаднали в беда в планината. Та тази красива докторка ме изненада с пристигането си още през нощта на същия ден, в който се обадихме.
Морето беше много бурно,
с откъснати ледени блокове, затова тя е преминала през един внушителен ледник с всичко необходимо за екстремна помощ. Носеше електрокардиограф, кислородна бутилка, всякакви медикаменти. С моторна шейна, разбира се, дойде в 1 часа след полунощ.
- Докторката имаше ли колебание в диагнозата? Какво се случи след това?
- Не, въобще. Сърцето ми даже леко излизаше от ритъм, което си беше притеснително само по себе си, и без пневмонията. Преслуша ме, преметна през един кабел в стаята, където си сушим дрехите, нещо като система и ми вля антибиотик, за който нашият доктор каза, че го няма в нито една българска болница - ново поколение, едната доза струва 700 евро. Веднага ми подейства, на другия ден през заледения залив дойде испанският кораб, на който имаше и рентген. Бях значително по-добре, но ми сложиха маска и
ме отделиха в лазарета
След това в Пунта Аренас, който е на Магелановия проток - един град на края на света, в болница с перфектна апаратура, ми направиха изследвания за половин час, дадоха ми безплатно лекарства и никой не е искал от мен нито един лев. Като си тръгнах, ми дадоха от антибиотика, който венозно ми вливаха в един луксозен кабинет на същата тази болница. Не се уплаших от болестта, не съм страхлив човек, знам, че пак ще се върна на Антарктида.
- Там сънувате сякаш реални неща... Как се случва?
- Онзи континент е като друга планета. Всичко е много необичайно, не прилича на останалия населен свят, в който човеците живеят. Не само аз съм казал, че се сънува много и реалистично, почти всички български полярници, а и чужденци, също го споделят. Ние освен че сънуваме починали близки, там те са много “живи”, все едно са до теб! Не е като сън - даже когато се събудиш, продължава усещането, че този човек е до теб...
- С какво си обяснявате този феномен?
- Сънищата се случват на хора, които идват за пръв път. Аз там съм си като вкъщи, този тунел към отвъдното го виждат и усещат само новите. Може би там сме по-близо до някакъв друг свят. Условията са много сурови, измерените температури се доближават до тези на Марс... Там не си заобиколен от суета, забързаност, мръсотия, шум - ти си на най-чистото, на най-девственото място на земята. С това си обяснявам тези сънища.
Българска капсула на бъдещето
До българския православен параклис на ледения континент “Св. Иван Рилски” беше заровена капсула, която да бъде отворена през декември 2060 г., след 50 години. В нея наши съвременници, популярни хора - политици, учени, музиканти, писатели, артисти, са записали своето послание. Идеята за капсулата хрумва на писателката Людмила Филипова след издаването на романа й “Пътуване до края на света”. Мястото е в скално възвишение на остров Ливингстън, над нашата база. Има идея да бъде монтиран и триметров кръст, който ще се вижда от морето.
Там няма суета и интернет
“Представете си място, където човекът пази природата. Където няма пари, където политиката е без значение. Където хора от различни националности живеят задружно и си помагат. Където се правят нови открития в полза на цялото човечество. Където няма мобилни телефони, телевизия, интернет. Където не съществува суета, където егоизмът е неуместен, където радостта от живота не идва от лукса или от удобствата. Това място не е утопия - за първи път стъпих на Антарктида през 1987 г. Оттогава животът и работата ми са съдбовно свързани с този изумителен континент”, с възхищение говори за края на света проф. Пимпирев, един заклет български пътешественик.
Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари